Покер с Дявола

Покер с Дявола

Ти крадeш по нощите, не коли, жените грабиш ти ценното взимаш им, но добро казват че им правиш ти. На врати не чукаш ти, чакат те сами пускат те, всяка нощ грабиш ги, но добро казват че им правиш ти...

Глава 1
Ти крадeш по нощите, не коли, жените грабиш ти
ценното взимаш им, но добро казват че им правиш ти.
На врати не чукаш ти, чакат те сами пускат те,
всяка нощ грабиш ги, но добро казват че им правиш ти.

Влез, в мен да крадеш да видя добро ли е
мен, мен да крадеш, че другите хвалят те



Гледаше го право в очите.
Като послушно дете, което изпитва някакъв респект и иска да бъде възприето, като възможно най- доброто.
Това беше една от любимите й маски, с която заблуждаваше слабоумници като него.
А може би, Гейбриъл Дракър беше нещо повече, от мишените, за които до сега й бяха плащали.
Ловец. Добър при това. Умен. Бърз. Хладнокръвен.
Харесваше й, но това нямаше значение!
Цяла вечер бе наблюдавала движенията му, мимиките, начина, по който се усмихваше или се замисляше.
Интересен субект.
С интересно минало, настояще и бъдеще!
Не, за, малко да забрави, тя щеше да го лиши от бъдеще още тази нощ!
Беше сексапилен мъж.
Притежаваше обаяние и момчешка привлекателност, които повечето мъже, рано или късно, губеха.
Не беше на повече от двадесет и две.
Беше висок, поне за нея.
Дори с изпънати рамене и високо вдигната глава, стигаше едва до ключицата му.
Имаше изразителни, тъмнокафяви очи.
Умни, целенасочени, но прикрити.
Беше човек, който не си падаше по прегръдките и женските моменти.
Младата жена го отбеляза мислено.
Запечата го в умът си.
Мъжът пред нея беше готов на всичко, но за твърде малко хора.
От малка се бе научила да разпознава характери, отличителни белези, мисли...
Така печелеше билет за своето собсвено оцеляване.
В свят, в който имаше много по – страшни неща от данъчните, трябваше да бъдеш студенокръвен, здравомислещ и усведомен, както и подготвен за неочакваното и последиците от него.
Мъжът пред нея, бе може би един от най – хубавите, с които се бе сблъсквала, но също, по думите на много хора, един от най – бързите в запращането с еднопосочен билет към Ада.
Тъмният му поглед изпиваше тялото й.
Хубаво беше.
Изпечен измамник, хм, дали бе успяла да го заблуди?
Усещаше химията, която той можеше да предизвика в женското й тяло.
Колко хубаво, че тази нощ, още един самоуверен Ловец, щеше да умре от ръката й!
Презираше ги!
Обсебени от собствената си жажда за несправедлива справедливост!
Нахални. Арогантни. Разрушителни. Студени и безчувстени!
Беше убивала стотици мъже, жени и безбройно много същества.
Той не бе по – различен.
- Знаеш ли, харесваш ми ! - Гласът му бе плътен. Прозвуча в ухото й тих и развеселен.
Забеляза я.
Забеляза я веднага щом влезе в бара.
Чакаше нея, защото знаеше, че тя ще дойде в търсене на лицето му!
Забавно.
Какво по – интересно от пропиляването на една скучна нощ и десет минутна борба с наемница.
Нямаше как да пропусне бижу като нея.
Тъмнокестенява коса.
Права, покриваща част от прелестният й гръб.
Големи, шоколадови очи с бадемовидна форма.
Живи, толкова интензивни и потайни.
Карамелена кожа и плътни, примамливи устни.
Хубави скули, малко чипо носле и замагляващо здравият разум тяло.
Харесваше му това, което виждаше.
А той бе човек, който никога не бягаше от това, което му се харесваше.
Просто го взимаше.
Понякога го примамваше. Мамеше го без свян.
Друг път го работеше, докато само не паднеше в клопката.
Случваше се и да пожертва, това, което му харесваше, когато дързоста станеше твърде непоносима.
Но по принцип, обичаше когато се борят.
Обичаше дързоста, във всяка една плячка, когато излезеше на лов!
Знаеше някои интересни неща, за тази жена: защо е тук, с него, а не с някой друг.
