По Наруто - Любов и война

По Наруто - Любов и война

Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото, което беше останало от голямото дърво, на което тя бе съсредоточила тренировката си.

Глава 1
Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”
Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.
- САКУРА- САН!- някой я извика."Хм? Шизуне- семпай? Дали Тсунаде- сама ме вика?"- запита се на ум момичето.
- Сакура- сан... Т-тсунаде- сама иска да говори с теб.Каза,че е важно!- осведоми я чернокосата жена задъхана.Розовокоската стана от земята и каза:
- Изглежда е спешно щом праща теб.-каза Сакура.
- Каза, че мисията е важна!-потвърди Шизуне. – Побързай ако не искаш да се ядоса!- добави тя.
- Хай!- след като каза това Сакура изчезна.

----------- В ОФИСА НА ХОКАГЕТО ----------
Сега в офиса на Петата бяха Хината,Какаши,Наруто,Киба и Акамару,Шино,Сай,Ямато и току- що дошлата Сакура.
- Тук сте, защото имате мисия...- започна Хокагето и се обърна към прозореца преди да продължи- ... нядавам се няма да се издъните, защото е важно да намерим местоположението на Акатски.
От него зависи дали ще можем да намерим и Саске Учиха!- каза им Петата
- Как така да намерим и Саске? Нима Акатски са го заловили?- Попита Наруто
- Не, не са! Той се е присъединил към тях!- отговори му Тсунаде
- Как така? Какви ги говориш бабо Тсунаде?- попита я блондинът вече нервен.
"Саске- кун"- розовокоската произнесе името му наум и един спомен изплува в ума 'и? ...

---------- СПОМЕН ----------
- Досадна си!- каза чернокосо момче, чието лице бе огряно от луната.
- Обичам те, обичам те с цялото си сърце! Моля те не си тръгвай! Ако го направиш нищо повече няма да има смисъл за мен, ако ли не... тогава ме вземи със себе си. - молеше го розовокосото кунойчи, чиито смарагдови очи бяха пълни със сълзи
С едно бъзо движение той се озова зад момичето.
- Сакура... Аригато!-момчето произнесе тези думи."Саске- кун"- Сакура каза името му наум.В следващият момент тя бе на земята.

----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
- Сакура, слушаш ли ме?- попита ядосано Петата. Това изкара Сакура от мислите 'и?.
- Ааа! Съжалявам Тсунаде- сама! Какво казвахте?
- Казах, че сте ви разделя на два отбора: ти,Сай,Шино и Какаши като капитан, ще сте единият отбор. Наруто, Хината, Киба и Ямато като капитан, ще е втория. Ясно?
- Хай!- осемте нинджи кимнаха в знак на съгласие.
- Утре сутрин тръгвате! Свободни сте!- каза им Годайме. След това всеки тръгна на някъде, едни да тренират, други да ядат рамен (кой ли), трети отидоха в къщите си, за да си починат.

---------- НА СУТРИНТА ----------
Първите лъчи на слънцето събудиха момиче с розова коса.Тя отвори смарагдовите си очи.
- Сакура ставай! След 35 минути трябва да тръгваш!
- Ставам, мамо!- провикна се момичето. След това отиде до гардероба си, отвори го и извади типичните за нея дрехи- къси черни панталони, къса пола с цвят на кармин(много свето червено, наподобява на светло кафяво) и червената блуза без ръкав.(тук не можах да измисля друго XD)
Сакура слезе надолу по стълбите към кухнята. Когато стигна до нея и видя масата очичките 'и светнаха. На масата в една чиния имаше пържен бекон заедно с пържени яйца.
- Мамо ти си велика!- извика Сакура и прегърна майка си.- Откъде знаеш, че точно това искам за закуска?- попита тя
- Майчина интоиция!- отгори 'и майка 'и с усмивка. Тя бе със същите смарагдови очи като на Сакура и същата розова коса, която бе малко по- дълга от тази на Сакура.
- Аааа! Добро утро малката!- чу се мъжки глас. Мъжът се приближи към Сакура и разроши косата 'и.
- Дай Харуно! Знаеш ли колко много си загазил?- попита момичето със страховит глас
- Добре де, добре! Не може ли да се порадвам на сестра си?- попита момчето
- Все тая!- отговори Сакура. - Мамо аз приключих с храната! Ще тръгвам, защото не искам да закъснявам. Така че чао!- каза розовокоската и отиде да целуне майка си, след това целуна и брат си.(по бузата разбира се)
-О, замалко да забравя! Когато татко се събуди му кажете да не се тревожи за мен!- добави тя. Преди да излезе брат 'и се провикна:
- Пази се малката!
- Знеш, че мразя да ме наричаш "малката"!- осведоми го Сакура и затръшна вратата след себе си и се затича към портите на Коноха."Този мой брат. Все повече започва да прилича на Наруто! Ужасен е! Добре Сакура, стига си мислила за Дай! Сега трябва да се средоточиш върху мисията, която Тсунаде възложи на теб и другите!".
Явно бе бързала много, защото вече беше стигнала до портите. Там чакаха Наруто, Сай, Хината, Шино, Киба и капитан Ямато, а Какаши? Той както винаги закасняваше.Сакура завъртя оГлава 1

Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”
Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.
- САКУРА- САН!- някой я извика."Хм? Шизуне- семпай? Дали Тсунаде- сама ме вика?"- запита се на ум момичето.
- Сакура- сан... Т-тсунаде- сама иска да говори с теб.Каза,че е важно!- осведоми я чернокосата жена задъхана.Розовокоската стана от земята и каза:
- Изглежда е спешно щом праща теб.-каза Сакура.
- Каза, че мисията е важна!-потвърди Шизуне. – Побързай ако не искаш да се ядоса!- добави тя.
- Хай!- след като каза това Сакура изчезна.

