Глава 3, Приключенията на Джейс Блекънд
- Дървен философ
- 18/09/22г.
- Фентъзи
- 9 Глави
- 166 Прочита
- 1 Ком.
Глава 3Премеждие по море
На кораба
„Сивото отмъщение“ Джейс разбра много неща за екипажа и тяхната крайна цел.
Оказало се, че съветникът на крал Андуин Рин, лорд Ген Греймейн(дясната ръка на младият крал Андуин
Рин и бивш крал на опустошеното кралство Гилнеас) е поръчал на
своя елитна бойна група мисия с унищожаването на всички немъртви слуги на
Силванас. Повечето от екипажа бяха уоргени – Джейс нямаше нищо против тях, но миризмата на хищници като тях, която
се разнасяше от тях беше меко казано непоносима особено като се примеси с морският бриз. Но не беше
дошъл тука да се оплаква, все пак това което го очакваше не беше леко. Беше
залъгал капитана(не беше напълно сигурен в това, капитанът му отправяше подозрителни
погледи) относно това, че директно смята
да убие шампиона на Силванас, но пак мисията на Джейс не беше никак лесна.
Младият маг прекарваше повечето време в каютата си, където си припомняше
заклинания, които можеха да му бъдат полезни. Неговите учители може би
подозираха за леко странните наклонности към магията, която младежа изучаваше,
но в тези смутни времена старшите магьосници не обръщаха достатъчно внимание
към своите млади събратя или ученици. Самия му прякор измислен от негов
приятел, Блекънд свидетелства за изкуствата, с които Джейс се занимаваше в
свободното си време. Това се беше случило по време на третата инвазия на
Пламтящият легион. Легионът – това бяха демони
от неизвестен свят, сеещи само смърт след себе си, и покорявайки други
светове, като или унищожаваха всичко живо или покваряваха обитателите на
планетите с манипулации. Легионът беше нападнал Даларан – летящият
град на магьосниците, с цел да унищожи града и да дестабилизира по
този начин съпротивата на Азерот – едничката надежда за обединение на разпокъсаният
от политики и войни свят. Разбира се магьосниците отблъснаха демоните, но не и
без нанесат щети
върху магическия град. Отряд от осем гибелни стражи бяха проникнали в библиотеката където да
унищожат книги с редки магически познания. Никой от приятелите на Джейс не го
казваше на глас, но в него момент, когато стражите влезли и не обърнали
внимание на дългокосия магьосник, пет от демоните били овъглени изцяло което
свидетелства за черна магия. Младият маг
беше разказал, че тези демони бяха посегнали на много опасна книга която
избухнала щом се опитали да я вземат и унищожат, и ги унищожила а Джейс бе
повален наблизо от тази магия и припаднал, а другите три демона се изплашили и тръгнали
да бягат когато ги посрещнали магическата стража и ги унищожила. Е, нещата
всъщност не се бяха развили точно така, но така или иначе съветът шестимата
архимага не му повярва напълно, може би затова не то изпратиха където и да е по
мисии, но не отрекоха, че това може да е
било инцидент, който е уплашил да смърт магьосника. От тогава всички започнаха
да му викат Блекънд. Е историята беше малко по-различна всъщност…
Джейс беше в библиотеката където да се
усамоти на спокойствие и да прочете нещо. Обичаше да чете за историята на
човеците и развитието на магията от тях. В този момент се появиха няколко
гибелни стражи – демони които притежаваха някакъв интелект както и криле, като
никой не очакваше да проникнат толкова дълбоко във Виолетовата цитадела. В
изненадата си стария библиотекар Телидас не можа да реагира на време и беше
заклан на мига от злокобните на вид остриета. Младият маг беше зад един рафт, но
знаеше, че лесно ще надушат неговата магия. Заради това той бързо прошепна думите
на една силна магия, която беше научил от една забранена книга, показа се и
отприщи заклинанието. Демоните бяха толкова изненадани, че нямаха време даже
покажат предсмъртни викове когато
магията покоси петима от тях. За съжаление магията уцели една книга, която
единият от гибелните стражи държеше и тя избухна пред Джейс и го повали в
безсъзнание. Реши да скрие доколкото може това което направи, но архимаговете
очевидно таяха съмнения и решиха да не го пращат на никакви мисии заради както
се изразиха те „неговата безопасност“. Очевидно обаче сега обаче той им
трябваше за нещо иначе надали биха го изпратили на нещо сериозно… „Хмм подозирам, че това
което са намислили за мен няма да да завърши добре накрая“ .
Джейс беше попитал един уорген от
екипажа кога вероятно ще пристигнат в Хилсбрад. В отговор уоргенът оголи зъби в подобие на иронична усмивка и му
изръмжа:
- Когато пристигнем тогава. Не се безпокой малко
пале, ще се отървем от теб скоро. Нали си магьосник? Защо не накараш ветровете да задухат
по-силно?
Младият маг
се ядоса, но не го показа видимо. „ Дори след толкова години, няма никакво уважение
към магьосниците. ‘’При други обстоятелства бих го научил
на обноски как да се държи в присъствието на такива като мен“.
Морето беше
изненадващо спокойно, беше слънчево и прохладно нямаше и мъгла, но имаше един
недостатък-нямаше попътен вятър. Капитанът постоянно ругаеше, защото това
неимоверно забавяше тяхното пътуване. След близо пет дни в безветрено време
всички в екипажа бяха на ръба на нервите си. Капитанът се опитваше да ги
ободри, но и той не беше в много добро настроение:
- Спокойно
мъже, прочистването на Гилнеас и
Лордерон от тези безмозъчни трупове може
да изчака още малко. Веднага щом…
Но не можа
да се изкаже напълно, защото изведнъж корабът се разтресе и спря. В каютата си
Джейс също изруга, но защото се беше опитал да направи заклинание за далечно
гледане. Прибра своята гадателска кристална топка и се качи на палубата.
Кормчията, човек на възраст и стар моряк каза:
- Капитане
изглежда попаднахме на някакъв риф.
- Но тук не
би трябвало да има риф моряко – отвърна му капитан Джереми.
Настана спор
между тях и в следващият момент, един от моряците изкрещя:
- Вижте там
– има наги!
Наистина от водата се показваха змиевидните
глави на тези чудовища. В следващият момент в корабът се забиха харпуни и
нагите се показаха. С големите си ноктести ръце, те се опитваха да се
изкачват по кораба. Екипажът бързо се
задейства и много от змиеподобните обитатели на дълбините паднаха пронизани от
стрели. Един невнимателен уорген се беше надвесил много и бе завлечен и
разкъсан във водата. Джейс се освести и тъкмо започна да реди словата на една
магия, която би трябвало да отблъсне част от нападателите, които вече се бяха
изкачили на кораба, когато изведнъж корабът оживя и дървените греди започнаха
да се извиват към нагите и не малко се
задушиха. Магьосникът се учуди кой може да е отговорен за това и видя един
уорген в по-особени дрехи. Не беше сигурен заради далечината но по чертите я
оприличи на женски. Видя как тя шепти нещо към един ранен войн и зелена енергия
танцуваше около нея. Джейс прецени, че тя явно е друид и се обърна към центъра
на битката. Уоргените и човеците може би бяха опитни бойци, но нагите бяха
огромни, намираха се до море и ги превъзхождаха три към едно като бройка. Един
човек се свлече след мощна струя вода, която го изгори, последваха го втори и
трети. Младият маг се обърна и потърси с поглед противниковият заклинател и го
намери. Женска нага която се беше показала на една скала от морето редеше
смъртоносни магии и ги запращаше към моряците. Тя повтори магията си и тогава
Джейс прихвана заклинанието и го обърна към нея. Тя се изсмя и направи знак
като за щит. Чу се тъп звук и залпът вряла вода се заби. Секунда след това тя
имаше време само да види огненият залп който я превърна във въглен. Джейс се
усмихна мрачно и продължи да хвърля магии по другите наги. Броят на атакуващите
бърза намаля и те започнаха да отстъпват. Тогава от дълбините се показа и
причината за спирането на кораба.
- По
дяволите, морски гигант – изруга капитан Уайтстед – Само това ни липсваше
Морският
гигант се извисяваше до грот-мачтата, а от кръста надолу въобще не се виждаше в
морето. Представляваше огромно синьо-зелено чудовище, водорасли покриваха
цялото му тяло. С един удар той отнесе четирима моряка от кораба. Капитанът
изрева:
- Кураж
мъже, ако успеем да го повалим, нагите ще избягат.
Изведнъж на
младият маг му хрумна идея, която би ги спасила от това да се превърнат в храна
за рибите. Джейс извика на капитана и друида:
- Забавете
го колкото можете, нуждая се от време, мисля че имам магия която може да го
рани дотолкова, че да се оттегли.
- Чухте хлапака какво каза, хайде неблагодарни
свине такива, напрегнете тези мускули, или аз лично ще ви хвърля в океана – при тези думи капитанът бесен размаха мечът си
към огромният великан предизвиквайки го.
След това Джейс
Блекънд почна да реди слова на магия. Около него се завихри енергия и въздуха
се наелектризира. Командирът изрева нещо неразбираемо и някои от уоргените и приближиха
към гиганта,опитвайки се да го ранят с техните мечове, за да може да го разсеят. Тежки, големи лиани започнаха да се
увиват около гигантът, заплитайки ръцете му. Но това просто не беше достатъчно.
Морското чудовище разкъса лианите и се отърси от нападателите си. Нададе мощен
рев и дигна ръце, за да унищожи кораба. В този момент Джейс свърши заклинанието
си, посочи с ръка към гиганта, което в други обстоятелства можеше да си тълкува
като много груб намек, изкрещя и отприщи мощната си магия. Черен лъч светлина
се пръсна право в гърдите на великана. Гигантът сякаш замръзна, черни линии
като пукнатини започнаха да се разпростират из цялото му тяло, а то стана
призрачно бяло все едно цялата кръв се бе отекла. Морския гигант бе мъртъв още
преди да падне и да потъне в морето. Другите наги които чакаха във водата изсъскаха
гневно към кораба и заплуваха към дълбините на морето. Всички от екипажа се
вторачиха в младият магьосник и нададоха радостни възгласи.
Той се олюля,
усмихна се уморено и каза:
- Е това
беше вълнуващо, не мислите ли – и припадна.
*уоргени
Коментари за глава 3
Деактивиран акаунт20/Sep/2022г. 20:11ч.От сега да е ясно, тази история е вдъхновена благодарение на видеоигра 😂
