Сакура Харуно, капитан на АНБУ, отбор 3, стоеше на пръсти на един клон. Тя беше на около 15 метра от земята, но това изглежда не я притесняваше. На пръв поглед, би било трудно да се сетиш, че тази закоравяла куноичи, преди време е била наивно малко момиче
Беше най-нормален ден в базата на Акатски. Конан излезна от банята, увита с морско синя кърпа и тръгна към кухнята да си вземе нещо за пиене. По пътя мина през хола и завари насядалите около масата момчета да спорят.
Аз, Харуно Сакура, съм едно нормално седемнадесет годишно момиче. Да, нормално е думата, която описва простичката ми личност – скромно, възпитано, учещо се момиче, което отраснало само с майка си...
Повече от 300 години живях в тайна. Криейки се в сянките, сама в този свят. Досега...АЗ съм вампир. А това е моята история. Не трябваше да се вращам вкъщи (т.е. в градът в който живеех). Знам каква е опасността. Но нямам избор. Трябваше да я спра...
Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си.
Хината стоеше усамотена в стаята си, и разговаряше по телефона с Наруто. Момичето не осъзнаваше, че ако баща и я види ще загуби наследството си, но нея не я интересуваше.
Беше посред нощ, небето бе розово, а луната грееше в синьо (лол). Дейдара се опрааше за лягане, а Сасори го гледаше и встрани изглеждаше като простряни гащи. Изведнъж в банята им се чу странен шум.
Здравейте аз съм Харуно Сакура и съм на 16 години.. Учя в 'HiGHT SchooL' Имам розова коса, зелени очички и постоянна усмивка. Съжелявам ама нямам много време да ви се представя, понеже закъснявам...
"Не е възможно да съм се изгубила... Не е възможно...." Бягайки като уплашено зайче, Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост, как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
В Коноха, обстановката бе празнична. Всички жители на селото излязоха от домовете си и весело скандираха. Дори Тсунаде, Петата Хокаге напусна офиса си, оставяйки всичката си работа на Шизуне. Събитието най-накрая настъпи. Селото скрито в листата...
Сакура беше облечена в къс гащеризон,късо потниче и вратовръзка. Имаше още малко пънк аксесоари по нея. Вървеше по улицата, четейки книга, наименувана "Медицина". Тя изобщо не обръщаше внимание на случващото се около не
1632г. Вирджиния, двореца Учиха 21:30 вечерта -Защо не си ме питал, татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката. Беше нервен, ядосан на решението на баща си. Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попита?
Отново беше настъпила есента и децата от гимназия ,,Konoha High’’ трябваше да тръгват отново на училище. Почти за всички това си беше живо мъчение и трябваше на сила да ги карат, но за децата, които са нови или наричани от останалите зайци, беше вълнуващо
Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.
Предложението му дойде като гръм от ясно небе. Никога през целия си живот, колкото и отчаяно влюбена да бях в Саске Учиха, не бях очаквала той да падне на колене с пръстен и да изрече заветните думи пред всичките ми приятели.
Акатски бе организация, чиито членове бяха предимно S - ранг криминално издирвани престъпници . Жестоки и безмилостни мъже, предали родните си села, обединявайки се във върховната цел за световно господство.