Глава 6, Приключенията на Джейс Блекънд
- Дървен философ
- 18/09/22г.
- Фентъзи
- 9 Глави
- 166 Прочита
Глава 6Във враждебни земи
Джейс имаше лошото предчувствие, че нещата
нямаше да се развият добре. Твърдението на стария Декстън, че не са се
появявали хора от известния орден също не подпомогна за настроението му. Все
пак от Даларан го бяха изпратили точно в Хартглен, където да намери помощ за мисията си в източните чумави земи. Катрин
запита нещо стражът, с което изненада мага:
- Знаете ли, нещо странно случващо се на изток?
Немъртвия я
погледна за миг и изръмжа:
- Много неща
се случват там. Земята там е в по-лошо състояние от тук въпреки усилията на
паладините. Кралят-лич Артас остави една голяма следа по тези земи на Азерот. Освен това тук
рядко идват други хора.
- А защо ни
помагате в момента? Споменахте, че не подкрепяте кралицата на баншитата вече.
- Момиче, имаш куража да говориш. Но не
забравяй, че всъщност сме врагове. Не се знае докога ще трае примирието. Но ще
ви кажа само едно – преди третата война да избухне аз живеех в Даларан – при
тези думи той посочи към Джейс – често бях ескорт на някой магьосник, въпреки
това беше ми писнало от тези самовлюбени идиоти. И ето, че днес покрай базата
ни минава един маг от Даларан. Това е най-малкото което да направя за теб
магьосниче, въпреки твоята компания.
Джейс се
замисли, но не каза нищо и продължи да крачи мълчаливо.
Пътят към Хартглен беше пуст – лош знак за
достатъчно изнервените пътници. За сметка на това дъждът беше спрял и облаците
се разсейваха. Орденът на Сребърната зора не се засягаше от двете фракции, те
нямаха пристрастия към никого, приемаха всеки доброволец за тяхната кауза, тяхната цел беше да унищожат немъртвите чудовища, които
населяваха чумавите земи и някога са били живи. Стигнаха първата наблюдателна
кула. Тя очевидно беше празна, нямаше никой. Това притесни Катрин, която
замръзна на място. Джейс я попита:
- Какво
става? Усещаш нещо ли?
- Има нещо познато в миризмата тук. Да влезем да проверим
Тримата
влязоха в наблюдателницата. Вътре ситуацията беше ужасна. Очевидно бе водена
битка. Всичко беше разрушено, но липсваше най-важното нещо – тела. Декстън
изтрака със зъби яростно и заяви:
- Това съм
го виждал и друг път. Немъртвата напаст не оставяше зад себе си тела. Всичко
което умираше, увеличаваше бройката на тези зомбита.
Джейс се
замисли над това и прошепна една магия която да покаже това което не се
виждаше. Цялата картина се показа пред
него. Некромантската магия беше толкова тежка, че чак го задушаваше.
Очевидно некромантите си бяха свършили добре работата, защото магиите преди
това въобще не се усещаха.
- Да
побързаме към Хартглен. Може ли да ни преведете през най-краткия път там. Със
сигурност те са се затворили в укрепленията.
Декстън само
кимна и го подкара през тесните пътечки. Магът се чудеше как може да се
промъкнат толкова много от немъртвата напаст. И защо орденът на сребърната зора
не бяха уведомили, че имат нужда от помощ. Пътя през който ги прекара
немъртвият войн очевидно беше кратък, защото вече се виждаха кулите на градът.
След 20 минути те бяха вече пред портите. Това което ги очакваше там обаче не
бяха войниците или гражданите на прословутия град, а по-скоро призракът му.
- Какво се е случило тук? – немъртвият беше разярен – как са
успели да разрушат най-големия град в чумавите земи без ние да разберем.
Джейс и
Катрин стояха там без да можеха да произнесат дума. Градът беше почти цял,
виждаха се следи от битка. Тела не бяха останали, вероятно присъединили се като
безмозъчни немъртви.
- Тези
глупаци. Оставили са се да бъдат така лесно сразени – немъртвия оглеждаше за следи.
- Много
трудно биха приели помощ от Андорал, особено за случките станали там – отвърна
му магът – възможно е да са си мислели, че сте слуги на Силванас.
Войнът
изръмжа, но изглежда че му повярва на думите. Уоргенът друид притича към най-близкото
дърво и постави ръка на него. Очевидно комуникираше с него:
- Това дърво
тук е усетило за станалата случка тук. Замълчете за малко не мога да се
концентрирам.
След десет
минути, които протекоха като час, тя се обърна към тях и предаде думите:
- Малко
трудно става разговарянето с дърветата, но това което успях да науча е, че
повечето хора са избягали от Хартглен.
- Тогава къде са отишли?
- Явно немъртвите са дошли в почти опразнен
град, затова не е имало голяма съпротива. Доколкото това къде са останалите, не
зная. Дървото е усетило, че те са се разминали, но най-вероятно не е станало
така. Те не познават времето като нас.
