Глава 11НАОМИ СРЕЩУ 007

Последното нещо, което Наоми каза, е, че е следвала писъците на някакво дете и е стигнала до врата, на която пишело "Лаборатория: 1-4г.". След това замълча, спря да яде, стана от масата и отиде до прозореца. После дръпна завесите и се загледа в звездите. И ме попита:

- Дан, искаш ли да излезем?

Аз, разбира се, като пълен кретен, го разбрах в друг смислъл:

- Чакай! Какво?! Искаш да сме повече от приятели?! Искаш да станем г... да станем га...

- Не, не искам да станем гаджета! Искам да излезем отвън! - отговори тя, удряйки се по челото.

- Хубаво, излизаме. Хаха, как можах да го разбера грешно... - казах. 

"Де да имаше същите чувства към мен, каквито аз към теб..." помислих си аз.

*"Де да имаше същите чувства към мен, каквито аз към теб..." помисли си Наоми.*

*Двамата излизат навън*

.

.

.

*Междувременно:*

*Агентката, която ги следеше, вече беше стигнала почти до хотела.*

- Стигнах пред един хотел. Можете ли да влезете в системата и да проверите дали са отседнали там? - попита тя командира си. 

- Да. Момчета, чухте я. - отговаря той, обръщайки се към Ай-Ти специалистите зад него. - Камерата на рибката ти се е изключила, 007. Включи я! 

- Разбрано. - казва тя, включвайки я. - Сега виждате ли? 

- Сър, влизането в системата беше успешно! Открихме данни за отсядането на член от семейство Уайт в този хотел по-рано днес. - съобщава един от Ай-Ти специалистите. 

- Сър, имам достъп до видеокамерите на хотела! - казва друг.

- Докладвай, ако ги видиш! - казва му командирът. - 007, приближи се до хотела и се прикривай!

- Разбрано! - отговаря тя. Агентката се доближава бавно към хотела и се скрива в едни храсти, вадейки малкото бинокълче. 

- Командире, дъщерята на Уайт и момчето излизат от хотела в момента! - изкрещя един от специалистите.

- Забелязах ги! Мога да нападна, докато не ме виждат!

*Агентката стъпва върху изсушена трева, което създава остър звук. Наоми веднага го долавя и се затичва към нея.*

- Не, не можеш. - казва ѝ Наоми, вече зад нея.

*Наоми я рита с левия си крак и агентката се забива през глава в храста.*

- Ти... к-кога... - едвам помълви от болка тя, докато се изправяше.

*Дан стоеше и не знаеше какво се случва.*

- 007, бързо се махай оттам! - чу се командирът от рибката на агентката.

- Късно е! - извика Наоми, взимайки устройството от яката ѝ.

*Наоми пуска устройството наречено рибка на земята и го настъпва.*

- Оппа... Май се счупи... - каза Наоми с невинен поглед. - Сега нямаш връзка с твоите хора. Какво смяташ да правиш? Ще се биеш ли? Ще бягаш ли?

- Наоми, какво става тук?! - питах аз.

- Тихо, Дан. Тя е от хората на човека, убил родителите ми.

- Аз... няма да ти се дам толкова лесно! Няма и да избягам като обикновена мишка! Не ме подценявай! - заплаши я агентката.

- Нито пък ти мен! - отговори ѝ Наоми.

Стоях там и просто гледах. Бях притеснен за Наоми. Знаех, че иска да си отмъсти за родителите си, но не смятах, че това е правилно. Помислих си, че няма да може да се справи с нея. Все пак, сигурно е добре обучен агент, тренирал с години за поста си. Но тогава си спомних, че и Наоми е била тренирана до 10-годишна.

*Наоми се затичва към агентката и я рита. Агентката се отдръпва този път. Наоми я спъва и жената пада на земята. Възползвайки се от легналото ѝ положение, Наоми скача и я рита отново с левия си крак. След още няколко атаки една на друга, агентката забелязва нещо - атаките на Наоми се състоят само от двете ръце и левия крак. Тоест, тя не използва десния си крак за нищо друго, освен тичане и скачане. Служи ѝ само за опора, а ако използва ритник, го прави единствено с левия крак. Наоми отново атакува с ритник, но преди да удари агентката, тя се отдръпва леко в страни и хваща десния крак на Наоми.*

Тогава бях изумен от бойните способности на Наоми. На пръв поглед изглежда сякаш не може дори да те одраска, но когато я видиш в действие, е толкова бърза, ловка и силна. Със сигурност, агентката се затруднява с нея. 

*Наоми се струполи на земята.*

- Понесох доста удари, преди да разбера слабото ти място. Сега е време да изпиташ болката и ти! - каза ѝ агентката, изплювайки кръв. След това, стисна силно глезена на десния ѝ крак.

