Глава 4Дуо

Джейс сънуваше. Родителите му бяха преселници от старият Даларан, намиращ се близко до дестинацията където щеше да се раздели със съмнителният екипаж на кораба. От старият някога велик град бяха останали само руини след като по време на третата война и първата инвазия на пламтящият легион. Демоничния генерал на легиона, Архимонд разрушил собственоръчно магическият град. Самият Джейс помнеше смътно родния си дом, но след падането на столицата на магията, семейството му се премести в Саутшор. Баща му беше магьосник и бе привикан за възстановяването на Даларан. Но за съжаление силите на немъртвият лич Кел Тузад нападаха често даларанските магьосници. Съветът на архимаговете реши да изпрати голяма група която да нападне владенията на бившия архимаг-некромант лич. Бащата на Джейс участваше в мисията, но никой не се върна оцелял. Всички бяха избити преди да стигнат крепостта Наксрамас. Но бедите далеч не бяха свършили. Нападенията на немъртвите продължаваха усилено. На Джейс му се наложи да бяга заедно с майка си, когато Кел Тузад реши да отприщи цялата сила на немъртвите. Пристанищният град Саутшор който служеше като граница на Лордеронските владения беше залят от противните безмозъчни чудовища. С майка си Джейс се опитваше да се присъедини към бягащите тълпи на юг, но бяха много изостанали и немъртвите пълчища ги настигаха. Тогава майка му се обърна към малкия си син, целуна го и успя да го пренесе с магия далеч. Джейс не се обърна нито веднъж виждайки, че не беше толкова далеч от безжизнените трупове. Несъзнателно той се отдалечаваше от бягащите тълпи, когато пред Блакънд се телепортира един мъж с огненочервена коса и дрехи свидетелстващи за високото му положение в Даларан. Той притисна момчето до себе си и направи магия, която създаде огромни пожари които се разпространиха и обхванаха много от мъртвите. От този момент нататък Джейс навлече мантията на чирак-магьосник под опеката на тогавашният владетел на Даларан - Ронин Драгънхарт – героят обединил маговете с цел възраждане на магическият град.

Но сънят му се развиваше по друг начин. В него той видя майка му как бива разкъсана на мига, Джейс се опита да призове някоя магия, която и да е но думите бяха заседнали в гърлото му и той се втурна да бяга отново. Виждайки бронираната фигурата в далечината, той си обнадежди. Но тогава видя как всъщност това не беше Ронин, такъв какъвто го познаваше, а на негово място стоеше негова немъртва версия, която се усмихна мило, от устата му излизаше зелен дим и той каза:

- Ела млади Джейс, бързо - но младият маг сякаш замръзна при тези злокобно изречени думи. Един немъртъв го настигна и го повали на земята . Други дойдоха и почнаха да го разкъсват парче по парче, жив. Младият маг изкрещя и се събуди.

Магьосникът рязко стана от леглото си като едва не се удари в момичето което се беше надвесило над него. Главата го болеше от магиите по-рано, имаше чувството, че беше стъпкан от отряд таурени. Магията която използва сама по себе си беше мощна, но най-вече Джейс трябваше да призове колкото сила му беше останала, за да повали огромният морски гигант. Не случайно обаче го наричаха Блекънд, трябваше някак да оправдае името си. Момичето до него го попита:

- Добре ли си, можеш ли да се движиш?

Джейс се вгледа в нея. Изглеждаше горе долу на неговата възраст, може би малко по-висока от него. Със сини очи и дълга права коса, с цвят на карамел, не точно руса, но не и кестенява и се виждаха някои червени кичури. Робата и носеше отличителните знаци които я оприличаваха като друид. Осъзна, че я е зяпнал по-дълго от обикновеното, тя го изгледа странно и добави:

- Когато спеше, сънуваше нещо, викаше някакви имена - Ро…

Джейс се сконфузи, но бързо реши да се направи на недочул последното изказване и бързо рече:

- Добре съм, благодаря за положените грижи. Просто преумора от магиите. Впрочем аз съм Джейс Блекънд – и се вторачи в нея очакващ.

Осъзнала, че той я пита за името и, тя му отговори:

- Катрин. Катрин Уайлдмуун.

- И така Катрин – главата го болеше все по-малко когато говореше - би ли ми казала колко дълго прекарах в безсъзнание?

- Почти ден, ако не се бях намесила това можеше да се окаже до 3 дни поне. Но това което ме смущава е магията, която използва, за да унищожиш великана. Не прилича на нещо което магьосниците от Даларан биха използвали.

- И откога друидите започнаха да разбират от нашата магия.

- Слушай, малки магьоснико, ако не б…

-Ако не беше ти ли? -разфуча се Джейс – Ако не бях унищожил гигантът, от корабът щеше да са останали само трески.

-Ха, какво би разбрал магьосник който е по-малък от мен – при това възмущение тя се обърна с гръб към него, очевидно обидена.

- Все пак искам да ти благодаря за лечението. Но как всъщност смяташ, че си по-голяма от мен, все пак видът на магьосника може да лъже околните. Това като женска интуиция ли да го разбирам? – Магът почна да се дразни.

- Не, докато лекувам успявам да разбера чрез магиите за лекуване които ползвам. Досега съм практикувала само на животни, но явно и за теб става, очевидно спадаш доста от към семейството на маймуните .

Ха-ха, много смешно, няма що - Но все пак Джейс реши да не спори, защото уоргените не бяха известни със своите нерви.

- Добре предавам се. Магията, която използвах не беше типична за магьосниците („по скоро типична за някой некромансър си каза той“ ) и може да е черна магия, но не знаех друга силна магия, която да ни спаси. Освен това Даларан не позволяват такива магии, но има неписано правило между ветераните магове, че животът е на първо място ( Ха типично за нашето призвание) и се случва да прибягваме до такива методи – младият магьосник не лъжеше, но все пак книгата от която научи подобна магия беше завещание от неговият бивш ментор Ронин. Катрин повдигна леко вежди, но очевидно му повярва, защото изражението ѝ се смекчи и каза:

- Командирът каза да отидеш при него щом се оправиш, имало да ти казва нещо свързано с твоята мисия. Твоята е непосилна, ако отидеш сам. Ще е равносилно на самоубийство.

- Благодаря за това, че си загрижена заради мен, но няма да съм сам през цялото пътуване. В Хартглен ще ме очаква спътник, който ще ми помогне с моята мисия по нататък.

С тези думи Джейс се надигна и понечи да се качи на палубата, но се сети, че първо трябва да яде, за да възвърне част от загубената енергия, ако се излезеше нещо наложително.

След като се наяде Джейс излезе навън и се запъти към капитан Уайтстед. Капитанът го видя и възкликна:

- Я и ако това не е нашият герой. Ела тук момче. Имаме да си поговорим доста.

И го направиха. Командирът беше решен, че няма да е лошо магьосникът да им помогне.

- Момче, всички видяхме възможностите ти. Ти си магьосник, а те не се справят добре в предните редици. Можеш да направиш повече успех с нас отколкото да се опитваш да хванеш слугата на Силванас.

- Капитане уверявам ви, че ще се оправя с моята задача. Вие гледайте да се оправите с вашата, след като тя също не е лесна. Няма да можете да ме разубедите. И сега ако може бих искал да проверя някои приготовления за моята цел – С тези думи Джейс тръгна към каютата си и чу Джереми Уайтстед да промърморва:

- Магьосници, боже отърви ме от всички заклинатели.

Следващите два дни протекоха бързо и безпрепятствено като все пак всички от екипажа избягваха младият магьосник. След случката с морският гигант, като че ли още повече се отдръпнаха от него. Джейс забеляза само още един път Катрин, но тя само го изгледа подозрително и извърна поглед. За какво ли мъкнеха със себе си друид, в тази земя лишена от живот. Но нищо нямаше значение и не го и интересуваше. От сега нататък единственото което вълнуваше магът, беше как да се добере до Чумавите земи.

Всички от екипажа се подготвяха за акостиране. Положението беше толкова обтегнато, повечето мълчаха и се чуваха само тежките дихания на уоргените. На Джейс му бе омръзнало вече от скучното корабоплаване и чакаше нетърпеливо да излезе на твърда земя.

- Магьоснико, веднага щом пристигнем до Дън Нод’р ще те свалим. От там можеш да продължиш нагоре към рекичката където не би трябвало да се натъкваш на немъртви или други по-лоши неща. Все още може да дойдеш с нас – предложи му командира.

Джейс само въздъхна тежко, но знаеше, че съвсем скоро щеше да се отърве от досадния капитан. Корабът спря недалеч от Саутшор, до едно бивше укрепление на джуджетата. То беше отдавна изоставено – преди години Отхвърлените бяха избили всички обитатели и се бяха носели слухове за гневните духове на джуджетата. Магът не знаеше дали това е вярно, но мястото го устройваше. Уайтстед подсвирна на няколко от своите подчинени и те спуснаха една лодка, в която Джейс да може да отиде на брега. Един от моряците се съгласи да го докара дотам и двамата скочиха в лодката. След пет минути Блакънд беше вече на брега и бързо пое нагоре към рекичката, която извираше отгоре. Не се обърна, за да види останалите от екипажа, пък и нямаше да му липсват. Дори след толкова години, много хора не гледаха с добро око на магията. Те щяха да акостират към едно островче след Саутшор, където преди имаше база на Алианса.