На Джейс не
му се стоеше в градът. Изглеждаше потресаващо призрачен, повръщаше му се само
от миризмата на изгнила плът, но трябваше да провери първо нещо. Приготви
магията си, за да проследи нишките на магии оставени от некромантите. Може би
така щеше да ги проследи, но нещо изведнъж привлече вниманието му. Обърна се и
попита немъртвия се предводител:
- Доколкото
разбрах, вие не сте знаели нищо за станалото тук нали?
- Да иначе
щяхме да помогнем на паладините. Но след станалото в Айскраун ние… - Декстън се
усети и спря.
- Вие сте
изпратили повечето от военните си на предната линия и нямате толкова хора, за
да наблюдават целия район. Пък и най-вероятно е използвана магия за
телепортация. Изчакайте за момент.
Джейс взе
един един тебешир от раницата си и започна да чертае кръгове из центъра на
градът. Двамата му спътници го гледаха как рисува магьоснически символи. Чуваше
се как нашепваше някакви думи. Паметникът на бившия водач на паладаните –
Тириън Фордринг стиснал в ръка прочутия си меч – Ашбрингър, сякаш беше
единственото нещо, по което не личаха следи от каквото и да е вражеско
присъствие. Напук на всичко тя блестеше със своя светлина, без никаква
пукнатина. След близо половин час суетене около статуята Джейс свърши с изобразяването
на символи. Централния кръг приличаше на символа, изобразен на робата на
магьосника – окото на Даларан. В двете му страни имаше два по-малки кръга като
единият представяше пясъчен часовник, а другият приличаше на някакъв замък.
Магът стана задъхан и се обърна към своите объркани спътници.
- Ако
магията ми се получи би трябвало да видим части от битката провела се тук.
- А, ако
магията не ти се получи?
- Ако не се
получи значи… хм не знам за пръв път ще я правя, но много благодаря за
мотивацията.
След това
той застана по средата на окото и започна
да напява думи на езика на магията. Около кръговете, символите започнаха
да блещукат в лилаво. С покачването на
гласа му, все повече те засияваха, като придобиха един един по-тъмен оттенък.
Около Джейс се завихри енергия, готов вече да освободи магията си. Но тъкмо привърши
със заклинанието си и покрай кръговете започнаха да се появяват черни искри.
Магията събрала се в това място изригна и се стовари върху магьосникът, като го
изхвърли на 3 метра от мястото на заклинанието. Катрин веднага се завтече към
него и погледна за рани. За щастие те бяха само повърхностни и тя ги излекува
на мига. Тогава се чу гласът на Декстън
- Вижте това
– посочи той към мястото където до преди миг бе Джейс. Там изникваха откъслечни
образи прекъсвани от черни искри. Градът докато бе все още населен, една фигура
в черно, стояща пред портите на града нашепваше някаква магия, а зад нея идваха
десетки стотици немъртви, паладините запътили се към източните чумави земи,
жителите на Хартглен бягащи от немъртвите, няколко немъртви от ордена застанали
в отбранителна позиция, отблъскваха зомбитата, зелена мъгла се разстилаше из
градът, нищо живо не беше останало…
- Чакайте,
това е чумата на Отхвърлените как би? – Катрин замлъкна и погледна към
старият немъртъв, но той също изглеждаше изумен
- Не знам,
алхимиците на Силванас са единствените, които са запознати с нейните свойства.
Единственото, което знам е, че тя убива и живи и немъртви.
Изображенията
започнаха да се размиват, докато не изчезнаха в порой от черни искри. И тримата
бяха объркани. Джейс размишляваше на глас.
- Дали
наистина всичко това което видяхме се е случило. Този отровен газ не се премахва
толкова лесно…
- Никой от
Отхвърлените няма разрешение да използва този газ за каквито и да са били цели.
Единствено, някой от слугите на
Силванас, би го направил. Само да ми паднат тези страхливци.
- Засега
нямаме доказателства, но надали култа на проклетите, които включва некроманти,
биха се обединили с кралицата на баншитата. Трябва да продължим на изток, за да
открием още информа… аааааааааа – Джейс изкрещя защото почувства силна болка,
която го скова на място. Не можа да обърне главата си, но чу как уоргенът и немъртвия попадат в същата магия.
Отзад той
чу.
- Я, мишките
са се хванали в капана ми. И о каква интересна компания.
Една фигура
в черна роба изникна пред младият маг, следвана от десетина зомбита. Тя махна
качулката от главата си и откри ужасна картинка. Макар, че изглеждаше млада,
най-вероятно три четири години по-голяма от Джейс, половината ѝ лице беше
разкъсано. Бяло-черната ѝ коса и облеклото ѝ бяха достатъчно, за да може магът
да предположи, че тя е некромант.Но
въпреки ужасният вид на лицето ѝ не пречеше в магията, защото тя сви ръка и
болезнен стон се изтръгна от Катрин.