Искаше да го убие!
Можеше да опита.
Щеше да и пусне първият удар!
Нямаше нищо против, стига кучката, да се окажеше търпелива, и като един примерен гражданин, да заемаше място си на опашката, на която чакаха всички желаещи смъртта му.
Ръката и се плъзна около врата му и лицата им се озоваха на дъх едно от друго.
Тя се усмихна доволно, а той прокара палеца си по сладките й устни, за да ги подготви за своите.
- Нека отключа. – прошепна тя.
Мъжът погледна към дървената врата, на апартамента на играчката си, и кимна, като я освободи от ръцете си.
Жената затръси ключовете в дамската си чантичка, а ловецът се облегна на стената и се взря в ръцете й, които трепереха.
Колко добре играеше ролята си на невинна и съвсем обикновена жена!
Ставаше му забвно, а това бе в нейн плюс!
Аха да и повярва, но не й се получаваше!
Не й се гневеше.
Не.
Просто искаше да се позабавлява с нея, а после да я обезвреди.
Едва ли щеше да го затрудни, една жалка аматьорка!
Наемница.
Не харесваше видът й, но пък му допадаше малкото й, стегнато дупе, затова се направи на луд, макар че можеше да я убие още когато излязоха от бара.
Беше убивал такива като нея.
Беше изучил психиката им.
Бяха жалки, подчиняваха се на този, който плаща най – много и изпълняваха услуги.
Имаше дълги крака. Хубави гърди.
Щеше да се позабавлява и нищо повече.
- Как се казваш? - дойде му отвътре да попита.
Не че не бе подготвен с истинското й име, просто искаше да знае фалшивото!
Жената отключи врата и се обърна към него с добре заучената си сексапилна усмивка.
- Дейна.
Той започна да се смее, като скръсти ръце пред гърдите си.
Малка фукла!
Доста добре го раздаваше, игнорирайки знанията, които навярно бе придобила за него.
Знаеше кой е, но не се шашкаше!
Колко арогантно от нейна страна!
- Какво смешно казах? - измърка недоволно, като постави малката си ръка на дръжката, и се усмихна, макар и с явно раздразнение.
Какво смешно бе казала?
Лъжлива кучка!
Дори не се казваше така.
Дори не говореше така смирено, както правеше пред него.
Едва ли някога бе треперила наистина!
Едва ли очите й се разширяваха несигурно, когато докоснеше мъж.
Обиграна кучка!
Щеше да я научи, че не трябва да се лъже!
Една от десетте божи заповеди!
- О, абсолютно ... – направи няколко уравновесени крачки към нея, като стигне до сладкото й лице и довърши - .. нищо, Дейна.
Ръцете му се плъзнаха през кръста й и ловко я прилепиха към гърдите му.
Извивките на тялото й го възбудиха.
Усещаше как се вдигат и спускат гърдите й, когато си поемеше и изпускаше сладострастно дъх.
Беше женствена, и някак жизнена, все едно не принадлежеше към опасната професия, която бе избрала.
Дейна се взираше в него.
Опитваше се да придвиди всеки негов ход.
Не си падаше по изненадите!
Тръпки полазиха по цялото й тяло.
Трябваше да внимава с него.
Можеше да разгадае игричката й всеки един момент.
- Как е твоето име? – прошепна срещу устните му, като ги докосна леко със своите и прокара перфектно оформените си нокти, от рамото към лицето му.
Помилва го нежно и отърка съблазнително бедра в слабините му.
- Моето ли? - попита с лека, съмнителна усмивка.
Дейна се поколе*а, но бързо увладя емоциите си и се усмихна сладко, като зарови ръце в косата му и придърпа лицето му към своето.
- Твоето, скъпи - прошепна и прокара езика си по врата му.
Младият мъж притвори очи и се усмихна доволно.
Хватката около кръста й се затегна, а това напрегна умът и тялото й.
- Не го ли знаеш, хитра кучко! – просъска срещу кожата на вратът й.
Дейна ахна объркано, но не съумя да реагира, когато мъжът и блъсна грубо в апартамента й и затвори вратата с углошителен трясък
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping