Отново беше настъпила есента и децата от гимназия ,,Konoha High’’ трябваше да тръгват отново на училище. Почти за всички това си беше живо мъчение и трябваше на сила да ги карат, но за децата, които са нови или наричани от останалите зайци, беше вълнуващо
Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.
Предложението му дойде като гръм от ясно небе. Никога през целия си живот, колкото и отчаяно влюбена да бях в Саске Учиха, не бях очаквала той да падне на колене с пръстен и да изрече заветните думи пред всичките ми приятели.
Акатски бе организация, чиито членове бяха предимно S - ранг криминално издирвани престъпници . Жестоки и безмилостни мъже, предали родните си села, обединявайки се във върховната цел за световно господство.
- Нарутоооо ставай ще закъснееш за училище!!! - Добре мамо ставаммм!!!! Да, това беше един обикновен ден в който трябваше да ставам за ...
Родителите ми починаха при автомобилна катастрофа и останах дванадесет годишно сираче. Започнах да работя като проститутка, за да мога да се изхранвам, но бях решена да уча, защото това не беше живот. Спечелих пълна стипендия, за мое голямо очудване и ...
Четирите момичета Сакура,ТенТен,Хината и Ино са най-добри прятелки.Сакура е красивата мажоретка,ТенТен готиното запалено по футбол момиче,Хината умната и сладка зубрачка и Ино стилната танцьорка.
Наруто и Сакура се намират в помещението, което ще промени завинаги живота им - тук започва изцяло тяхната "кариера" като нинджи. Вече са генини, и нямат търпение да разберат с кого ще се паднат.
Денят бе приятен. Тримата спътници се спогледаха. Момче с кестеняви коси и лилави знаци по лицето каза: - Е, стигнахме. Това са портите на Коноха.
Ще го пречукам, ще го убия, ще го направя на пихтия. Как може Лий да е толкова ТЪП?! - Спри се идиотино зелена!- крещях аз гонейки го по улиците на Коноха като луда.
- Ааа, не! - проплака Наруто като измести туловището си от кревата. - Няма да чакам повече! Беше някъде средата на Юни, на вън бе горещо и хората бяха плъзнали с бели дрехи и шапки по улиците...
Това бяха всички неща, които щях да купя от най-скъпият и естествено, най – хубав магазин в Лондон. Това щеше да бъде моя шестнадесети рожден ден, трябваше да изглеждам великолепно.
Учиха Итачи, бивш АНБУ от Коноха, сега елитен убиец, кръстосваше прашните горски пътища на Речната страна без посока. Всички го смятаха за мъртъв след битката му със Саске, но него това не го интересуваше. Беше се отдал на пътешестване...
Останала част от пътя премина еднакво: аз си слушах музика и му се усмихвах, а той ме гледаше преценяващо. Очите му бяха дълбоки и невероятно красиви. Белега на челото му едва се виждаше...
Тсунаде обшири с поглед стаята на Хокаге офиса й. Многото шинобита от Селото скрито в листата я гледаха съсредоточено, чудейки се за какво бяха извикани по спешност. Почти всички нинджи бяха там: генини, чуунини, джоунини, дори няколко АНБУ.
Сутринта бавно избута нощта и яркото слънце се показа иззад хоризонта, лъчите му влязоха през открехнатия прозорец и напълниха стаята на момичето със светлина. Червените къдрици разпилени по възглавницата проблясваха леко.