Глава 8СасуСаку или СайСаку

Следкато Сакура се погрижи за главоболието на Саске,тя се запъти към каютата на Наруто,където всъщност се намираше Сай.

--чук,чук!!

-Влез-отвътре сечу да казва Сай.

-Как си?-попита леко уплашена Сакура.

-Влез ли казах,имах предвид ИЗлез!-извърна ядосано глава Сай.

Момичето не знаеше как да го помоли за прошка,може би за втори пореден път си бе играла с чувствата му.Или по-скоро само тези два случея си спомняше "перфектната" Сакура.

-Как ти е главата?-попита Сакура необръщайки внимание на изгонването.

-Какво те интересува?-Сай я погледна,момичето беше на косъм да рухне в сълзи.Никога преди не я беше виждал толкова уязвима,и само мисълта че тя е в това състояние,непонятно до сега за нея,само заради загрижеността си към него го накара да свали малко тона си.-Вече не ме боли толкова!

-Това е добре!-отвърна надеждно Сакура.-Сай...

-Забрави,не е чесно спрямо никой ако просто се самозалъгваш.Разбери заради ината си наръняваш хора,включително и себе си.Наръняваш мен,нараняваш онзи пуяк Саске-не,че ми пука,но най-вече наръняваш себе си и губиш бесценно време!Ела тук!-Сай се изправи и прегърна приятелски розовокосото "зайче"-както по-рано я беше наричал, и прошепна-Дори и да избереш да тръгнеш към каютата на Саске,знаеш,че аз като най-голямият глупак ще си те чакам!!

-Ти знаеш,че те обичам нали?-прирева трогателно Сакура.

-Милата ми,ти май доста си се променила,и то по рано!!-намръщи се той-Мисълта ми е,че си открила разликата между обичта и любовта,можеби,ами незнам с около ДВЕ годинки по-раано.

-Ъ??-попита въпросително Сакура.

-Плащай!-от някъде възникна Наруто.С една от онази усмивки които казват "Ще ям рамен до пръсванее!!".

-Заложили сте на чувствата ми?-ядоса се Сакура.

-Да,и то доста солидна сумичка!-почеса се Сай.-Права си да се ядосваш,басът се разпада никой няма да печели пари за сметка на теб!-поизмъкна се хитро Сай.

-Какк-какво!А не върни се-Наруто подгони длъжника опитвайки се да запази самообладание.

-Аз,ще вървя!-позабърза крачки той.

-Чакаай,аз спечелих,сприии.

-ААА

-ААА

Сакура се усмихна лъчезарно сякаш всичко си беше напълно наред.Но не беше.Предстоеше и да направи иизбооора нааа живоотааа сиии (медени звънчетааа ;д),или поне на нея и се струваше толкова ужасяващо.

Вратата на каютата бавно се отвори и Саске вдигна поглед от пода.През вратата се показваше едно робинено зелено око а по късно се уформи цял човешки сиует.

-Здрасти!

-Здрасти!

-Как мина??-попита леко несигурен Саске.

-Амии,да,тоест добре,добре мина да!Доста по-добре от колкото си представях.-поклати глъва момичето.

-Е?

-Имам нужда от време Саске.Немога да се метна на връта ти в същия ден в който скъсах със Сай.Нека проявим малко уважение ако не другото!-Сакура премести поглед към момчето .Той вече се заливаше от смях.

-Саскее!!

-Добре,добре,ето ела седни до мен!-той я придърпа на кревата до себе си.-Щом толкова настояваш давам ти две седмици!

-Нека са три!

-Добре, добре да бъдат три!-сгласи се Саске.

И както се учакваше в стаята настъпи мълчание.

-Да знаеш какво са направили Сай и Наруто!-заговори намусено тя.

-Какво?-попита той,въпреки че не го интересуваше.

-Заложили са!

-Няма лошо!-прекъсна я той.

-Не на това има лошо!Заложили са на това кога ще открия разликата между обичта и любовта или нещо от сорта беше!-каза още по-възмутено тя.

-О подяволите!-Саске се метна на леглото по гръб.

-И аз така реагирах.

-Не,загубих баса!-спомни си Саске.

-И ти ли си участвал?ХХХ-момичето взе една възглавница и започна да го бие с нея.

-Не,аз,ох,извиняв,ай,ох.

Сред коридорите се разиграваше следната драма-Сай,гонен от Наруто,след тях пристигаха Саске подгонен от една грамадна възглавница а зад нея Сакура,ии от време на време се появяваха и Хината и Ино с очевидно скъсаната нощница на синекоската.Сред коридорите звучеше комедиината песничка от шоуто Бени Хийл-ако се сещате.

