От обикновен човек в герой
От обикновен човек в герой
- Animes Portal
- 24/01/18г.
- Мистерия
- 3 Глави
- 15 Прочита
- Нарутоооо ставай ще закъснееш за училище!!! - Добре мамо ставаммм!!!! Да, това беше един обикновен ден в който трябваше да ставам за ...
0
0
Глава 1
- Нарутоооо ставай ще закъснееш за училище!!!
- Добре мамо ставаммм!!!!
Да, това беше един обикновен ден в който трябваше да ставам за тъпото даскало, хич не ми се ставаше, но майка ми просто не ме оставяше намира. Станах и с полу отворени очи започнах да си търся другият чорап за да се обуя и да тръгвам за училище. Слънцето още не се беше разсънило, а моя приятел Сай ме чакаше на пейката пред блока ми. Грабнах си чантата на бързо облякох се с не толкова чистите ми дрехи, казах чао на майка и татко. Но баща ми се провикна от хола и аз трябваше да отида за да видя какво има да ми казва.
Влизам в хола и виждам ядосаното лице на татко. За миг се зачудих, че сигурно ще ми се кара за двойката по математика, защото вчера имахме родителска среща, а аз не се мярнах пред очите на татко цял ден. Той беше хванал в едната си ръка химикалка и потропваше с нея леко по масата. С доста плашлив глас проговорих:
- Да, кажи татко какво има?
- Наруто, разбрах, че пак си се бил вчера в училище с някъкво си дете на име Саске , учителите хич не са доволни от теб, ще те предложат на съвета за наказание.
Като чух това ми имах чувството, че сърцето ми заседна в гърлото, направо ми се качиха всички органи от стрес. Е разбира се аз знаех, че ще последва някакво такова наказание, но не ме беше страх от него, а от следващите му думи. Тогава той ми каза:
- Виж какво ако продължаваш така ще те оставя без джобни и ще ти намаля парите за закуска от пет на един, разбра ли ме?
Това ме стресна доста, представяте ли си от пет на един, не знам за какво по напред ще ми стигне този лев. Но какво да правя премълчах си и нищо повече не казах. Гледах в земята и си мълчах. Беше голям позор за мен. Тогава татко промълви:
- Изчезвай на училище не искам да ми се мяркаш пред очите днес.
Не за първи път ми се случва да ми казва такова нещо, но вече бях почти свикнал, теглих му една майна на ум. Тръгнах да излизам от хола и изведнъж татко отново се прoвикна:
- Ооо Наруто забравих да ти кажа, наказан си за това, че се сби в училище и, че имаш двойка по математика за един месец, а наказанието ти е да не излизаш от вкъщи.
Като чух това и направо побеснях идеше ми не само да му тегля една майна ами и да му хвърля един бой :D. Е поне ми се размина само с това, миналият път бях наказан за един месец да не излизам от вкъщи и да прочета цялата домашна библиотека, направо полудях тогава. Мислих, че няма да се сети за двойката ама не пропусна и нея.
Излезнах от вкъщи и се запътихме с Сай към училище. Всичко ми кипеше толкова бях ядосан за това наказание, че ми идеше да пребия някой по път. Но най-лошото бе, че ще пропусна концерта на Металика който е след десет дена, а това се случва един път в живота да отидеш на такова голямо събитие, не знам. Направо щях да се изям.
Докато си вървяхме със Сай той ме попита за какво се забавих толкова, а аз му отвърнах:
- Еми не можах да си намеря чорапа, а се оказа, че бил в пералнята и го извадих от там.
Да бе да, това си беше чиста лъжа, нищо такова не се беше случило просто не исках да знае никой, че съм наказан за цял месец без да излизам от вкъщи, защото бях обещал вече на Сай и Хината, че ще ходим на концерта заедно. Между другото бях решил да предложа на Хината да станем гаджета в същия ден когато бе концерта, но и този план ми се проваля. Все пак има доста време до концерта ще измисля начин да избягам.
Както си вървяхме със Сай се сетих, че имахме двамата с него проект по Физика, а бях казал на Сай да го направи. Веднага реших да го попитам.
- Сай направи ли проекта по физика.... ехооо Сай на теб говоря.
„Абе какво му става на този човек защо не ми отговаря” – помислих си, когато видях, че слуша музика. Веднага ми стана ясно защо не ме чува. Запретнах ръкави и като го шамаросах зад врата му изпадаха слушалките и му се развиках:
- Глупак няма да слушаш музика докато говоря.
- Наруто какъв ти е проблема бе, човек от теб неможе да се наслади на малко опера....
О, боже Сай беше толкова назад с модерната музика, че слушаше опера :D, била го успокоявала.