Джейс вървеше из зелените поля на Хилсбрад, чудейки се на природата която все още беше останала след многобройните експерименти на немъртвите с нея. Отдалеч се виждаше градът, в който беше израснал, отровната чума която още не се беше разсеяла след толкова много години все още се виждаше зеленият оттенък на тази химична отрова. Недалеч може би имаше и патрули на Ордата, но магьосникът се надяваше, че неговите прикриващи заклинания ще го опазят от това да бъде засечен. След няколко часа път Джейс беше наблизо до западните Чумави земи и слънцето вече залязваше. Реши да седне да похапне, когато усети, че беше наблюдаван отнякъде. Джейс не направи нищо, защото той все пак беше магьосник от Даларан преди всичко. Не би трябвало да го засяга каквото и да е с някоя от фракциите нищо, че беше човек. Все пак той реши да пробва тайно едно заклинание, което да разшири малко обсега му на долавяне. След като се наяде, Джейс се огледа във всички посоки гледайки за място от където може да го наблюдават, но гората беше доста гъста и беше много лесно някой да се прикрие там, а най-вероятно и от магията му:

- Сигурно съм станал много параноичен. Тези земи след битката за Лордерон са меко казано изоставени. Доколкото разбрах повечето отхвърлени бяха от другата страна на Хилсбрад и в полята на Тирисфал – каза си Джейс и понечи да тръгне към чумавите земи.

Но изведнъж усети с магията си, че присъствието което беше усетил по-рано се усили. Веднага каза една слаба магия за невидимост и отиде към мястото където беше усетил вероятния шпионин. Нещо в това му беше познато, но какво можеше да бъде, мага не можеше да прецени. Стигна до дървото зад което беше почувствал нечии очи, които го наблюдават. Потърси някакви следи, но такива нямаше. Като се опитваше да върви колкото се може по-тихо защото магията му не беше толкова добра и можеше всеки момент да спре, Джейс видя едно красиво странно цвете с виолетов цвят. То се обърна към него и пръсна към изненаданият магьосник своя прах. Явно прашецът не беше обикновен и Джейс усети как му залютява на очите и носа. Почна да киха и кашля, миризмата беше ужасна, когато чу някакви думи на непознат език и лек ветрец разпръсна праха далеч от него. Все още със зачервени очи, Джейс се обърна по посока на този който беше изрекъл думите. Не виждаше много добре, но това което успя да види беше позната фигура. В следващият момент той припадна отново.

Този път, Джейс не стоя дълго в безсъзнание. Отвори очи и видя някаква слаба светлина идваща от някакъв предмет. След като се фокусира той забеляза и своя похитител. Ето от къде беше му познато присъствието. Това беше друида уорген. Тя видя, че Джейс беше буден и му каза:

- Всеки път ли така правиш, когато видиш момиче?

Джейс се опита да каже нещо но успя да изграчи нещо неразбираемо. Катрин му подаде манерка с вода и той отпи. След това той я попита:

- Какво правиш тук?

- Ами ти? Нещо не ми се струва наред. Даларан ще изпращат някакъв невзрачен на вид магьосник, за да улови рейнджър лорда Натанос Блайткалър, а самото момче очевидно, не може да усети свой преследвач и на всичкото отгоре миризмата му го издава от километри.

- Чакай, чакай какво? – Джейс вече ядосан повиши тон – Ти си ме преследвала? И не трябваше ли да си с твоите приятели и да се отправите към Лордерон? Защо по дяволите ти си тук и изведнъж заявяваш това? Как въобще ме проследи?

- Както ти казах – миризмата ти е достатъчно силна, за да…

- Моля? – младежът повдигна вежди невярващо, какви ги разправя това момиче.

- Имам предвид, че си магьосник. Всеки има някаква специфична миризма, а ние уоргените по този начин може да проследим някого така. А и освен това миришеш, трябва да се изкъпеш.

Джейс вече беше бесен тотално. Целият беше почервенял, заради досадната Катрин. Искаше да се махне, да изчезне някъде, но нямаше къде. Нейните думи бяха като огнени изстрели от пистолета на джудже – всеки го удряше точно. Но едно нещо не го оставяше на мира и той каза:

- Все пак не отговори на моя въпрос. Какво всъщност правиш тук, а не си с другите от твоя вид?

- Ще ти отговоря на това, ако ти ми разясниш каква е твоята истинска мисия. И без някакви лъжи. Може да си убедил командира със своите приказки, но на мен няма да минат тия – нахъсано заяви Катрин.

- Би трябвало първо ти отговориш първа на моя въпрос. Попаднах в тази ситуация заради теб дължиш ми го. Ако ти и твоите друидски магии не бяха ме спрели, досега щях да бъде в западните чумави земи на половината път до Хартглен.

Думите му явно имаха някакъв ефект, защото тя наистина беше виновна за неговото положение, а доколкото той разбираше, лечителите бяха предсказуеми по нрав хора – макар, че това същество беше ужасно дразнещо. Но в мига когато, тя почна да говори, Джейс извика:

-Залегни веднага – и той се блъсна в нея, поваляйки я секунда преди едно ледено копие да се забие на мястото където беше тя.

Джейс се обърна и видя нападателя. Беше немъртъв, съдейки по облеклото и магията която използва, очевидно беше магьосник. Отхвърленият се усмихна злокобно и каза:

-Я тука какви влюбени пиленца си имаме. Очевидно ще взема доста пари за кожите ви.

Карта на местността Хилсбрад Фуутхилс:

меч и магия

Предишна

Премеждие по море

Глава

Следваща

Отхвърлените

Глава 4, Приключенията на Джейс Блекънд

Глава 4Дуо

Коментари за глава 4