𝑩.𝑳.𝑬.𝑫
Тийнфикшън1891Това е една история...една специална история оцветена в приятелство и предателство, в смях и сълзи, в щастие и тъга...в синьо и червено...
Това е една история...една специална история оцветена в приятелство и предателство, в смях и сълзи, в щастие и тъга...в синьо и червено...
Това е поредица която проследява историята на едно младо момче което по-случайност или по-желание на съдбата разбира,че още от раждането си е надарено с невероятни сили,сили с които да се бори срещу злото обитаващо този свят,а и не само...................
Това е неразказаната легенда за клана на Кукерите
Нормални ученици водят нормален живот в нормална гимназия. Е, поне докато не се появи госпдоин Ото, новият учител по философия.
Когато Ася Фуджишима намира тайнствена книга на тавана на дядо си, тя няма никаква представа в какво се забърква. Благодарение на тази книга, тя се пренася в друго измерение, където започва нейното приключение.
Приятно четене!
Една тийнейджърка, на име Юмеко, има, мечтаната от всички момичета, фигура. Но не за дълго. Какво ли се случва?
Казвали ли са ви някога, че ако желаеш нещо много силно, ще го получиш? Не съм си и мислела, че ще стана така. Вярно, че исках това нещо, че се чувствах най-добре така, но всичко се обърна. Желанието ми се обърна срещу мен.
Много е странно, когато започва да вали през лятото, но перфектно – достатъчно перфектно като за още едно удоволствие. Той намери още една, още една, която е идеална за тази вечер – следващата му жертва.
Наруто Узумаки въздъхна след като глътна една глътка от бирата си, а Сакура Харуно губеше съзнание по Саске Учиха, който пък просто я игнорираше. Какаши Хатаке продължаваше да се смее на себе си, докато четеше первезната си книжка и Наруто си призна, че м
Валеше. Отново. Дъждовните капки силно и яростно се разбиваха в земята. Чувах как се разпръскват на малки парченца, от които след секунда не оставаше и помен.
Утре... Не днес... Утре... Усмихнах се нервно. Поклатих глава, мислейки дали наистина утре щях да го направя. Може би не... Може би отново щеше да ми пука твърде много.
Лъженка. Това бе играта, която Рок и Скай Камерън решиха да упражнят тази вечер. Спокойно, и вие не сте единствените шокирани и неразбрали. Питате се защо известният на длъж и шир, така опасен и неумолим Сребърен сокол размахва карти посреднощ?
-Сакура...-Прошепнах, затваряйки очите си за последен път. - Не умирай, Учиха! НЕ МОЖЕШ ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ!- Това момиче...Толкова е досадно.
― Не, не, не, не... – момичето хлипаше на гроба му – Не може да е истина, НЕ МОЖЕ! – хлипът й се изви в почти истеричен вик, разтърсващ хората около нея – те я познаваха от толкова време и все пак не можеха да повярват, че тя може да изпитва...
Бих ли могъл да убия най-добрия си приятел? Бих ли? Коноха зависеше от това, но по дяволите, ние израстнахме заедно, възмъжахме заедно и знам, сигурен съм, че има още какво да си кажем. Можехме ли да бъдем обаче пак стария отбор 7...
- Ставаи поспаланчо, Коледа е!!!!! Какво по ангелите? Офф, Наруто разбира се! Коледа е и идиота решил да ме събуди, всяка година едно и също. Отворих очи и фокусирах най- добрия си приятел, който както обикновенно се хилеше. Понякога имам чувството, че..
1Лек ветрец полюшваше клоните на едно нежно и прекрасно дърво. Короната му бе покрита от розово-червеникав цвят. Тези така малки цветчета, които излизаха на бял свят, като си пробиваха път през зелените пъпчици, бяха изпълнени с живот. „Сакура” бе името,
Аз, Харуно Сакура, съм едно нормално седемнадесет годишно момиче. Да, нормално е думата, която описва простичката ми личност – скромно, възпитано, учещо се момиче, което отраснало само с майка си...
Няма връзка с Интернет.
Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.
Презареди ⤾