- А Сай направили проекта по физика за днес. А той постоянно отклоняваше темата.
- О, Наруто виж какви хубави мацки има от другата страна на тротоара.
Всъщност даже „мацките” не бяха въобще хубави, а аз му казах:
- Сай, онези двете са грозни като смъртта стига си отклонявал темата и ми кажи дали си направил проекта по Физика, защото от това ни зависят годишните оценки.
А той погледна с земята и ми каза:
- Еми виж ся не можах да го направя , истината е, че забравих.
О, не боже беше забравил за проекта, това беше много лошо:
- Ааааа ужас как можа да забравиш за него, сега какво ще правим, може да ни оставят на изпит, а ако това се случи няма да мога да излезна от вкъщи 1 година.
Да, ако разберат нашите, че оставам на изпит край с мен трябваше да измисля нещо и то бързо, защото часът ни по Физика е последният час , но нищо не ми идваше на ум. Тогава се сетих за най-простото решение:
- Сай, днес няма да ходим на училище. А той ми изгледа много учудено.
- Какво ти луд ли си...
- Ами по-добре отсъствие отколкото поправителен изпит.
И Сай се съгласи, нямаше избор по-добре така отколкото, да ходим на даскало. След това решихме да отидем в най-близкото кафе за да убием малко време. Отидохме в кафенето „Черният Лист” което се намираше близо до една изоставена горичка, но както и да е. Отидохме, влязохме и познайте кого видяхме.... Саске момчето което най-много мразя в цялото ни даскало, точно същото момче с което се бяхме сбили вчера и заради което ме наказаха. Много го мразя това ЕМО, много ме дразни, играеха билярд с брат му Итачи. Също така Сай имаше зъб на Итачи и когато той го видя, по погледа му разбрах, че искаше да му смаже физиономията, но все пак влязохме в кафето. Масата за билярд беше в дъното на кафето, а масите на които седяхме бяха в началото на кафето срещу бара. Тогава Саске се доближи с неговата самодоволна усмивка до нашата маса на която седяхме със Сай и каза:
- О виж ти кой е излезнал на по кафенце или във вашият случай на чаено парти, Жълтокосият мухльо Наруто и неговото приятелче Сай – тъпака.
Като чухме това със Сай ми се приискаше да му размажа жалката физиономия и самодоволната му усмивка. След това Саске допълни:
- Хммм не сте ли на училище жалки червеи.
Е това като го каза и направо избухнах и се развиках:
- Кой наричаш червей бе ЕМО смотано.
Като почнахме да се заяждаме ми стана ясно, че ще става бой. Тогава и братът на Саске дойде:
- Саске какво става.
- О нищо братко просто тези глупаци май си търсят боя.
Като чух това станах и казах на Сай ела с мен, и докато ставах казах на Саске да дойде отвън с брат си за да видим кой е мухльо. Саске се съгласи, а ние със Сай бяхме излезнали вече и взехме по едно дърво, средно дебело и ги чакахме да излезнат. Вратата на кафенето се отвори и първо се показа Итачи, а след това Саске, а ние веднага ги нападнахме със Сай в гръб. Сай нападна от едната страна, а аз от другата с тояги в ръце и мощни викове. Тъкмо да ги ударим и те залегнаха, прпуснахме.... След това Итачи се изправи и ме удари с коляно в корема, за Сай не знам какво ставаше при него просто нямах време трябваше да действам бързо, но беше твърде късно Итачи вече ме беше ударил, а аз бях изпуснал дървото от болка и бях на земята повален от мощното му коляно което ми забоде в корема. След това Итачи взе дървото и искаше да ме удари с него, аз бях на земята, той замахна, а аз се търкулнах и избегнах удара. След това се изправих и започнах да бягам, погледнах назад за бързо за да видя, какво прави Сай, изглеждаше, че при него резултата е отрицателен.(беше избягъл) А на мен не ми оставаше нищо друго освен да бягам, защото Саске и брат му ми бяха по дирите, реших да бягам към гората която беше зад кафето, никой не ходеше в нея, защото се говореше, че я обитавали духове. Но на мен не ми пукаше, защото ме чакаше дърво зад гърба ми. Навлязох в гората всичко изглеждаше спокойно и тихо, явно Саске и брат му ми изгубиха следите. След това по обиколих насам на там и видях една пещера реших да се скрия в нея докато отмине време да се махнат Саске и брат му. Хммм но нещо нередно имаше в тази пещера, реши да я поразгледам малко, и изведнъж проблесна една зелена светлина, реших да отида още по навътре в пещерата за да проверя каква е тази странна светлина, но колкото по навътре отивах толкова по-ярка ставаше светлината и накрая стана толкова ярка, че чак ме заслепи, и аз затворих очи, но кагато ги отворих какво да видя озовах се на съвсем различно място, беше гора, но имаше много изсъхнали дървета и храсти, абе направо всичко си беше изсъхнало и тогава осъзнах, че не се намирам в моя свят....
