― Не, не, не, не... – момичето хлипаше на гроба му – Не може да е истина, НЕ МОЖЕ! – хлипът й се изви в почти истеричен вик, разтърсващ хората около нея – те я познаваха от толкова време и все пак не можеха да повярват, че тя може да изпитва...
Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум, който разцепваше тишината беше...
Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от бутилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
Бих ли могъл да убия най-добрия си приятел? Бих ли? Коноха зависеше от това, но по дяволите, ние израстнахме заедно, възмъжахме заедно и знам, сигурен съм, че има още какво да си кажем. Можехме ли да бъдем обаче пак стария отбор 7...
- Няма какво да се прави в Коноха! - каза Наруто Узумаки и пъхна ръце в джобовете на протритите си дънкови бермуди. - Да. Коноха е една дупка. – Съгласи се Саске Учиха.
Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото, което беше останало от голямото дърво, на което тя бе съсредоточила тренировката си.
Никога не съм мислила, че нещата ще се развият така. Мечтая да постигна нещо велико, но самата аз знам, че е невъзможно.Той няма да ми го позволи. „Всичко има последователност” казва. И колкото и да се опитвам да го накарам да се гордее с мен, няма успех.
Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...
Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ ...
- Ставаи поспаланчо, Коледа е!!!!! Какво по ангелите? Офф, Наруто разбира се! Коледа е и идиота решил да ме събуди, всяка година едно и също. Отворих очи и фокусирах най- добрия си приятел, който както обикновенно се хилеше. Понякога имам чувството, че..
Сасуке се събуди в непознато легло и в непозната стая. Огледа се наоколо. Всичко беше бяло. Опита се да се изправи, за да види нещо повече, но го заболя и падна отново назад.
1Лек ветрец полюшваше клоните на едно нежно и прекрасно дърво. Короната му бе покрита от розово-червеникав цвят. Тези така малки цветчета, които излизаха на бял свят, като си пробиваха път през зелените пъпчици, бяха изпълнени с живот. „Сакура” бе името,