Омраза или може би любов... (СасуСаку)

Омраза или може би любов... (СасуСаку)

Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...

Глава 1
От името на Сакура:

Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...А да! Нинджите ни нападнаха и ме нокалтираха. Боже...пак съм в безсъзнание.Точно така.Сънувам!Това обяснява летящата маймуна...и Лейди Тсунаде да танцува...ГОЛА?!AAA!!!Ослепях!!Мисли за друго Сакура!Това е твоят сън!Мисли за друго!
Така е по-добре...Ей кой е там?
-Сакура-чан...Сакура-чан!
Това ми звучи като...Наруто?Къде си?
-Насам Сакура-чан!
Насам ама къде насам?Говори ми.Ще следвам гласа ти.
-Са-сакура-чан...
Какво?Къде си Наруто?Какво ти се случва?!Защо говориш така?
-Хм...Какво правиш,Сакура?
Са-саске...-кун?Какво подяволите?Защо си тук?Къде сте?
-Пак те биха,Сакура...
Саске-кун...?Какво искаш да кажеш...
-Отново загуби...
Наруто...?Какво?За какво говорите?
-Жалка си!
Не!Не си тръгвайте.Моля ви!Не ме оствяйте!Съжалявам че пак загубих.Съжалявам! Моля ви останете!
Хей!Какво става?Става все по-тъмно.Момчета не си тръгвайте!НЕ!Не искам да съм отново сама!Моля ви!

Край от името на Сакура

-Сакура-чан,събуди се!-извика едно русо момче.То стоеше до едно болнично легло,над своята розовокоса приятелка.
-По-тихо,Наруто!Намираме се в болница!-изшъшка му един мъж,който имаше маска на лицето и беше забил поглед в някаква книга.
Лежящото момиче седеше ги слушаше какво си говорят,но не можеше да помръдне и мускул и не можеше да реагира по никакъв начин.
,,Какво става с мен?Не мога да се движа...’’
-Но Какаши!Сакура-чан добре ли е?-попита разтревожено русокоското като задърпа ръкава на сенсея си.
-Ако не млъкнеш ще те изгонят!
Розовокоската се напъна и успя да помръдне ръката си.Двамата мъже забелязаха това и впериха поглед в нея.
-Какаши-сенсей...-каза немощно момичето.
-Сакура-чан!Добре ли си,dattebayo?-попита Наруто и дотърча до леглото й.
-Защо...ме боли...цялото тяло?-попита Сакура с много немощен глас и след това изстена от болка.
-Не мърдай!Тежко си ранена.-каза й Какаши и излезе през стаят,за да викне някоя медицинска сестра.
-Какво стана?-заинтерисова се момичето и се опита да се изправи,като се подпря на лактите си и седна на леглото.
-Бяхме нападнати от нинджи от селото на звука.-започна да обяснява момчето,но след края на изречението сведе поглед.Сакура се досещаше защо...Причината беше тяхния съотборник Саске Учиха, който си бе тръгнал преди шест години и беше отишъл при Орочимару.Макар да беше минало толкова много време,те още скърбяха за своя приятел.
Но пък за тези шест години бяха постигнали доста.Наруто и Сакура бяха влезли в АМБУ отряда и имаха по отбор генини.Живота им вървеше много добре,докато Саске не беше изпратен от Орочимару,заедно с още звукови нинджи,да се бият срещу Коноха. Тогава Харуно Сакура беше изпратена на мисия да помага на ранените нинджи и тогава тя се засече със своя съотборник,приятел и стара любов.Щом го погледна в очите тя не видя никаква емоция освен омраза.Омраза към всеки.Погледът му беше толкова страшен и безчувствен,че тя самата потръпна...
-И тогава една нинджа те удари и ти падна от дървото,а то беше доста високо.И така се озова тук.-дообясни Наруто и прекъсна мислите на Сакура.Тя разтърси глава и погледна мъжът стоящ пред нея.
-О...-беше единствената дума или по точно буква,която излезе от устата на момичето.
-Нещо не е наред ли?-попита разтревожено Наруто и търсеше погледа на куноичито.
-Всичко е наред.Защо да не е?-направи опит за усмивка,но стана фалшива.Тя знаеше,че няма как да излъже приятеля си.
-Знаеш,че те познавам по-добре от това.-засмя се Наруто.-Сега ми кажи какво става!
-Не наистина.Добре съм.Няма защо да се притесняваш.-усмихна се Сакура.Наруто беше на път да възрази,но в стаята влезнаха Какаши-сенсей и Лейди Тсунаде.
-Здравей Сакура.Виждам,че си по-добре.-поздрави я Тсунаде.
-Тсунаде-сама?-възкликна учудено Сакура. ,,Тя да не би да ме поздрави...’’
-Шизуне ми даде картона ти и по вида му...Можеш да си тръгнеш след два дни.-усмихна се Хокагето.
,,Тя се усмихна...WTF?!’’ Помислиха си и тримата.
-Какаши,Наруто.Може ли да излезете за малко.Трябва да говоря с Тсунаде-сама.-каза Сакура.Двамата кимнаха с глава и излязоха от стаята.Сакура се опита да се изправи,но прекалено много я болеше.Трябваше да говори от седнало положение.
-Добре Тсунаде-сама.Какво има?-попита момичето.
-Какво искаш да кажеш?-попита Тсунаде като отбягваше погледа на розовокоската.
-Моля ви се.Усмихвате се,само когато сте се напили много яко с Джирая-сама.
-Толкова ли е учевидно...
-Да.-засмя се момичето,но корема я заболя затова бързо спря да се смее.
-Ох добре...Нали помниш Акатски...-момичето кимна.
-Те са заловили Учиха Саске.Пратихме един отряд на АНБУ,за да разучат какво става но те така не се върнаха.
Хокагето спря за малко.Сакура не показа никаква емоция.Не че не и пука за казаното от Тсунаде – напротив.Не можеше да си позволи да рухне сега.Минаха толкова много години и тя успя да го забрави.Но след това той се появи отново,при нападението си над Коноха и тя беше съкрушена.Опита се отново да го забрави,но сега вече беше невъзможно.Хокагето продължи...
-Преди два дена изпратих Хюга Неджи и ТенТен да разознаят.Успяха да стигнат до някъде,но Хидан и Дейдара ги пресрещнаха и бяха принудени да се върнат.
-Това мен ме засяга защото....-попита Харуно задържайки сълзите си.
-Работата е там,че ти трябва да отидеш с тях и Киба на мисия.Трябва да намерите скривалището им и да измъкнете Учиха Саске.А твоите лечебни сили са необходими.
-Но защо...Той нападна Коноха нали?Той е предател.-каза момичето забило поглед в стената,за да не среща очите на Тсунаде.
-Защото ако го докопаме ще го върнем в селото.А той и Итачи са последните членове на клана Учиха.И ти много добре знаеш защо са ни нужни...-каза Тсунаде като не очакваше отговор
-Но защо и аз трябва да ходя.ТенТен и Неджи са от АМБУ.А Киба си има работа със своя отбор генини.-попита нервно Сакура.
-Защото АЗ съм Хокагето,а ТИ трябва да ми се подченяваш!-извика Тсунаде.
,,Да...това е старата Тсунаде-сама...’’
-Ясно?!-изкрещя й Хокагето.
-Хай...
Тсунаде-сама излезе през вратата и остави Сакура сама.
,,Ще видим дали този път ще се отървеш толкова лесно...Колко много съм се готвила за този ден Учиха…’’
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping