Глава 2, Приключенията на Джейс Блекънд
- Дървен философ
- 18/09/22г.
- Фентъзи
- 9 Глави
- 166 Прочита
Глава 2Първи стъпки
Влизайки през портала за Стормуинд,
сърцето на Алиансът – съюз на човеци, нощни елфи, гноми, джуджета, дренаи,
уоргени и др. Джейс преговори своя план
за действие – отплаване с кораб от столицата на човеците до Стромгард - кралството,
за което много хора се бориха и проляха кръвта си, за да може един ден да
възвърне предишното си величие, наемане на превоз до Хартглен където да намери
мистериозният пътеводител, и да събере нужната информация, като се постарае да
не умре по пътя до там. Какво можеше да се обърка?
Стормуинд беше много по-голям от Даларан,
където бе прекарал значителна част от живота си като ученик там. От зоната на
магьосниците цялата столица можеше да се види, голямо впечатление правеха
голямата катедрала на Светлината и двореца на младият крал Андуин които блестяха така все едно бяха златни. Не с толкова
високи сгради, но все пак многолюдни бяха пазарният квартал и старият град, а от
квартала на джуджетата се издигаше гъст пушек. Големият град, който беше
претъпкан след големия брой преселници от Телдрасил, Великото дърво което
приютяваше в себе си древната раса на калдореите - нощните елфи, както и част от уоргените. Сега от столицата на нощните елфи
бяха останали само тлеещите останки на световното дърво..Затова в момента
придвижването ставаше трудно. След няколко часа лутане, младият маг пристигна на
пристанището, където потърси началника на пристанището - един огромен мъжага с телосложение на джудже - само мускули и брада. Беше много изненадан,
когато научи, че корабът за Стромгард вече не изпълнява маршрута си, началникът се изсмя на въпросът му и каза:
-
Момче,
този спря да плава за Стромгард. Примирието между нас и онези чудовища спря
много от нашите кораби. Старото кралство няма да се нуждае спешно от още военни
ресурси особено предвид случващото се в Нортренд хехе.
-
Но
разберете, че аз трябва да стигна възможно най-бързо до Хартглен. Нуждая се от
бърз транспорт.
-
Нали
вие, магьосниците можехте да измагьосвате портали и да се придвижвате на
огромни разстояния?
„Как можеше да обясни на този човек, че не
всеки може да прави такива магии още в ранна възраст, особено ако има вражески
магове, които могат да прихванат тези магии и да го заловят и така би се
провалила цялата разузнавателна мисия“
Джейс имаше и резервен план. Ако само имаше
свободни джуджета от кланът Уайлдхамър, които могат да го пренесат с грифоните си щеше
да бъде добре, но надали щеше да намери някой свободен от тяхната раса.
Всичките те бяха заети да патрулират по фронтовете.
-
Я чакай малко момче – при тези думи Джейс
рязко се обърна към началникът -Има всъщност един кораб, който отплава за
Хилсбрад Фуутхилс – внезапно изрече началникът поглеждайки го с крива усмивка.
– За какво отплава натам този кораб не е ясно, но това може да е твоят шанс,
хлапе. Корабът отплава след три часа и …
Но Джейс
вече се беше втурнал да търси този превоз който можеше да се окаже неговата
единствена надежда. “Каква ирония на
съдбата, значи Хилсбрад… очевидно няма да избягам така лесно от това кошмарно
място.“
- Не
този кораб, не е пътнически, потърсете някой друг – каза мистериозният капитан.
С потъмняла кожа и обрулено от времето лице, приличаше на ветеран от първата
или втората война. Той изглеждаше съмнително с черните си кожени дрехи и
затъкнатият къс меч популярен сред наемниците и пиратите.
- Но аз съм изпратен на важна мисия от Даларан.
Мога да платя за пътуването. Трябва да стигна до Чумавите земи където да открия
Натанос Блайткалър.
При
споменаването за немъртвият лорд-рейнджър, младежът имаше чувството че чу тихо
ръмжене и реши да се възползва:
- По реакцията ви мога да предположа, че корабът
не случайно отплава за Хилсбрад, там няма какво да правят обикновени търговци
или други подобни. Аз лично търся отмъщение също. Натанос лично уби моите родители. Моята мисия е
свързана с издирването му и евентуалното залавяне– подметна магът. Той лъжеше,
но всичко беше за мисията. Гледаше да не мига при погледът на този страшен капитан, който явно не беше уверен от казаното от младежа.
- И планираш
да свършиш това съвсем сам? Да заловиш този немъртъв мерзавец, ха и по - силни хора са се
опитвали да го убият - Ха, и какво може един магьосник като теб да направи
срещу дясната ръка на Силванас Уиндрънър. Давам ти по-малко от 3 секунди време
да оцелееш при битка с него. А и освен
това има слухове, че той се намира в бившата база на Силванас в призрачната
зема до Куел Талас.
- Относно
местоположението му, човек не бива да вярва на разни слухове. От Даларан ме
изпратиха точно с тази цел, немъртвия любимец на баншито да бъде окован или
убит, на твое място не бих подценил силата на магьосниците там
И Джейс му
разказа целия план, който съветът от Даларан го бе инструктирал. Капитанът, не
беше особено удовлетворен от разказа му, но въпреки това той изръмжа и каза:
- Ако наистина си толкова добър с магиите колкото и в приказките, значи Натанос ни е в кърпа вързан - при тези думи той се изсмя толкова силно, че чак се закашля, последвано от гнусна храчка - Добре
дошъл си на борда на „Сивото отмъщение“, момче. Определено можем да си помогнем
взаимно макар че не ти давам голям шанс за оцеляване, все пак не бих оставил някого с
такава кауза сам. Мога да ти уредя дори помощ, но знай,че измамниците свършват на акулите, а ние не сме от най-състрадателните. Аз съм капитан Джереми Уайтстед,
как е твоето име магьосниче?
- Джейс Блекънд…
капитане.
