В Коноха, обстановката бе празнична. Всички жители на селото излязоха от домовете си и весело скандираха. Дори Тсунаде, Петата Хокаге напусна офиса си, оставяйки всичката си работа на Шизуне. Събитието най-накрая настъпи. Селото скрито в листата...
Но... Истината е там, че,когато сме се родили вашите и нашите, по-точно майка ти и баща ни не са можели да гледат две деца, за това са ни разделили. Ти при вашите,аз при нашите... Оказа се,че след толкова много години...
Тази година зимата настъпи по-рано в страната на светлината. Върху земята вече се стелеше дебела снежна покривка и хълмовете, попоринцип открояващи се със зеления си цвят, едва се различаваха от сивото декемврийско небе. Пътищата бяха почти непроходими...
Беше събота следобед и докато Наруто гледаше телевизия и скучаеше той реши да направи една малка пакост на Саске. Той бе решил да прати на Сакура бонбони и цветя от името на Саске.
Кой се хили ше попитате вий, знам ва аз. Ма то се подразбира - хилеше се наш идиот Ичиго. А на какво се хилеше ли? Амии ... Попринцип като срещаше Зараки Кемпачи, той беше донякъде сериозен ...
Това се чуваше от моят апартамент всяка сутрин защото по незнайни за мен причини всеки път се успивах и това се случваше при положение, че всяка вечер си нагласях армия будилници, но нищо пак закъснявах точно като днес, когато започваше вторият срок...
Ти не си обикновен...Толкова време съм те наблюдавал... поварвай ми, не си обикновен. Ти имаш талант... ти имаш мозък... много по-голям от на останалите и трябва да го развиваш все повече и повече - каза Асума.
Здравейте казвам се Сакура Учиха. На 17 съм и имам двама братя Саске Учиха и Итачи Учиха. Аз имам дълга до кръста розова коса и диамантено зелени очи...
Тази сутрин Сакура имаше среща с приятелки (Ино, Тен-Тен, Темари, Хината ) те щяха да ходят в мола на мега пазаруване. Тя стана, оправи се и в този момент се почука на вратата...
След множеството битки на Шикамару, Киба, Чоджи, Неджи дойде редът и на Наруто да докаже себе си след дългото препускане в гората в преследването на четворката, която запечата Саске в дървеният печат и го водеха към тайното скривалище на Орочимару.
Снежинките падаха една по една, бавно и плавно те достигаха земята и се сливаха в едно с останалите снежинки. Хината седеше на прозореца и тъжно гледаше снега. Всяка снежинка беше различна от другите, всяка бе уникална „Също като хората”
Момичето закрачи с възможно най-бавно темпо към затвора на Коноха, заглеждайки се нарочно във всяка витрина на магазините, които подминаваше. Когато все пак стигна до проклетото място, влезе прeдпазливо през масивната метална врата, която изскърца и..
Беше Бъдни вечер. Наруто се разхождаше из Коноха и търсеше подаръци за Какаши,Сакура и омразния Сасуке.Изведнъж магазин за шеги грабна окото му и той влезе в него. Разглеждайки стоката видя кутия ,отвори я и...
Малки бели снежинки, клатeщи се във всички посоки, се спускаха една след друга от чистото, бяло небе. Снегът, който се бе образувал след тяхното падане, бе мек и пухкав, ширящ се из всички улици на едно малко градче, наречено Коноха.
Вече знам, че съм различен от всички вас. Не мога да вървя по същия път. Досега правихме всичко заедно като група, но сега има нещо друго, което трябва да направя. Дълбоко в сърцето си, вече реших да си отмъстя. Само заради това живея...
Ситуацията е лоша момчета.Селата са разрушени,а Оро-Змийска-Мутра(Орочимару) пак се е завърнал.Готви се да нападне селото на чая,но по лошото е,че от трите села са останали живи само 5 кунойчита.