Сутринта бавно избута нощта и яркото слънце се показа иззад хоризонта, лъчите му влязоха през открехнатия прозорец и напълниха стаята на момичето със светлина. Червените къдрици разпилени по възглавницата проблясваха леко.
Кара Пегасъс стоеше пред огромното огледало в стаята си, като се оглеждаше установявайки, че е както винаги изглежда перфектно. Слава Богу, имаше убиствени крака, макар и на 15, а късата бяла рокличка ги откриваше просто перфектно.
Слънцето греещо с целия си блясък спокойно огряваше селото скрито в листа „Коноха”. Листата на спокойните дървете се полюшваха в ритъма на вятъра. На всякъде имаше хора с грейнали лица и заслепяващи усмивки.
Суигетсу стана от леглото и влезе в банята да си измие зъбите. Все още сънен, той не забеляза,че вместо четка за зъби е взел четката за тоалетна, а преди това Джууго беше имал...така да се каже...сериозна работа...
Сакура се събуди с писък. Този сън я измъчваше от деня, в който Саске си тръгна. А това беше преди 3 години. Нямаше нощ, в която да не сънува толкова мечтаното от нея лице. Тези нежни ръце, които толкова желаеше до себе си. Очите му- дълбоки и черни...
В Коноха беше трескав ден зареди двойната свадба. На тази дата две млади двойки бяха решили да сключат брак:-Наруто и Хината ,а другата двойка беше Саске и Сакура.
Наруто с нетърпение очакваше да знае кой е новия му сенсей. -Узумаки Наруто-първия, който щеше да научи при кой сенсей ще е беше Наруто.-Ти си при Джирая.-каза Хокагето. -Да знаех сииии!-отговори радостно Наруто.
В Коноха, обстановката бе празнична. Всички жители на селото излязоха от домовете си и весело скандираха. Дори Тсунаде, Петата Хокаге напусна офиса си, оставяйки всичката си работа на Шизуне. Събитието най-накрая настъпи. Селото скрито в листата...
Но... Истината е там, че,когато сме се родили вашите и нашите, по-точно майка ти и баща ни не са можели да гледат две деца, за това са ни разделили. Ти при вашите,аз при нашите... Оказа се,че след толкова много години...
Тази година зимата настъпи по-рано в страната на светлината. Върху земята вече се стелеше дебела снежна покривка и хълмовете, попоринцип открояващи се със зеления си цвят, едва се различаваха от сивото декемврийско небе. Пътищата бяха почти непроходими...
Беше събота следобед и докато Наруто гледаше телевизия и скучаеше той реши да направи една малка пакост на Саске. Той бе решил да прати на Сакура бонбони и цветя от името на Саске.
Кой се хили ше попитате вий, знам ва аз. Ма то се подразбира - хилеше се наш идиот Ичиго. А на какво се хилеше ли? Амии ... Попринцип като срещаше Зараки Кемпачи, той беше донякъде сериозен ...
Това се чуваше от моят апартамент всяка сутрин защото по незнайни за мен причини всеки път се успивах и това се случваше при положение, че всяка вечер си нагласях армия будилници, но нищо пак закъснявах точно като днес, когато започваше вторият срок...
Ти не си обикновен...Толкова време съм те наблюдавал... поварвай ми, не си обикновен. Ти имаш талант... ти имаш мозък... много по-голям от на останалите и трябва да го развиваш все повече и повече - каза Асума.
Здравейте казвам се Сакура Учиха. На 17 съм и имам двама братя Саске Учиха и Итачи Учиха. Аз имам дълга до кръста розова коса и диамантено зелени очи...
Тази сутрин Сакура имаше среща с приятелки (Ино, Тен-Тен, Темари, Хината ) те щяха да ходят в мола на мега пазаруване. Тя стана, оправи се и в този момент се почука на вратата...