- Добре мамо ставаммм!!!!
Да, това беше един обикновен ден в който трябваше да ставам за тъпото даскало, хич не ми се ставаше, но майка ми просто не ме оставяше намира. Станах и с полу отворени очи започнах да си търся другият чорап за да се обуя и да тръгвам за училище. Слънцето още не се беше разсънило, а моя приятел Сай ме чакаше на пейката пред блока ми. Грабнах си чантата на бързо облякох се с не толкова чистите ми дрехи, казах чао на майка и татко. Но баща ми се провикна от хола и аз трябваше да отида за да видя какво има да ми казва.
Влизам в хола и виждам ядосаното лице на татко. За миг се зачудих, че сигурно ще ми се кара за двойката по математика, защото вчера имахме родителска среща, а аз не се мярнах пред очите на татко цял ден. Той беше хванал в едната си ръка химикалка и потропваше с нея леко по масата. С доста плашлив глас проговорих:
- Да, кажи татко какво има?
- Наруто, разбрах, че пак си се бил вчера в училище с някъкво си дете на име Саске , учителите хич не са доволни от теб, ще те предложат на съвета за наказание.
Като чух това ми имах чувството, че сърцето ми заседна в гърлото, направо ми се качиха всички органи от стрес. Е разбира се аз знаех, че ще последва някакво такова наказание, но не ме беше страх от него, а от следващите му думи. Тогава той ми каза:
- Виж какво ако продължаваш така ще те оставя без джобни и ще ти намаля парите за закуска от пет на един, разбра ли ме?
Това ме стресна доста, представяте ли си от пет на един, не знам за какво по напред ще ми стигне този лев. Но какво да правя премълчах си и нищо повече не казах. Гледах в земята и си мълчах. Беше голям позор за мен. Тогава татко промълви:
- Изчезвай на училище не искам да ми се мяркаш пред очите днес.
Не за първи път ми се случва да ми казва такова нещо, но вече бях почти свикнал, теглих му една майна на ум. Тръгнах да излизам от хола и изведнъж татко отново се прoвикна:
- Ооо Наруто забравих да ти кажа, наказан си за това, че се сби в училище и, че имаш двойка по математика за един месец, а наказанието ти е да не излизаш от вкъщи.
Като чух това и направо побеснях идеше ми не само да му тегля една майна ами и да му хвърля един бой :D. Е поне ми се размина само с това, миналият път бях наказан за един месец да не излизам от вкъщи и да прочета цялата домашна библиотека, направо полудях тогава. Мислих, че няма да се сети за двойката ама не пропусна и нея.
Излезнах от вкъщи и се запътихме с Сай към училище. Всичко ми кипеше толкова бях ядосан за това наказание, че ми идеше да пребия някой по път. Но най-лошото бе, че ще пропусна концерта на Металика който е след десет дена, а това се случва един път в живота да отидеш на такова голямо събитие, не знам. Направо щях да се изям.
Докато си вървяхме със Сай той ме попита за какво се забавих толкова, а аз му отвърнах:
- Еми не можах да си намеря чорапа, а се оказа, че бил в пералнята и го извадих от там.
Да бе да, това си беше чиста лъжа, нищо такова не се беше случило просто не исках да знае никой, че съм наказан за цял месец без да излизам от вкъщи, защото бях обещал вече на Сай и Хината, че ще ходим на концерта заедно. Между другото бях решил да предложа на Хината да станем гаджета в същия ден когато бе концерта, но и този план ми се проваля. Все пак има доста време до концерта ще измисля начин да избягам.
Както си вървяхме със Сай се сетих, че имахме двамата с него проект по Физика, а бях казал на Сай да го направи. Веднага реших да го попитам.
- Сай направи ли проекта по физика.... ехооо Сай на теб говоря.
„Абе какво му става на този човек защо не ми отговаря” – помислих си, когато видях, че слуша музика. Веднага ми стана ясно защо не ме чува. Запретнах ръкави и като го шамаросах зад врата му изпадаха слушалките и му се развиках:
- Глупак няма да слушаш музика докато говоря.
- Наруто какъв ти е проблема бе, човек от теб неможе да се наслади на малко опера....
О, боже Сай беше толкова назад с модерната музика, че слушаше опера :D, била го успокоявала.
- А Сай направили проекта по физика за днес. А той постоянно отклоняваше темата.
- О, Наруто виж какви хубави мацки има от другата страна на тротоара.
