Омраза или може би любов... (СасуСаку)

От името на Сакура:

Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...А да! Нинджите ни нападнаха и ме нокалтираха. Боже...пак съм в безсъзнание.Точно така.Сънувам!Това обяснява летящата маймуна...и Лейди Тсунаде да танцува...ГОЛА?!AAA!!!Ослепях!!Мисли за друго Сакура!Това е твоят сън!Мисли за друго!
Така е по-добре...Ей кой е там?
-Сакура-чан...Сакура-чан!
Това ми звучи като...Наруто?Къде си?
-Насам Сакура-чан!
Насам ама къде насам?Говори ми.Ще следвам гласа ти.
-Са-сакура-чан...
Какво?Къде си Наруто?Какво ти се случва?!Защо говориш така?
-Хм...Какво правиш,Сакура?
Са-саске...-кун?Какво подяволите?Защо си тук?Къде сте?
-Пак те биха,Сакура...
Саске-кун...?Какво искаш да кажеш...
-Отново загуби...
Наруто...?Какво?За какво говорите?
-Жалка си!
Не!Не си тръгвайте.Моля ви!Не ме оствяйте!Съжалявам че пак загубих.Съжалявам! Моля ви останете!
Хей!Какво става?Става все по-тъмно.Момчета не си тръгвайте!НЕ!Не искам да съм отново сама!Моля ви!

Край от името на Сакура

-Сакура-чан,събуди се!-извика едно русо момче.То стоеше до едно болнично легло,над своята розовокоса приятелка.
-По-тихо,Наруто!Намираме се в болница!-изшъшка му един мъж,който имаше маска на лицето и беше забил поглед в някаква книга.
Лежящото момиче седеше ги слушаше какво си говорят,но не можеше да помръдне и мускул и не можеше да реагира по никакъв начин.
,,Какво става с мен?Не мога да се движа...’’
-Но Какаши!Сакура-чан добре ли е?-попита разтревожено русокоското като задърпа ръкава на сенсея си.
-Ако не млъкнеш ще те изгонят!
Розовокоската се напъна и успя да помръдне ръката си.Двамата мъже забелязаха това и впериха поглед в нея.
-Какаши-сенсей...-каза немощно момичето.
-Сакура-чан!Добре ли си,dattebayo?-попита Наруто и дотърча до леглото й.
-Защо...ме боли...цялото тяло?-попита Сакура с много немощен глас и след това изстена от болка.
-Не мърдай!Тежко си ранена.-каза й Какаши и излезе през стаят,за да викне някоя медицинска сестра.
-Какво стана?-заинтерисова се момичето и се опита да се изправи,като се подпря на лактите си и седна на леглото.
-Бяхме нападнати от нинджи от селото на звука.-започна да обяснява момчето,но след края на изречението сведе поглед.Сакура се досещаше защо...Причината беше тяхния съотборник Саске Учиха, който си бе тръгнал преди шест години и беше отишъл при Орочимару.Макар да беше минало толкова много време,те още скърбяха за своя приятел.
Но пък за тези шест години бяха постигнали доста.Наруто и Сакура бяха влезли в АМБУ отряда и имаха по отбор генини.Живота им вървеше много добре,докато Саске не беше изпратен от Орочимару,заедно с още звукови нинджи,да се бият срещу Коноха. Тогава Харуно Сакура беше изпратена на мисия да помага на ранените нинджи и тогава тя се засече със своя съотборник,приятел и стара любов.Щом го погледна в очите тя не видя никаква емоция освен омраза.Омраза към всеки.Погледът му беше толкова страшен и безчувствен,че тя самата потръпна...
-И тогава една нинджа те удари и ти падна от дървото,а то беше доста високо.И така се озова тук.-дообясни Наруто и прекъсна мислите на Сакура.Тя разтърси глава и погледна мъжът стоящ пред нея.
-О...-беше единствената дума или по точно буква,която излезе от устата на момичето.
-Нещо не е наред ли?-попита разтревожено Наруто и търсеше погледа на куноичито.
-Всичко е наред.Защо да не е?-направи опит за усмивка,но стана фалшива.Тя знаеше,че няма как да излъже приятеля си.
-Знаеш,че те познавам по-добре от това.-засмя се Наруто.-Сега ми кажи какво става!
-Не наистина.Добре съм.Няма защо да се притесняваш.-усмихна се Сакура.Наруто беше на път да възрази,но в стаята влезнаха Какаши-сенсей и Лейди Тсунаде.
-Здравей Сакура.Виждам,че си по-добре.-поздрави я Тсунаде.
-Тсунаде-сама?-възкликна учудено Сакура. ,,Тя да не би да ме поздрави...’’
-Шизуне ми даде картона ти и по вида му...Можеш да си тръгнеш след два дни.-усмихна се Хокагето.
,,Тя се усмихна...WTF?!’’ Помислиха си и тримата.
-Какаши,Наруто.Може ли да излезете за малко.Трябва да говоря с Тсунаде-сама.-каза Сакура.Двамата кимнаха с глава и излязоха от стаята.Сакура се опита да се изправи,но прекалено много я болеше.Трябваше да говори от седнало положение.
-Добре Тсунаде-сама.Какво има?-попита момичето.
-Какво искаш да кажеш?-попита Тсунаде като отбягваше погледа на розовокоската.
-Моля ви се.Усмихвате се,само когато сте се напили много яко с Джирая-сама.
-Толкова ли е учевидно...
-Да.-засмя се момичето,но корема я заболя затова бързо спря да се смее.
-Ох добре...Нали помниш Акатски...-момичето кимна.
-Те са заловили Учиха Саске.Пратихме един отряд на АНБУ,за да разучат какво става но те така не се върнаха.
Хокагето спря за малко.Сакура не показа никаква емоция.Не че не и пука за казаното от Тсунаде – напротив.Не можеше да си позволи да рухне сега.Минаха толкова много години и тя успя да го забрави.Но след това той се появи отново,при нападението си над Коноха и тя беше съкрушена.Опита се отново да го забрави,но сега вече беше невъзможно.Хокагето продължи...
-Преди два дена изпратих Хюга Неджи и ТенТен да разознаят.Успяха да стигнат до някъде,но Хидан и Дейдара ги пресрещнаха и бяха принудени да се върнат.
-Това мен ме засяга защото....-попита Харуно задържайки сълзите си.
-Работата е там,че ти трябва да отидеш с тях и Киба на мисия.Трябва да намерите скривалището им и да измъкнете Учиха Саске.А твоите лечебни сили са необходими.
-Но защо...Той нападна Коноха нали?Той е предател.-каза момичето забило поглед в стената,за да не среща очите на Тсунаде.
-Защото ако го докопаме ще го върнем в селото.А той и Итачи са последните членове на клана Учиха.И ти много добре знаеш защо са ни нужни...-каза Тсунаде като не очакваше отговор
-Но защо и аз трябва да ходя.ТенТен и Неджи са от АМБУ.А Киба си има работа със своя отбор генини.-попита нервно Сакура.
-Защото АЗ съм Хокагето,а ТИ трябва да ми се подченяваш!-извика Тсунаде.
,,Да...това е старата Тсунаде-сама...’’
-Ясно?!-изкрещя й Хокагето.
-Хай...
Тсунаде-сама излезе през вратата и остави Сакура сама.
,,Ще видим дали този път ще се отървеш толкова лесно...Колко много съм се готвила за този ден Учиха…’’