Глава 5Отхвърлените

- Чакай малко, чакай малко – Джейс се провикна, опитвайки се да изглежда колкото се може по невинно - Аз съм магьосник на мисия от Даларан. Нямам никакви лоши намерения към някой от отхвърлените или който и да било от Ордата.М-М- Мога да докажа това имам писмо от архимаговете на Даларан – и ръката му потъна в джобовете на мантията, за да вземе съответното писмо. Изведнъж почувства скреж по цялото си тяло и той спря.

- Момче, не на мен тия. Мислиш ли, че правиш нещо. Седиш тук с това куче на наша територия и си мислиш, че можеш да минеш незабелязано от тук? – тракането на челюстите на немъртвия го изнервяше.

- О да тъкмо това смятах да направя – каза иронично Джейс. Само ако я нямаше Катрин, може би можеше да намери някакъв начин да се оправи с немъртвия маг, но враждата между уоргените и отхвърлените беше голяма. Немъртвите бяха прогонили уоргените от родните им земи, като бяха пуснали отровни газове които все още се разпростират из Гилнеас правейки земята абсолютна пустош и за двете раси, неподходяща за живеене.

- Не чувам някакво скалъпено оправдание за вашето нахлуване. Може би имате късмет, че попаднахте на мен. Ако беше някой друг или щеше да ви залови или щеше да ви убие и да доложи на съвета на Ордата. Аз от друга страна като ловец на глави нямам такъв проблем и няма да издам на никого за това, че сте били тук. Разбира се след като ви убия и взема главите ви – при тези си думи отхвърленият маг се засмя.

Очевидно беше уверен в уменията си, предвид, че се изправяше пред двама души. Той направи няколко знака с ръце и преди Джейс да може да реагира, младият магьосник беше заледен до кръста. Немъртвия обърна изгарящия си поглед към уоргена, когато тя се опитваше да помогне с друидската си магия. Той прихвана магията ѝ и я спря. После запрати по нея ледено копие улучвайки я. Тя изскимтя и припадна. Очевидно беше и силен. Но този един момент беше достатъчен, за да може Джейс да направи нещо. Той направи бързо една огнена топка и я метна по стария маг. Разбира се немъртвият реагира бърза и направи щит от лед около себе си. Преди Джейс да може да може да направи още една магия отхвърления го замрази отвътре така, че да не може да използва магиите си. Приближи се към човека и му прошепна:

- Знаеш ли, че човек може да издържи доста дълго в лед. Мога да му откъсна някой крайник преспокойно и той няма да умре от загуба на кръв. Няма да усещаш и толкова болка, тялото ти ще е претъпено от студа. За съжаление на нас магьосниците не ни трябва много, ние сме податливи на болка и не издържаме колкото воините. Досега не съм си правил такива игрички с жив магьосник – при тази си мисъл немъртвия се облиза.

С много мъки, заради неистовия студ, който го бе вкочанил, едвам успя да изрече:

- А знаеш ли друг проблем на нас, магьосниците. Много сме самонадеяни и мислим, че можем да се справим с всичко – При тия думи немъртвия го изгледа странно, но се усети и се обърна към мястото където лежеше уоргена. Обаче тя не беше вече там. Очевидно само се беше преструвала на припаднала и беше чакала удобен момент да се включи. Тя използва магията си да отмрази тялото на Джейс, а той все още беше в замаяно състояние от студа. Отхвърленият маг изрева бясно и насочи две копия от лед към Катрин. Тя успя да ги избегне и накара корените от земята да се увият около немъртвия магьосник. Той веднага направи огнена магия, с която да ги изгори, но един от корените остана увит около левият му крак. Магът се ядоса и в своето отчаяние отдръпна крака си така рязко, че отчупи стъпалото си:

- Ще…си платиш….за това малка кучко. От теб ще стане идеално палто – беше толкова гневен, че едва изговаряше думите.

В отговор тя само направи вълчо подобие на усмивка. Тогава немъртвият чу зад себе си:

- Май забрави за някого а? – с тези думи Джейс хвърли огнен залп към другият магьосник от толкова близо, че щитът нямаше да има никакви значение. Отхвърленият изгоря на мига, от него остана само изпепелени кости. Джейс подритна костите и викна към Катрин:

- Ако не беше дошла тук, нещата може би нямаше да се развият по този начин.

- Така или иначе този немъртъв щеше да убива други хора. Сега може би жертвите му могат да спят вечния си сън спокойно.

„Хм друиди, какво ли друго да очаквам от тях.“ мислеше си Джейс.

- Преди да ни прекъсне грубо онзи магьосник, нямаше ли да ми обясняваш, защо си дошла при мен? – напомни ѝ Джейс.

- Да. Всъщност причината, заради която реших да те проследя беше хмм.. ами предчувствие.

- Моля? Искаш да ми кажеш, че си дошла до тук, изоставяйки своята група, заради едно предчувствие?

- Ами малко е трудно да обясня, но както виждаш отървахме се от онзи немъртъв..

