Dear first love,

Dear first love,

Първата любов на Лин - Ноа, който тя почти бе забравила, се завръща в живота ѝ. Тя е объркана и не знае какво чувства към него. Не след дълго, се появява още едно момче с чувства към нея. Кого ли ще избере Лин? И как ли ще се развие бъдещето ѝ.

Глава 1
Спах съвсем спокойно, не сънувах нищо. Обичам този тип сънища - черен екран пред очите ти, спокойствие, без стрес, без излишни засрамващи спомени от миналото, просто спиш и това е. Но изведнъж започнах да сънувам:

*Момче и момиче бягат по малка пуста уличка, хванати за ръце.*

Да, това бяхме аз и моята първа любов, Ноа. Както винаги - тичахме, хванати за ръце; смяхме се; забавляваме се; играхме си. Обичах го както като приятел, така и като нещо повече. Той, разбира се, не подозираше нищо. Аз не смеех да призная чувствата си. Не защото се страхувах, че той повече няма да иска да ми е приятел, просто се срамувах от тях. Тези мои чувства - презирах ги от дъното на душата си. Опитвах се да спра да мисля за тях. За жалост, не можех...

- Лин, искаш ли да те кача на конче? - попита ме с нежното си, детско гласче Ноа. 

- Ноа, не ставай глупав, ти си по-слаб от мен, как ще ме носиш?! - отвърнах аз, вътрешно изгаряйки от желание да ме качи на конче. 

- Но аз ще порасна и ще стана дори по-висок от теб! - ядоса се той. 

- Ще видим... - засмях се аз. 

Той беше с една година по-голям от мен, но аз бях по-високата. Растях висока и се гордеех с това. Бях по-висока от всяко момче, което познавах. Постоянно им се смях, че са по-нисички. Въпреки че вътрешно исках да съм ниска, защото Ноа трябваше да бъде по-висок от мен. Исках с него да си отиваме, височината обаче пречеше. Тя не беше и единствената пречка между нас... 

- Хайде, де, Лин! Моля те! Няма да те изпусна, обещавам! - крещеше той. 

- Не, няма да стане! Ще ме носиш на конче, когато станеш висок колкото мен! - заявих аз и погледнах към небето. - Ноа, виж, започнало е да се стъмва, дядо сигурно ще ни извика скоро. 

- Да, или ще прати Ема да ни търси... - допълни той. 

Ема беше братовчедката на Ноа, която беше две години по-малка от нас. Беше сладко русо момиче, с лунички и, за разлика от мен, тя беше доста очарователна и привлекателна. Тогава изглеждах ужасно, но не ми и пукаше особено. Постоянно носех анцузи и панталони, не обичах прилепнали дрехи като клинове и дънки. Косата ми винаги беше вързана. Ема обаче се обичаше много по-момичешки от мен. Винаги беше с роклички и косата ѝ беше постоянно на две плитчици. Все ѝ се чудех, как може да позволява да ѝ плетат косата всеки ден?! При мен едва се получаваше да ми я срешат, камо ли да я сплитат. 

- Знаеш какво означава това, нали?! - погледнах го аз. 

- Трябва да се скрием! - извика той. - Към храстите! 

*Двамата започват да бягат отново.*

- Лин! Ставай! Знам, че си будна, спри да се преструваш! Ще закъснееш за училище! - крещеше майка ми, ръчкайки ме с някаква тръба. 

- Мамо?! Какво?! К-каква е тази тръба...?! Откъде я взе? - недоумявах аз.

- Не питай, а ставай и се оправяй! Ако не искаш класната ти да ти чете конско за деветото закъснение тази година. Срам ме е от теб... - мрънкаше тя от кухнята. 

Закъснявах за училище често, просто защото не можех да ставам сутрин. Мразех да закъснявам, но никога не ми стигаше времето. Ранният час, в който трябваше да започнем учебния ден, ме караше да мразя училището повече от математиката. Не, всъщност, математиката я мразя повече. Както и да е, живея в Пловдив от две години и уча в езикова гимназия. Пътят до училище са едни дълги и скучни 20-25 минути, прекарани в, претъпкан с други ученици, автобус. Животът ми, след преместването в големия град, се превърна в една повтаряща се картинка - ставам, отивам на училище, връщам се, пиша домашни, гледам аниме (което е любимото ми занимание), лягам си и - абсолютно същото отново. Въпреки че е еднообразен, предпочитам този начин на живот, пред селския. Преди да се преместим, живяхме в малък град, Брацигово. Нямам добро минало в този град и единственото нещо, което ме връща там, са приятелите ми. Сега съм втора година в гимназията, или девети клас. Още от сега имам планове за бъдещето си. 

*Става от леглото и отива в кухнята.*

- Добро утро, мамо, казвала ли съм ти, че обожавам начина, по който ме събуждаш, утре може направо да ме минеш с някой танк, какво ще кажеш?! - казах аз, наливайки чаша с вода. В последно време бях започнала да използвам много сърказъм в ежедневието си и не знам дали това е на добре. 

- Ха-ха, ами, добра идея! - засмя се тя. - Ето и закуската ти. 

*Оставя чиния с препечена филийка, намазана със сладко от боровинки.*

Това беше една типична моя закуска. Сигурно е странно, но аз, винаги, щом стана от сън, отивам да пия чаша с топла вода и резънче лимон, и да закуся. След това си измивам зъбите и лицето, и се обличам. При повечето хора е обратното, но не и при мен. Просто не виждам смисъл да си измия зъбите, а след това да ги нацапам със закуската. Не слагам много грим, защото нямам време, а и мразя момента, в който се почеша някъде по лицето и гримът се размаже. Слагам една спирала и това е. Никога не съм имала акне. Да, имам по 2-3 пъпки на лицето, но се махат бързо и като цяло не се забелязват особено.
Родителите ми се разведоха, когато бях на четиринадесет. Но според мен, така беше по-добре. По-малкият ми брат остана в Брацигово с баща ми, а ние с майка ми се преместихме в Пловдив. 

- 18-ти януари... След точно четири месеца ставаш на шестнадесет, а? - погледна майка ми в календара. 

- Не думай... - отвърнах аз. 

- Мислех, че ти се празнува...

- Да празнувам? 

- Да, защо не се съберете за едно пижамено парти с момичетата? - попита ме тя. 

- Искаш да кажеш, че ми разрешаваш?! - не можех да повярвам аз. 

- Да, какво толкова, веднъж в годината имаш рожден ден. А и точно тогава, аз мога да се видя с една приятелка и да пренощувам при нея. Тъкмо няма да ви преча в разговорите за момчета. 

- Мамо... 

- Шегувам се, но наистина можете да се съберете. 

- Ще им пиша и ще се разберем. 

*Включва телефона си и влиза в Инстаграм.*

Какво е това?! Съобщение от Ноа?!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping