Глава 5, *Омраза И Любов*
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Класически
- 6 Глави
- 14 Прочита
Глава 5
Чернокосото момче чу виковете,очите му се разшириха,той не вярваше...
- Сакура...-прошепна той,и насочи погледа си към нея...Беше полудял от гледката...Гледаше как крехкото и тяло се тресеше и самата тя бе на път да се предаде. Това подлуди момчето,не искаше да се получава така,не искаше тя да пострада по този начин.Ядът и гневът замъглиха съзнанието на момчето и той се хахвърли върху,глутницата зажадняли вълци...
Картинката наподобяваше кървава свада,от лицето на Сасуке се стичаше струйка кръв,а няколко от непознатите лежаха на земята обляни в кръв.
-АКО ОЩЕ НЯКОЙ Я ДОБЛИЖИ!!! ЩЕ ГО УБИЯ!!! – изрева Сасуке.
Беше заел поза на разярен лъв и в погледът му се четеше че не се шегува.
Ненадейно се чу глас.
- Добре, добре...Хайде момчета да се махаме..Тук е скучно...А т Защо Сасуке? Защо ми причини това,с какво съм го заглужила. – ридаеше тя.
Чернокосото момче не спираше да гали главата на Сакура,усещаше уханието и,усещаше допира на голото и тяло,лекото потъркване на гърдите и в неговите го изкара леко от равновесие.Предвид обстоятелствата той сдържа емоциите си и надигащата го възбуда.Не беше момента точно сега, да изпита точно тези чувства...
Сакура повдигна леко глава и се озова на няколко сантиметра от лицето на Сасуке.В главата и се зародиха мисли,който преди я отвръщаваха, а сега потръпваше само като си ги помисли,не си даваше сметка че може и да се влюбва в своя спасител.Но какъв спасител беше той,след като всичко което и се случи бе по негова вина? Не можеше да си позволи да изпита нещо след като този ужас бе нагласен от него…
Сасуке усети близоста и по силно от всякога,сега вече не можеше да се сдържи,впи устни в нейните и се заигра с езика и.Очакваше тя да се дръпне,но не го направи,а отвърна на целувката му...Страста помежду им бе изплувала и обгърнала телата им,не спираха да вскусват един от друг,всичко беше разтърстващо беше непознато беше въздуждащо и красиво.Но трябваше да се сложи точка на тази лудост.Те се мразеха,трябваше да се мразят..Нали?! – запита се Сакура.
Тя първа се отдръпна и прекрати контакта със Сасуке...
-НЕ!!!НЕ МОЖЕМ!!!ТЕ ТРЯБВА!!! - изрече тя.
- Сакура... – прошепна Сасуке.
-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,НАПРАВИ ДОСТАТЪЧНО....НЕ НЕ НЕ....Стига остави ме....Не искам да имам нищо общо с теб. – изрече розовокосто момиче като изтича до вратата и преди да се скрие зад нея и да побегне по стълбите,се обърна и каза.
-Мразя те толкова много че в момента се чувствам повече омърсена от теб от колкото от онези червеи.
С това тя тръшна вратата зад себе си и изчезна от погледа на Сасуке.и нещастнико задръж си наградата,ние и се насладихме достатъчно...След това групичката се оттегли бавно като тръшнаха вратата със все сила зад себе си.
Сасуке се обърна към треперещата Сакура...Виждаше голото и тяло,виждаше и огромната уплаха в очите и.Започваше да съжалява за глупавата си постъпка.Разкайваше се и не искаше никога повече да наранява Сакура.Някъде по средата на цялата им свада и отношени,може би даже и след юмрука който бе получил от ния,се бе влюбил...Но подтискаше чувствата,защото за него бяха непознати и още повече плашещи. Той свали бялата риза,която сега приличаше повече на разкъсан и облян с малко кръв парцал,но бе достатърно запазена за да прикрие голотата на момичето.Той се доближи до нея и я загърна,като я предърна към себе си за да успокои треперещето тяло на момичето.
- Спокойно,сега сме само двамата,няма да позволя никой да те нарани,никога повече...- шепнеше нежно Сасуке.
Сакура зарови лице с гърдите на момчето и зарида силно.Точно сега не и пукаше от нищо,просто искаше да се успокои, и да се опре на някой,та било и той Сасуке Защо Сасуке? Защо ми причини това,с какво съм го заглужила. – ридаеше тя.
Чернокосото момче не спираше да гали главата на Сакура,усещаше уханието и,усещаше допира на голото и тяло,лекото потъркване на гърдите и в неговите го изкара леко от равновесие.Предвид обстоятелствата той сдържа емоциите си и надигащата го възбуда.Не беше момента точно сега, да изпита точно тези чувства...
Сакура повдигна леко глава и се озова на няколко сантиметра от лицето на Сасуке.В главата и се зародиха мисли,който преди я отвръщаваха, а сега потръпваше само като си ги помисли,не си даваше сметка че може и да се влюбва в своя спасител.Но какъв спасител беше той,след като всичко което и се случи бе по негова вина? Не можеше да си позволи да изпита нещо след като този ужас бе нагласен от него…
Сасуке усети близоста и по силно от всякога,сега вече не можеше да се сдържи,впи устни в нейните и се заигра с езика и.Очакваше тя да се дръпне,но не го направи,а отвърна на целувката му...Страста помежду им бе изплувала и обгърнала телата им,не спираха да вскусват един от друг,всичко беше разтърстващо беше непознато беше въздуждащо и красиво.Но трябваше да се сложи точка на тази лудост.Те се мразеха,трябваше да се мразят..Нали?! – запита се Сакура.