- Както казах по-рано можеше и да се не стига до това да убия някого.

- Пък и сам да се отправиш на такава мисия. Просто не ми се струваше редно, а ти беше инат и не искаше да се присъединиш към нас. Уайтстед… те не ме искаха толкова в групата си. Казваха, че имат нужда от безшумни, убийци. Те дори може да не са забелязали все още , когато избягах от тях. Нямаше да им бъда много от помощ и без това. Да лекувам ранените може би, но те ще се оправят и без мен.

- Каква откровеност само. Достойно за уважение – при този сарказъм, Катрин изръмжа към него – Но разбира се , ако искаш да дойдеш с мен трябва да ти изясня, че няма да извършваме нищо героично. Истината е, че ми трябваше транспорт, близо до чумавите земи. Историята за това как ще залавям Натанос е пълна измислица…

- Знаех си..

- Тихо, ако обичаш. Всъщност аз бях назначен да шпионирам агенти на Силванас, за които имаше информация, че са в Източните чумави земи. Но понеже не съм наясно много с този път, ще трябва да отида до Хартглен, където ще ме очаква агент от Даларан, който да бъде мой пътеводител към тези земи.

- Значи си лъжец, магьосник който ползва черна магия и толкова нагъл – каза му с ехиден тон Катрин.

- Ами така като изброи нещата, мога ли да те убедя, че не е така, а аз съм крал Андуин Рин, който е дошъл тайно тук, за да завземе наново Лордерон. Би ли ми повярвала?

Джейс не беше казал нещо толкова смешно, но въпреки това тя почна да се тресе от смях:

- Ти… и Андуин Рин,… не мога… хахахах

- Плашиш ме така, ще ни чуят всички немъртви около Хилсбрад.

- Няма, сега е вечер. А понеже ти си почина по-рано ти поемаш първата смяна. Аз си лягам. – При това тя си легна преди магът да почне да протестира.

- Какво, но аз бях в безсъзнание, сериозно ли – понечи да протестира Джейс, но очевидно тя вече беше заспала. Разсъждавайки над нещата станали от началото на тръгването си, магьосникът се чудеше, защо всичко в Азерот трябваше да става толкова сложно. Утре го очакваше дълъг път из Хилсбрад, а това можеше да е по-трудно когато пътуваш с друг човек. Въпреки това шансът да завърши мисията си беше по-голям. Със сигурност щеше да измисли нещо.

Джейс се събуди и първото нещо, което забеляза бе как Катрин медитираше. Магът беше чувал за техните магии и смарагдовия сън, начин за пътуване в който те могат да изминат километри за едно мигване на окото. Обаче той беше убеден, че тя най-вероятно не можеше да го прави както самият Джейс не можеше да се справя толкова добре с правенето на портали. Той стана и огледа терена за възможни проблеми:

- Няма никой наблизо който да ни безпокои. Можеш да ми се довериш за това – обади се Катрин – Поддържам връзка с някои дребни животинки, които от няколко часа следят в радиус два километра от нас. Ако имаше някой, който да ни безпокои щяха да ме информират.

Джейс повдигна леко вежди, но каза само:

- Приготви се за път. Днес възнамерявам да стигнем до Хартглен. Да се надяваме, че няма да се натъкнем на повече неприятни типове или безмозъчни немъртви. Повечето членове на Сребърната зора би трябвало да се намират към западните чумави земи.

Женския уорген го изслуша мълчаливо и понечи да се обади, но Джейс я прекъсна:

- Там трябва да има и друиди от „кръгът на Ценариус“, които да помагат във възстановяването на тези прокълнати места, предполагам искаш да хвърлиш поглед върху това?

- Всъщност не за това исках да питам, но няма ли вече да тръгваме. Подозирам, че ти първи ще се умориш от това – подсети го Катрин, стана и пое към планинските пътечки.

Джейс веднага я последва. Двамата продължиха мълчаливо и навлязоха в Чумавите земи.

Земята изглеждаше все така както я бяха описвали. На места черна, растителността беше жълтеникава на места все още зеленикава. Нямаше никаква следа от живот, не се чуваха нито птички нито каквито и да е било други животни. Паладините бяха унищожили всички заразени животни, за да няма по нататъшни инфекции или да не се разпространяват чуми или други болести. Минаха покрай лагера на Алианса. Наблизо се виждаха малкото останали хора, но Джейс прецени да ги подмине. Сигурно и те си имаха собствени проблеми на това гадно място. Слънцето не се виждаше, но сигурно беше обяд. Друго обаче привлече вниманието му. Руините на имението Скулуманс. В миналото е изглеждали великолепно, дворец в такова островче. Сега обаче нищо впечатлително не бе оставило. Притежателите на това имение бяха покварени от немъртвите слуги на крал Лич и бяха направили мястото училище за некроманти. Именно от една запазена книга от това място Блакънд беше научил няколко магии, които можеха да му бъдат от полза. Катрин забеляза накъде сочи погледа му и каза:

- Това място изглежда толкова мрачно дори и сега. Защо никой не е направил нещо за него.