- Ааааааааа...! - изпищя се Наоми. 

*Това ѝ причини ужасна болка, която обездвижи целия ѝ десен крак. Тя не предвиди, че агенката ще се окаже по-умна, отколкото си мислеше.*

- Наомииии! - извика аз, тръгвайки към нея.

- Ти стой там, ако не искаш да изпита още веднъж същото!

- Пусни я! - казах ѝ аз, без да се вслушам в заплахата ѝ и продължавайки да се приближавам.

*Агентката стисна глезена на Наоми още по-жестоко.*

- Ааааааааааа! - изкрещя Наоми още по-силно. - Дан, стой там! Аз... ще се оправя!

- Но, Наоми... 

- Не се меси!!! - прекъсна ме Наоми, избърсвайки сълзите, проляти от болката. 

Отново се прави на силна. Мъчи се, боли я, знае, че сама трудно ще се оправи и пак се прави на силна. Кога ще се научи да разчита на друг, освен на себе си. Много ме дразни, когато се държи така.

*През цялото време, докато не можеше да се движи и беше на земята, Наоми събираше с ръцете си пясък и всякакви боклуци. Тя видя, че агентката се разсейва бързо, когато мисли, че ще победи. Затова, когато не гледаше към нея, Наоми събра в ръката си събрания пясък от земята и го хвърли в очите ѝ. Това накара агентката да я пусне и се измъкна. Наоми все още не можеше да движи десния си крак, но знаеше тайна техника, на която я научи главният ѝ учител по бойни изкуства. Докато агентката се опитваше да махне пясъка от очите си, Наоми вече се беше изправила и стоеше зад гърба ѝ. Тя я защипа на три места по гърба, със светнинна скорост. След което, удари силно задната дясна страна на врата ѝ. Агентката, мигновено падна като мъртва на земята.*

- Казах ти да не ме подценяваш... - каза ѝ тихо Наоми. 

- Наоми?! Да не я уби?! - притеснено попитах аз. 

- Не, разбира се, просто спи. И ще спи в следващите 28 часа. 

- Ох... - отдъхнах си. - А какво ще правим с нея? 

- Ей сега се връщам. - извика Наоми, тичайки към хотела. 

*Наоми отиде при рецепцията и резервира още една стая - единична. Поръча да впишат, че резервацията е на "007", а не "Семейство Уайт", въпреки, че е на тяхна сметка.*

*Тя се върна пред хотела при Дан.*

- Дан, качи я на конче и ела с мен! - каза ми тя.

*Дан качва агентката на гърба си и тръгва след Наоми.*

- Какво стана с крака ти? Вече можеш да го движиш? Как така?

- И това ще ти обясня, но сега нямаме време. Трябва да се махаме.

- Да се махаме?! От хотела ли?! А къде ще пренощуваме?!

- Много обичаш да задаваш въпроси, а Дан?!

- А ти много обичаш да отговаряш на всички с "Ще ти обясня после."!

- Ще идем при сестра ми! Доволен ли си?

-Имаш сестра?! - попитах учудено аз. 

- Ето го пак...

*Двамата отидоха до стаята, която Наоми резервира за агентката. Сложиха я на леглото, заключиха и се върнаха в тяхната стая.*

*Наоми взе куфарите и на двамата.*

- Искаш ли да вземем и останалата храна? - попита го тя. 

- Имаш ли още сандвичи? 

- Да, има още. 

- Тогава, не. - отговори ѝ той. 

*Двамата тръгнаха по коридора към асансьора и слязоха до първия етаж. Наоми остави бързо ключовете за стаята на рецепцията, преди да я види някой, и се върна при асансьора, където я чакаше Дан.*

- Успя ли? - попита я той.

- Да, не мисля, че ме видяха. - отговори тя. 

- Сега накъде?

- Към задния двор на хотела.

*Двамата отиват в задния двор на хотела, прескачат оградата и излизат.*

*В гарата*

- Кога е следващият влак за Лонфел? - попита Наоми жената на касата. 

- След 6 минути. - отговори тя. 

- Чудесно, 2 билета. 

. 

. 

.

- Заповядайте! - казва жената, давайки ѝ билетите. 

- Благодаря! - отговаря Наоми. - Дан, тичай! Влакът дойде!

*Двамата се затичват към влака и успяват да го хванат.*

Влязохме в едно свободно купе, но за разлика от влака, с който дойдохме, в този купетата бяха по-малки. В онзи бяха с по четири седалки една срещу друга, а тук - по две. Сложихме куфарите на двете седалки срещу нас и седнахме на другите две. Тъкмо мислех да я попитам за крака ѝ и другите неща, но, когато погледнах към нея, тя вече беше заспала. 

•

•

•

Следва продължение...