----------- В ОФИСА НА ХОКАГЕТО ----------
Сега в офиса на Петата бяха Хината,Какаши,Наруто,Киба и Акамару,Шино,Сай,Ямато и току- що дошлата Сакура.
- Тук сте, защото имате мисия...- започна Хокагето и се обърна към прозореца преди да продължи- ... нядавам се няма да се издъните, защото е важно да намерим местоположението на Акатски.
От него зависи дали ще можем да намерим и Саске Учиха!- каза им Петата
- Как така да намерим и Саске? Нима Акатски са го заловили?- Попита Наруто
- Не, не са! Той се е присъединил към тях!- отговори му Тсунаде
- Как така? Какви ги говориш бабо Тсунаде?- попита я блондинът вече нервен.
"Саске- кун"- розовокоската произнесе името му наум и един спомен изплува в ума ? ...

---------- СПОМЕН ----------
- Досадна си!- каза чернокосо момче, чието лице бе огряно от луната.
- Обичам те, обичам те с цялото си сърце! Моля те не си тръгвай! Ако го направиш нищо повече няма да има смисъл за мен, ако ли не... тогава ме вземи със себе си. - молеше го розовокосото кунойчи, чиито смарагдови очи бяха пълни със сълзи
С едно бъзо движение той се озова зад момичето.
- Сакура... Аригато!-момчето произнесе тези думи."Саске- кун"- Сакура каза името му наум.В следващият момен тя бе на земята.

----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
- Сакура, слушаш ли ме?- попита ядосано Петата. Това изкара Сакура от мислите ?.
- Ааа! Съжалявам Тсунаде- сама! Какво казвахте?
- Казах, че сте ви разделя на два отбора: ти,Сай,Шино и Какаши като капитан, ще сте единият отбор. Наруто, Хината, Киба и Ямато като капитан, ще е втория. Ясно?
- Хай!- осемте нинджи кимнаха в знак на съгласие.
- Утре сътрин тръгвате! Свободни сте!- каза им Годайме. След това всеки тръгна на някъде, едни да тренират, други да ядат рамен (кой ли), трети отидоха в къщите си, за да си починат.

---------- НА СУТРИНТА ----------
Първите лъчи на слънцето събудиха момиче с розова коса.Тя отвори смарагдовите си очи.
- Сакура ставай! След 35 минути трябва да тръгваш!
- Ставам, мамо!- провикна се момичето. След това отиде до гардероба си, отвори го и извади типичните за нея дрехи- къси черни панталони, къса пола с цвят на кармин(много свето червено, наподобява на светло кафяво) и червената блуза без ръкав.(тук не можах да измисля друго XD)
Сакура слезе надолу по стълбите към кухнята. Когато стигна до нея и видя масата очичките ? светнаха. На масата в една чиния имаше пържен бекон заедно с пържени яйца.
- Мамо ти си велика!- изка Сакура и прегърна майка си.- Откъде знаеш, че точно това искам за закуска?- попита тя
- Майчина интоиция!- отгори ? майка ? с усмивка. Тя бе със същите смарагдови очи като на Сакура и същата розова коса, която бе малко по- дълга от тази на Сакура.
- Аааа! Добро утро малката!- чу се мъжки глас. Мъжът се приближи към Сакура и разроши косата ?.
- Дай Харуно! Знаеш ли колко много си загазил?- попита момичето със страховит глас
- Добре де, добре! Не може ли да се порадвам на сестра си?- попита момчето
- Все тая!- отговори Сакура. - Мамо аз приключих с храната! Ще тръгвам, защото не искам да закаснявам. Така че чао!- каза розовокоската и отиде да целуне майка си, след това целуна и брат си.(по бузата разбира се)
-О, замалко да забравя! Когато татко се събуди му кажете да не се тревожи за мен!- добави тя. Преди да излезе брат ? се провикна:
- Пази се малката!
- Знеш, че мразя да ме наричаш "малката"!- осведоми го Сакура и затръшна вратата след себе си и се затича към портите на Коноха."Този мой брат. Все повече започва да прилича на Наруто! Ужасен се! Добре Сакура, стига си мислила за дай! Сега трябва да се средоточиш върху мисията, която Цънаде възложи на теб и другите!".
Явно бе бързала много, защото вече беше стигнала до портите. Там чакаха Наруто, Сай, Хината, Шино, Киба и капитан Ямато, а Какаши? Той както винаги закасняваше. Сакура завъртя, беше типично за сенсея ?. След това отиде при другите.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