Всъщност даже „мацките” не бяха въобще хубави, а аз му казах:
- Сай, онези двете са грозни като смъртта стига си отклонявал темата и ми кажи дали си направил проекта по Физика, защото от това ни зависят годишните оценки.
А той погледна с земята и ми каза:
- Еми виж ся не можах да го направя , истината е, че забравих.
О, не боже беше забравил за проекта, това беше много лошо:
- Ааааа ужас как можа да забравиш за него, сега какво ще правим, може да ни оставят на изпит, а ако това се случи няма да мога да излезна от вкъщи 1 година.
Да, ако разберат нашите, че оставам на изпит край с мен трябваше да измисля нещо и то бързо, защото часът ни по Физика е последният час , но нищо не ми идваше на ум. Тогава се сетих за най-простото решение:
- Сай, днес няма да ходим на училище. А той ми изгледа много учудено.
- Какво ти луд ли си...
- Ами по-добре отсъствие отколкото поправителен изпит.
И Сай се съгласи, нямаше избор по-добре така отколкото, да ходим на даскало. След това решихме да отидем в най-близкото кафе за да убием малко време. Отидохме в кафенето „Черният Лист” което се намираше близо до една изоставена горичка, но както и да е. Отидохме, влязохме и познайте кого видяхме.... Саске момчето което най-много мразя в цялото ни даскало, точно същото момче с което се бяхме сбили вчера и заради което ме наказаха. Много го мразя това ЕМО, много ме дразни, играеха билярд с брат му Итачи. Също така Сай имаше зъб на Итачи и когато той го видя, по погледа му разбрах, че искаше да му смаже физиономията, но все пак влязохме в кафето. Масата за билярд беше в дъното на кафето, а масите на които седяхме бяха в началото на кафето срещу бара. Тогава Саске се доближи с неговата самодоволна усмивка до нашата маса на която седяхме със Сай и каза:
- О виж ти кой е излезнал на по кафенце или във вашият случай на чаено парти, Жълтокосият мухльо Наруто и неговото приятелче Сай – тъпака.
Като чухме това със Сай ми се приискаше да му размажа жалката физиономия и самодоволната му усмивка. След това Саске допълни:
- Хммм не сте ли на училище жалки червеи.
Е това като го каза и направо избухнах и се развиках:
- Кой наричаш червей бе ЕМО смотано.
Като почнахме да се заяждаме ми стана ясно, че ще става бой. Тогава и братът на Саске дойде:
- Саске какво става.
- О нищо братко просто тези глупаци май си търсят боя.
Като чух това станах и казах на Сай ела с мен, и докато ставах казах на Саске да дойде отвън с брат си за да видим кой е мухльо. Саске се съгласи, а ние със Сай бяхме излезнали вече и взехме по едно дърво, средно дебело и ги чакахме да излезнат. Вратата на кафенето се отвори и първо се показа Итачи, а след това Саске, а ние веднага ги нападнахме със Сай в гръб. Сай нападна от едната страна, а аз от другата с тояги в ръце и мощни викове. Тъкмо да ги ударим и те залегнаха, прпуснахме.... След това Итачи се изправи и ме удари с коляно в корема, за Сай не знам какво ставаше при него просто нямах време трябваше да действам бързо, но беше твърде късно Итачи вече ме беше ударил, а аз бях изпуснал дървото от болка и бях на земята повален от мощното му коляно което ми забоде в корема. След това Итачи взе дървото и искаше да ме удари с него, аз бях на земята, той замахна, а аз се търкулнах и избегнах удара. След това се изправих и започнах да бягам, погледнах назад за бързо за да видя, какво прави Сай, изглеждаше, че при него резултата е отрицателен.(беше избягъл) А на мен не ми оставаше нищо друго освен да бягам, защото Саске и брат му ми бяха по дирите, реших да бягам към гората която беше зад кафето, никой не ходеше в нея, защото се говореше, че я обитавали духове. Но на мен не ми пукаше, защото ме чакаше дърво зад гърба ми. Навлязох в гората всичко изглеждаше спокойно и тихо, явно Саске и брат му ми изгубиха следите. След това по обиколих насам на там и видях една пещера реших да се скрия в нея докато отмине време да се махнат Саске и брат му. Хммм но нещо нередно имаше в тази пещера, реши да я поразгледам малко, и изведнъж проблесна една зелена светлина, реших да отида още по навътре в пещерата за да проверя каква е тази странна светлина, но колкото по навътре отивах толкова по-ярка ставаше светлината и накрая стана толкова ярка, че чак ме заслепи, и аз затворих очи, но кагато ги отворих какво да видя озовах се на съвсем различно място, беше гора, но имаше много изсъхнали дървета и храсти, абе направо всичко си беше изсъхнало и тогава осъзнах, че не се намирам в моя свят....
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
