Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото, което беше останало от голямото дърво, на което тя бе съсредоточила тренировката си.
Никога не съм мислила, че нещата ще се развият така. Мечтая да постигна нещо велико, но самата аз знам, че е невъзможно.Той няма да ми го позволи. „Всичко има последователност” казва. И колкото и да се опитвам да го накарам да се гордее с мен, няма успех.
Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...
Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ ...
- Ставаи поспаланчо, Коледа е!!!!! Какво по ангелите? Офф, Наруто разбира се! Коледа е и идиота решил да ме събуди, всяка година едно и също. Отворих очи и фокусирах най- добрия си приятел, който както обикновенно се хилеше. Понякога имам чувството, че..
Сасуке се събуди в непознато легло и в непозната стая. Огледа се наоколо. Всичко беше бяло. Опита се да се изправи, за да види нещо повече, но го заболя и падна отново назад.
1Лек ветрец полюшваше клоните на едно нежно и прекрасно дърво. Короната му бе покрита от розово-червеникав цвят. Тези така малки цветчета, които излизаха на бял свят, като си пробиваха път през зелените пъпчици, бяха изпълнени с живот. „Сакура” бе името,
“Ти си идиот Наруто!!!” – чу се да крещи глас на момиче. “ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!” – изрева тя. “П-п-п-р-рости-и-и-и ми ”-молеше се момчето. Сините му очи изразяваха големият страх, пот бе избила по челото на русокосото момче, той се бе свил в един ъгъл и трепере
Конан веднага грабна един кунай, който се въргаляше по земята и го заби в крака на русокосия отворко. -Доволен ли си?-пита тя,а той в отговор изрева, като наритано куче. Тоби, който беше в стаята гледаше, като облъчен.
Протегнах ръката си към уредбата и усилих още повече. Не ми бе до брат ми в момента. Никога и не ми е било. Светофара на следващия булевард светна червено и затова дадох газ, наслаждавайки се на адреналина, който бързо напусна тялото ми след като не се сл
Сакура гледаше тъжно,сърцето й биеше силно, очите й се напълниха със сълзи.Тя стоеше по средата на шумна и дълга тълпа. Малко по-горе бяха портите на Коноха. И през тези порти влезе Наруто с няколко негови изтощени и горди приятели.
Сакура Харуно, капитан на АНБУ, отбор 3, стоеше на пръсти на един клон. Тя беше на около 15 метра от земята, но това изглежда не я притесняваше. На пръв поглед, би било трудно да се сетиш, че тази закоравяла куноичи, преди време е била наивно малко момиче
Беше най-нормален ден в базата на Акатски. Конан излезна от банята, увита с морско синя кърпа и тръгна към кухнята да си вземе нещо за пиене. По пътя мина през хола и завари насядалите около масата момчета да спорят.
Аз, Харуно Сакура, съм едно нормално седемнадесет годишно момиче. Да, нормално е думата, която описва простичката ми личност – скромно, възпитано, учещо се момиче, което отраснало само с майка си...