Никога не съм мислила, че нещата ще се развият така. Мечтая да постигна нещо велико, но самата аз знам, че е невъзможно.Той няма да ми го позволи. „Всичко има последователност” казва. И колкото и да се опитвам да го накарам да се гордее с мен, няма успех.
Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...
Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ ...
- Ставаи поспаланчо, Коледа е!!!!! Какво по ангелите? Офф, Наруто разбира се! Коледа е и идиота решил да ме събуди, всяка година едно и също. Отворих очи и фокусирах най- добрия си приятел, който както обикновенно се хилеше. Понякога имам чувството, че..
Сасуке се събуди в непознато легло и в непозната стая. Огледа се наоколо. Всичко беше бяло. Опита се да се изправи, за да види нещо повече, но го заболя и падна отново назад.
1Лек ветрец полюшваше клоните на едно нежно и прекрасно дърво. Короната му бе покрита от розово-червеникав цвят. Тези така малки цветчета, които излизаха на бял свят, като си пробиваха път през зелените пъпчици, бяха изпълнени с живот. „Сакура” бе името,
“Ти си идиот Наруто!!!” – чу се да крещи глас на момиче. “ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!” – изрева тя. “П-п-п-р-рости-и-и-и ми ”-молеше се момчето. Сините му очи изразяваха големият страх, пот бе избила по челото на русокосото момче, той се бе свил в един ъгъл и трепере
Конан веднага грабна един кунай, който се въргаляше по земята и го заби в крака на русокосия отворко. -Доволен ли си?-пита тя,а той в отговор изрева, като наритано куче. Тоби, който беше в стаята гледаше, като облъчен.
Протегнах ръката си към уредбата и усилих още повече. Не ми бе до брат ми в момента. Никога и не ми е било. Светофара на следващия булевард светна червено и затова дадох газ, наслаждавайки се на адреналина, който бързо напусна тялото ми след като не се сл
Сакура гледаше тъжно,сърцето й биеше силно, очите й се напълниха със сълзи.Тя стоеше по средата на шумна и дълга тълпа. Малко по-горе бяха портите на Коноха. И през тези порти влезе Наруто с няколко негови изтощени и горди приятели.
Сакура Харуно, капитан на АНБУ, отбор 3, стоеше на пръсти на един клон. Тя беше на около 15 метра от земята, но това изглежда не я притесняваше. На пръв поглед, би било трудно да се сетиш, че тази закоравяла куноичи, преди време е била наивно малко момиче
Беше най-нормален ден в базата на Акатски. Конан излезна от банята, увита с морско синя кърпа и тръгна към кухнята да си вземе нещо за пиене. По пътя мина през хола и завари насядалите около масата момчета да спорят.
Аз, Харуно Сакура, съм едно нормално седемнадесет годишно момиче. Да, нормално е думата, която описва простичката ми личност – скромно, възпитано, учещо се момиче, което отраснало само с майка си...
Повече от 300 години живях в тайна. Криейки се в сянките, сама в този свят. Досега...АЗ съм вампир. А това е моята история. Не трябваше да се вращам вкъщи (т.е. в градът в който живеех). Знам каква е опасността. Но нямам избор. Трябваше да я спра...
Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си.