- Заради магиите, които са се пропили в това имение. Не съм ходил на острова, но съм чувал, че има толкова много убити там, а това предвещава много гневни духове. Мога да усетя още злокобната магия излъчваща се от там, сигурно и ти си забелязала това. Моя учител ми е споменавал за такива места, които векове и хилядолетия не могат да отмият такива енергии – Джейс му хвърли още един поглед в далечината и въздъхна – Но няма какво да се направи, това място винаги ще бъде като паметник на злото което дойде тук. Все пак трябва да се поучаваме от историята и да не правим същите грешки. Нека продължаваме

Небето започна да става облачно, и двамата бяха започнали да се притесняват. Трябваше да минат покрай базата на немъртвите която преди години беше разединена – Андорал. Ордата беше превзела вече този град. На Джейс не му се рискуваше предвид, че там бяха само Отхвърлените. Не се знаеше дали има някой немъртъв все още лоялен на Силванас, който да попречи на плановете им.

След близо половин час беше почнало и да вали. Времето обаче не успя да спре. Джейс беше направил една магия на техните мантии да ги предпазват колкото се може повече от дъжда. Катрин следеше за евентуални заплахи с изостреното си обоняние на уорген. Как успяваше да надуши нещо , младия маг въобще не знаеше. Той надушваше само миризмата на мокро животно. Минаха през горите, далеч от Андорал. Магиите за скриване на присъствие също помогнаха. Към следобед, дъждът не само, че не спря, но и се усили. Нямаше никакви следи от присъствие на паладини или воини от сребърната зора. Предполагаха, че наближават защото природата по на север изглаждаше по зелена. Почти стигаха лагера на предполагаемите друиди. Трудно можеше да се забележи нещо в този силен дъжд, но те видяха следи от някогашен лагер насред поляна от редки цветя. Катрин го увери, че това трябва да е мястото където са се събирали друидите, но най-вероятно са изоставали това място от доста дълго. Тогава на Джейс му се стори, че видя някаква фигура в сиво зад един от хълмове. Обнадежден, че това е войник от Хартглен, той реши да избърза. Изрече магия за невидимост, без да предупреди своя уоргена и изтича към хълма, но не видя никой. Тогава чу зад себе си един глас:

- Очевидно имаме натрапник тук а?

Магията за невидимост се разпадна след внезапната изненада, че е бил забелязан

- Момче следващият път, ако смяташ да се криеш не го прави по време на дъжд. Оставяш много кални следи, и си личи къде дъжд не пада.

Магът се обърна и видя един от Отхвърлените. Беше със сива броня, къса коса и изглеждаше възрастен, но не приличаше на магьосник като предишния. Носеше тежък двуръчен меч, едната му ръка стоеше на дръжката на меча. Немъртвия войн го попита:

- Мога ли да ви попитам какво правите на територията на Андорал. Примирието е достатъчно обтегнато, няма нужда да създаваме нови конфликти и изведнъж какво виждам – един уорген и един човек. Извади мечът и го насочи към тях – имате точно 5 секунди да кажете какво правите тук или ще ви накълцам.При тези думи друида се показа и погледна учудено към немъртвия.

- Аз съм магьосник, изпратен на мисия от Даларан, а уоргена до мен…

- Аз съм неговия пазител – внезапно каза Катрин преди Джейс да се изкаже.

Джейс я прониза с поглед, но не противоречи, а продължи

- В раницата си имам заповед от архимаг Сънстрайдър, ако искате да проверите дали лъжа – с тези думи той извади писмото и понечи да го подаде на немъртвия. Войнът извади един нож, а с другата взе писмото. Отвори го и зачете. Не показа никаква емоция докато го четеше но посочи с един костелив пръст към момчето:

- Значи си на шпионска мисия в Източните чумави земи а? Против нашата тъмна лейди Силнванас?

Джейс не чувстваше вече студа на дъжда, вече премисляше някаква магия, която да разсее немъртвия и да избягат. Но кимна утвърдително на въпроса

- Знаеш ли момче, по лицето ти е изписано страх, но не всички отхвърлени сме привърженици на Силванас. Тя беше наш водач, да, но нещата които направи бяха катастрофални. Но защо сте се запътили на север? Източните чумави земи не са в тази посока, а пътя минава право през Андорал.

Запътили сме се към Хартглен. Там ни очаква предводител, който да…

- Хартглен ли? – прекъсна го немъртвия – Отдавна не съм бил там, но в последно време не се виждат много от техните войници. Даже бих казал, че не съм видял никой. Но елате с мен, ще ви придружа до там. Аз съм Декстън Стоунборн.

При тези думи той им махна с ръка да дойдат при него и се запъти нагоре към планините.

меч и магия

Предишна

Дуо

Глава

Следваща

Във враждебни земи

Глава 5, Приключенията на Джейс Блекънд

Глава 5Отхвърлените

Коментари за глава 5