Глава 18, Помни ме
- heyitshanabi
- 09/07/20г.
- Приключенски
- 19 Глави
- 263 Прочита
Глава 18ИЗМЪКВАНЕ
- Ох, Вики... съжалявам за родителите ти, но не се притеснявай, ще ги спасим!
- И как смяташ да ги спасим? - попита я той.
- Хаха, да не би да забрави, че си с Наоми Уайт, спец по тези неща. - отговори леко самовлюбено тя.
- О, да, ама разбира се! Е, какъв е планът Ви, госпожице Наоми Уайт?
- Добре, слушай внимателно...
*При Дан и Моли:*
- Разбра ли? - попита ме тя.
- Разбрах, но... нужно ли е да го правим? После Наоми ще е сърдита и на двама ни...
- Да, но ще ѝ обясним, че всъщност не е това, което си мисли.
- Охх... хубаво! Но няма да ме молиш за такива неща повече!
- Дадено! - отвърна тя и си стиснахме ръцете.
*Отново при Наоми и Вики:*
*Те се връщат на пристанището и отиват към къщата, в която живеят родителите на момичето, с което Вики трябваше да ходи.*
- Обяснявам плана отново. - шепнеше му Наоми, докато прескачаха двора на къщата. - Влизаш вътре и им заявяваш, че искаш поне да се запознаеш с родителите си. И помни, оттук си сам, аз няма да идвам. Да предположим, че се съгласят и пратят няколко мъже да те заведат при тях. Веднага щом разбереш къде са родителите ти и... знаеш, след като си изиграеш ролята и пред тях, бягай с всички сили навън и крещи къде се намират. Например: ако са в някакво мазе под къщата, крещиш - “В МАЗЕТО ПОД КЪЩАТА ИМА ДЪЛЪГ КОРИДОР, В ДЪНОТО НА КОРИДОРА В ЛЯВО, ВТОРАТА СТАЯ В ДЯСНО”. Или нещо такова. Но трябва да го крещиш непрекъснато, дори и да си на километър от къщата вече. В суматохата, докато теб те гонят, аз ще се шмугна в къщата и ще отида там, където си изкрещял. След това ще ги измъкна. После се чакаме на пристанището. Това е.
- Добре, отивам. - отговори Вики.
- И само гледай да си изиграеш добре ролята така, че да те пуснат! - прошепна тя.
- Ще се постарая!
*И така Вики почука на вратата, а Наоми залегна в едни храсти. Вратата отвориха двама едри мъже, с които той отиде вътре.*
*Двамата мъже останаха пред вратата на спалнята и Вики продължи с един, доста по-едър, мъжага.*
- Искам да се запозная с родителите ми! - заяви пред двойката Вики.
- Ха! - изсмя му се мъжът, докато наливаше скъпо вино в чашата си. - Мислиш, че ще ти позволя да ни командориш и да правиш каквото си искаш?!
*”О, не, ако не успея да го убедя... Не, Вики, не мисли така, трябва да го напрявиш за родителите си!!!” - мислеше си той.
- Тогава искам поне да ги видя. Как иначе, ще ми докажете, че все още са живи?! Откъде да знам, че вече не сте ги убили?!!
- Хмм..?! Ти си станал много отворен келеш.
*Ръцете на Вики започват да треперят.*
. . .
- Много добре. Нот - обърна се той към мъжа, който доведе Вики в стаята, - вземи ония двамата идиота, които спят пред вратата и го заведете при тях. Но не го изпускайте от поглед!
*Двамата се обръщат и тръгват.*
*Наоми беше разбрала, че спалнята им е на втория етаж точно над входната врата и се беше покатерила на дървото най-близо до нея, за да наблюдава.*
*Щом видя, че Вики и мъжът до него излязоха от стаята, тя слезе на земята и се скри отново в храстите.*
- Е къде ги държите? - попита Вики единият от мъжете, Нот, докато вървяха надолу по стълбите.
*Без отговор...*
- Нот ти беше името, нали? Май не си от най-разговорливите, а...?
*Без отговор...*
- Добре, отказвам се, май нямаш намерение да ми отговориш... - каза с приведена глава Вики и добави тихо, но достатъчно, че да го чуе. - Ако не кажеш нещо си лайно!
*Без отговор...*
*”Така... Щом влезеш в къщата, тръгваш направо... после по стълбите надолу...” - мислеше Вики.*
*”Какво??? Има три врати в края на стълбите?! ... Отключват тази в средата... Сега отново коридор... Е, Нами поне позна, че ще е в мазето! Дано запомня пътя! Минаваме коридора... Добре, в дъното на коридора има още една врата, явно са тук.”*
*Влизат в стаята и Вики вижда лицата на родителите си.*
*”Майко, татко, толкова съжалявам, че трябва да ви наговоря тези неща...” - помисли си той, и направи една крачка към тях.*
- Как можахте?!! Защо изоставихте собственото си дете?! Имате ли представа през какво преминах?!!!! - крещеше им той, а те го гледаха със сълзи в очите.
- Кажи ми, Нот, не съм ли прав...? - каза Вики на Нот, хвана крака му и се свлече на земятя.
- Хей, пикльо, к’во си мислиш, че правиш?! Пусни ми крака!!
- Ох - изсмърка той и пусна две-три фалшиви сълзи. - Най-сетне ми проговори, а?
*Той хуква да бяга.*
- Ах ти, келеш мръсен... Върни се тук! Хей вие двамата, хванете го, аз ще ги заключа и... - каза им той, бъркайки в джобовете си, за да вземе ключовете.
- Хей, Нот! Това ли търсиш?! - извика му Вики от края на коридора, размахвайки ключовете.
*Намигва му и продължава да бяга.*
- ПО СТЪЛБИТЕ НАДОЛУ! - започна да крещи той, както беше планът. - НАКРАЯ НА СТЪЛБИТЕ ИМА ТРИ ВРАТИ, ВЛИЗАШ В ТАЗИ В СРЕДАТА, ПОСЛЕ ИМА ДЪЛЪГ КОРИДОР! ВРАТАТА В ДЪНОТО НА КОРИДОРА! ТАМ САА!!!
*Повторяше и повтаряше, докато не излезе от къщата.*
*Той хвърля ключовете в храстите, където Наоми се криеше.*
- Разбра ли? - попита я той.
- Да, а сега продължавай! - прошепна тя, хващайки ключовете.
*Той тръгва да тича и започва да крещи отново, а Нот и другите - след него.*
*Наоми изчаква да се отдалечат достатъчно и влиза в къщата.*
- Добре... Стълбите надолу... - слизаше тя. - Средната врата... Така, сега - коридора...
*Започва да тича*
- И сега вратата в дъното... - прошепна тя, докато я отваряше.
*Влиза вътре.*
- Чакай, какво?! - каза си тя, когато видя, че стаята е празна. - Нещо грешно ли направих...?
*Един стол се задава към главата ѝ.*
- Уооу, това беше на косъм. - каза тя, залягайки. - Ти трябва да си бащата на Виктор.
*Той продължава да замахва.*
- Не искам да се бием! Аз съм приятелка на Виктор! - каза му тя и той се спря за момент. - Тук съм, за да ви измъкна.
*Майката се подава под леглото.*
- Поварвайте ми! - подаде тя ръка на майка му.
*Тя я хваща и излиза изпод леглото.*
- Трябва да побързаме! - каза им Наоми и тримата тръгнаха да бяхат. - Щом стигнем стълбите, спираме да бягаме и започваме да ходим с тихи крачки, така че да не ни чуят.
*Те кимват с глава в отговор.*