Всички се спряха на веднъж,погледнаха радиото от което идваше песента и се спогледаха,следкоето всички прихнаха в смях и всеки в каютата си.

Момичетата в едната а момчетата в другата.

--(при момичетата)--

-Да ими даде цели три седмици!-похвали се Сакура.

-УУУ-засмя ха се дружно момичетата.

-Хей някой да е виждал днес Алиша?-попита Ино.

-Не

-Не

-Не-одговориха всички.

-Странно ,не се въртеше и около Саске.-отбеляза Сакура.

-Мооже сега да е при тях.-предположи Хината.

-Може!-съгласиха се Ино и Сакура.

--(при момчетата)--

Сай влезе в каютата.Погледна Саске на криво който в това време се хвалеше че е спечелил момичето на мечтите си.

-Здравейте!-поздрави той въпреки че му се искаше да се изниже тихо и да иде да се метне зад борда.

Всички момчета млъкнаха включително и горделивкото.

-Аз ще вървя.-Саске предположи че няма да е усобено комфортно ако той и Сай са в едно помещение още тази вечер.

-Нее недей.-всички момчета запротестираха но Сай си замълча и седна на земята до другите.

-Нее наистина момчета трябва да ида до каютата си даа ...ам ще гледам един филм,чакам го от месец.-Саске се измъкна от каютата и в стаята момчетата отново заговориха за нещо.

-Аз ще ида до тоалетната!-съобщи Сакура на момичетата.

Тя излезе и се зблъска със Саске.

-Охоо здравей сладурано!-той се наведе за целувка.

-Три седмици!-тя сложи пръст на устните му и се изниза от неудобното положение.-Забрави ли?

-Как бих могъл!-каза иронично той.-Къде тръгна!

-До тоалетната.Ти?-попита момичето.

-Моят проблем се казва Сай.

-Пффхаха,тоест даа разбирам тее!Няма значение,кажи говори ли с Алиша?

-Ревнуваш ли?

-Нее,просто питам.-оправда се тя.

-Амии незнам имам още цеели три седмици свобода сега ли да я раскараам??!

Сакура се обърна и го ущипа по рамото.

-Ооох,шегувах се,май трябва да свиквам с тази болка.

Сакура го погледна.

-Нее,не не съм говорил с нея защото нe съм я виждал цял ден.

-Какво?Ние също.Решихме че е била при вас.

-А ние,че е с вас.

Двамата се споглeдаха и бързо се запътиха към каютата на Алиша.

-Тук я няма!-възкликна Саске.

-Не думай!-въздъхна иронично Сакура и влезе вътре.

-Какво правиш??

-Дрехите и са тук.

-А къде да се според теб?

-Можеше да е помолила да спрът кораба за да слезе.

-Съжелявам но нямаше ли да забележим че коръбат е спрял??-узъби се Саске.

-Знаеш ли аз съжелявам,съжелявам че ме е грижа за твоята русокоса секси приятелка!-Сакура тръгна да се връща към каютата си.

-Сакура,Сакура извинявай,наистина просто незнам защо така ти говорих,наистина извинявай.-Саске я догони по коридорите.

-Сега имаме да се тревожим за друго нещо.

-Хора Алиша е изчезнала.-Саске и Сакура съобщиха драматично на момчетата.

-Да се распръснем за да я потърсим!-предложи Наруто.

-Добра идея.-Саске се запъти към вратата но беше спрян.Сай го беше хванал за лявата ръка.

-Тя е в моята каюта.Изглежда ви е видяла със Сакура,и искаше да слезе от кораба,аз я убедих да остане за да чуе обяснението ти.Иди сам.-обясни Сай.

-Значи де слезе от кораба а ?-въздъхна иронично Сакура.

-Благодаря!-каза Саске.

-За нищо!-Сай го потупа по рамото.И Саске се запъти към "неизбежното."

Сакура беше излязла отвън за да наблюдава прекрасната гледка на залязващото слънце.Корабът постепенно се приближи до блиския остров където стоеше хиликоптер.Не след дълго Сакура съзря едно небрежно помахване кам нея.

-Сай?-той и Алиша бяха решили да слязат от кораба.

-Хайде влизай,вече се захладнява.-тя чу един грижлив глас зад нея.

-Саске..

-Какво.

-Нищо,хайде да влизаме.-въздъхна тя и помаха на Сай.

Саске от своя страна получи едно кимване от тръгващото си момче в знак на примирие.