- Какъв
късмет извадих. Лордъг ще ме възнагради богато. Отхвърлен, уорген и магьосник
от Даларан на едно място. Въпреки, че винаги има място за редиците на
немъртвите, това много ще повлияе на жалкото примирие между Ордата и Алианса,
ако бъдат случайно намерени мъртви убили се взаимно.
Портал се
завихри около некромантката и още два нейни събратя излязоха от него.
- Нови
заповеди от лорд некроманта. Всички са привикани в базата, където да се
подготвим за нашествието към юг. А тези тримата, погрижи си бързо за тях, без
игрички.
- Добре,
няма нужда да си петниш нежните ръчички с това. Ще го на…
Тогава един
нечовешки вик се изтръгна зад Джейс. Очевидно Декстън се бе измъкнал от своите
магически окови и се стрелна бързо към двамата некроманта, описвайки широка
дъга с меча си. И двамата бяха на мига повалени, меча премина през гърдите им
оставяйки широки рани. Това беше достатъчно, за да прекъсне концентрацията на
младата некромантка и Джейс и Катрин да се освободят. Единият некромант
протегна ръка към Лилит и изхриптя
-
..Пом..огни … ми..
Но тя не го
забеляза и се обърна към възрастният
войн. Пред него скочиха зомбитата и той извика на своите другари
- Бягайте от
тук. Веднага се разкарайте.
- Но…
- Казах ви
да се махате от тук – при това той разсече едно зомби
Катрин хвана
магьосника, кимна мрачно на стария Декстън и побягнаха. Некромантката изврещя
- Хванете
бягащите – зомбитата се разколебаха и спряха заради внезапната нова команда и
това даде време на Отхвърленият да я нападне директно. Тя го видя и миг преди,
той да стовари меча си върху нея, един черен лъч енергия покоси Декстън.
Очевидно единият некромант бе намерил енергия в себе си. Той погледна към
бягащите си спътници, и изрече тихо
- Сбогом
даларанецо.
Но Джейс
бягаше. Нямаше сили да погледна назад пак. Катрин извика нещо и корените от
близките дървета почнаха да се извиват като стена
- Бързо,
това няма да ги задържи за дълго. Трябва да ни телепортираш далеч от тук.
- Но…
- Няма, но в
момента един стар човек се жертва заради нас – това явно подейства на Джейс и
той веднага започна да реди словата на магията. Миризмата на немъртвите се
засили, явно приближаваха. В следващият миг цялата природа се разфокусира. Едно
от зомбитата разкъсваше корените вече когато те се телепортираха извън
Хартглен.
Но имаше
един дребен проблем. Явно магията за телепортация не бе толкова добра, а и в
ума на Джейс отекваше само една команда – бягай. Те се телепортираха до една
река, която отделяше чумавите земи на западни и източни. По-скоро на няколко
метра над реката, ако трябваше да бъде точен. В продължение на две секунди те
бяха в безтегловност, когато с вик те паднаха в реката. С много псувни накрая
от реката излезе Катрин. Тя се закани, че ще накара Джейс да си плати за тази
нескопосана магия, когато забеляза, че нещо не е наред. Магьосникът никакъв не
се виждаше. Над водата започнаха да излизат мехурчета и самата река като, че ли
започна да става по-топла.
- О, не ми
казвай, че ще се удавиш точно тук – с тези думи тя се гмурна отново във водата.
Реката беше много мътна и Катрин едва успяваше да види нещо особено през
вечерта. Очевидно беше не само мътна, но и по-дълбока отколкото тя
предполагаше. Проследи мехурчетата въздух и тогава по-надолу нещо присветна за
миг. Доколкото друидката беше успяла да види, Джейс се бореше с нещо което
приличаше на змия. Тя си приближи до него и видя, че тази огромна змия беше
наполовина изгнила, но въпреки това се беше увила около магът и го душеше.
Младежът вече губеше съзнание, а и в този момент магиите му не бяха много
ефективни под това напрежение. Катрин потърси някакъв живот в тази река, но почти нищо не се отзова
на повика ѝ. Единствено слабо се чуваха водораслите, в които явно имаше някакъв
живот. Тя поиска от силата им, и след тяхното съгласие прибави и своята енергия към своята магия.
Запрати тази енергия под формата на зелен лъч право към Джейс, който вече едва
потръпваше. След като този лъч премина през него, той се освести все едно някой
го бе ударил с мълния. Веднага след това около него се завихри познатата черна аура и в ръцете му заигра черен огън, който
само докосна змията и тя на момента се вцепени и отпусна хватката си, мъртва.
Катрин подаде ръка на магьосника и заедно те излязоха на брега, мокри до кости,
но живи.
-
Б.бллагодаря ти, че ме спаси. За миг помислих как ще умра тук.
Катрин само
кимна. Джейс огледа мястото където бяха попаднали.
- Ммай
пристигнахме. Вече навлязохме в източните чумави земи. Пазете се, ние идваме - подсмихна се иронично.
