Денят беше, като всички останали. Хора вървяха по тротоарите на град Мерихилд, а колите се движеха по пътищата. Моловете се пълнеха с млади и красиви момичета, в банките влизаха и излизаха жени и мъже, а по витрините на магазините се виждаха...
Една банда. Две сестри. Неразделни приятели.... Една грешка, отнела най-ценното. Страдащи лица.Една болезнена раздяла.
Мракът и тъмнината бяха обгърнали всичко наоколо в прегръдка, а небето се мръщеше зловещо. Черни облаци се бяха излегнали на него, но белите снежинки не спираха да падат надолу. Трупаха се на земята, а снежната покривка ставаше по- голяма.
Саске се събуди в болницата на Коноха и се опита да си припомни, защо е тук. Спомените се завърнаха. Нахлуването в убежището на Акацки, битката с Итачи и, и лицето на Наруто. Той тръгна след Мадара, но, къде е сега. Защо, защо със Сакура направиха това?
Ти крадeш по нощите, не коли, жените грабиш ти ценното взимаш им, но добро казват че им правиш ти. На врати не чукаш ти, чакат те сами пускат те, всяка нощ грабиш ги, но добро казват че им правиш ти...
- Джесика, хайде! Ще закъснеем.- викна майка ми от долния етаж. Огледах се в огледалото още веднъж. Русата ми коса свободно падаше до средата на гърба ми. Черните кичури си личаха от далеч. Очите ми, с формата на бадем, имаха черен цвят.
Казвали ли са ви някога, че ако желаеш нещо много силно, ще го получиш? Не съм си и мислела, че ще стана така. Вярно, че исках това нещо, че се чувствах най-добре така, но всичко се обърна. Желанието ми се обърна срещу мен.
A 7-year old Madara – a boy with spiky black hair, was barely standing on his feet while looking upon two lifeless bodies lying in front of him drenched in blood – a man of about thirty and a woman around the same age.
Много е странно, когато започва да вали през лятото, но перфектно – достатъчно перфектно като за още едно удоволствие. Той намери още една, още една, която е идеална за тази вечер – следващата му жертва.
Наруто Узумаки въздъхна след като глътна една глътка от бирата си, а Сакура Харуно губеше съзнание по Саске Учиха, който пък просто я игнорираше. Какаши Хатаке продължаваше да се смее на себе си, докато четеше первезната си книжка и Наруто си призна, че м
Ден след ден, месец след месец, година след година- така бързо преминава живота на всичко по света. Ражда се, расте, живей и след това идва краят му. Без значение дали е малка мравка или човек, съдбата е безмилостна и се повтаря безброй пъти.
След тримесечното търсене на Саске, отбор „Какаши” се връщаше днес. При обстоятелствата, които имаха, като например, че бяха видели Саске преди два месеца и точно заради това Наруто беше се превърнал в хленчещо бебе вместо Сакура
Валеше. Отново. Дъждовните капки силно и яростно се разбиваха в земята. Чувах как се разпръскват на малки парченца, от които след секунда не оставаше и помен.
Утре... Не днес... Утре... Усмихнах се нервно. Поклатих глава, мислейки дали наистина утре щях да го направя. Може би не... Може би отново щеше да ми пука твърде много.