След тримесечното търсене на Саске, отбор „Какаши” се връщаше днес. При обстоятелствата, които имаха, като например, че бяха видели Саске преди два месеца и точно заради това Наруто беше се превърнал в хленчещо бебе вместо Сакура
Валеше. Отново. Дъждовните капки силно и яростно се разбиваха в земята. Чувах как се разпръскват на малки парченца, от които след секунда не оставаше и помен.
Утре... Не днес... Утре... Усмихнах се нервно. Поклатих глава, мислейки дали наистина утре щях да го направя. Може би не... Може би отново щеше да ми пука твърде много.
"'Изгорих всички добри неща в окото на Рая Бяхме прекалено глупави, за да бягаме Прекалено мъртви, за да умрем....''
Лъженка. Това бе играта, която Рок и Скай Камерън решиха да упражнят тази вечер. Спокойно, и вие не сте единствените шокирани и неразбрали. Питате се защо известният на длъж и шир, така опасен и неумолим Сребърен сокол размахва карти посреднощ?
-Сакура...-Прошепнах, затваряйки очите си за последен път. - Не умирай, Учиха! НЕ МОЖЕШ ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ!- Това момиче...Толкова е досадно.
-Саске! - Извика бясно краля вече в стаята му. Младия принц се надигна от леглото и го погледна сънливо. -Нямаш ли морал?! - И погледна към момичето в леглото му.
Преди години се родили две близначки. Едната се казвала Татяна и била с прекрасна кестенява коса и кафяви очи. Другото момиче Анна имало също коса от кестен, но зелени очи.
Здравейте , казвам се Сакура Харуно и съм на 17 години . Нямам родители и до пред няколко месеца живеех с леля си , но след като си намерих работа се изнесох за да не й бъда товар повече .
― Не, не, не, не... – момичето хлипаше на гроба му – Не може да е истина, НЕ МОЖЕ! – хлипът й се изви в почти истеричен вик, разтърсващ хората около нея – те я познаваха от толкова време и все пак не можеха да повярват, че тя може да изпитва...
Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум, който разцепваше тишината беше...
Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от бутилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
Бих ли могъл да убия най-добрия си приятел? Бих ли? Коноха зависеше от това, но по дяволите, ние израстнахме заедно, възмъжахме заедно и знам, сигурен съм, че има още какво да си кажем. Можехме ли да бъдем обаче пак стария отбор 7...