Тя първа се отдръпна и прекрати контакта със Сасуке...
-НЕ!!!НЕ МОЖЕМ!!!ТЕ ТРЯБВА!!! - изрече тя.
- Сакура... – прошепна Сасуке.
-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,НАПРАВИ ДОСТАТЪЧНО....НЕ НЕ НЕ....Стига остави ме....Не искам да имам нищо общо с теб. – изрече розовокосто момиче като изтича до вратата и преди да се скрие зад нея и да побегне по стълбите,се обърна и каза.
-Мразя те толкова много че в момента се чувствам повече омърсена от теб от колкото от онези червеи.
С това тя тръшна вратата зад себе си и изчезна от погледа на Сасуке.
- Сакура...-прошепна той,и насочи погледа си към нея...Беше полудял от гледката...Гледаше как крехкото и тяло се тресеше и самата тя бе на път да се предаде. Това подлуди момчето,не искаше да се получава така,не искаше тя да пострада по този начин.Ядът и гневът замъглиха съзнанието на момчето и той се хахвърли върху,глутницата зажадняли вълци...
Картинката наподобяваше кървава свада,от лицето на Сасуке се стичаше струйка кръв,а няколко от непознатите лежаха на земята обляни в кръв.
-АКО ОЩЕ НЯКОЙ Я ДОБЛИЖИ!!! ЩЕ ГО УБИЯ!!! – изрева Сасуке.
Беше заел поза на разярен лъв и в погледът му се четеше че не се шегува.
Ненадейно се чу глас.
- Добре, добре...Хайде момчета да се махаме..Тук е скучно...А т Защо Сасуке? Защо ми причини това,с какво съм го заглужила. – ридаеше тя.
Чернокосото момче не спираше да гали главата на Сакура,усещаше уханието и,усещаше допира на голото и тяло,лекото потъркване на гърдите и в неговите го изкара леко от равновесие.Предвид обстоятелствата той сдържа емоциите си и надигащата го възбуда.Не беше момента точно сега, да изпита точно тези чувства...
Сакура повдигна леко глава и се озова на няколко сантиметра от лицето на Сасуке.В главата и се зародиха мисли,който преди я отвръщаваха, а сега потръпваше само като си ги помисли,не си даваше сметка че може и да се влюбва в своя спасител.Но какъв спасител беше той,след като всичко което и се случи бе по негова вина? Не можеше да си позволи да изпита нещо след като този ужас бе нагласен от него…
Сасуке усети близоста и по силно от всякога,сега вече не можеше да се сдържи,впи устни в нейните и се заигра с езика и.Очакваше тя да се дръпне,но не го направи,а отвърна на целувката му...Страста помежду им бе изплувала и обгърнала телата им,не спираха да вскусват един от друг,всичко беше разтърстващо беше непознато беше въздуждащо и красиво.Но трябваше да се сложи точка на тази лудост.Те се мразеха,трябваше да се мразят..Нали?! – запита се Сакура.
Тя първа се отдръпна и прекрати контакта със Сасуке...
-НЕ!!!НЕ МОЖЕМ!!!ТЕ ТРЯБВА!!! - изрече тя.
- Сакура... – прошепна Сасуке.
-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,НАПРАВИ ДОСТАТЪЧНО....НЕ НЕ НЕ....Стига остави ме....Не искам да имам нищо общо с теб. – изрече розовокосто момиче като изтича до вратата и преди да се скрие зад нея и да побегне по стълбите,се обърна и каза.
-Мразя те толкова много че в момента се чувствам повече омърсена от теб от колкото от онези червеи.
С това тя тръшна вратата зад себе си и изчезна от погледа на Сасуке.и нещастнико задръж си наградата,ние и се насладихме достатъчно...След това групичката се оттегли бавно като тръшнаха вратата със все сила зад себе си.
Сасуке се обърна към треперещата Сакура...Виждаше голото и тяло,виждаше и огромната уплаха в очите и.Започваше да съжалява за глупавата си постъпка.Разкайваше се и не искаше никога повече да наранява Сакура.Някъде по средата на цялата им свада и отношени,може би даже и след юмрука който бе получил от ния,се бе влюбил...Но подтискаше чувствата,защото за него бяха непознати и още повече плашещи. Той свали бялата риза,която сега приличаше повече на разкъсан и облян с малко кръв парцал,но бе достатърно запазена за да прикрие голотата на момичето.Той се доближи до нея и я загърна,като я предърна към себе си за да успокои треперещето тяло на момичето.
- Спокойно,сега сме само двамата,няма да позволя никой да те нарани,никога повече...- шепнеше нежно Сасуке.
Сакура зарови лице с гърдите на момчето и зарида силно.Точно сега не и пукаше от нищо,просто искаше да се успокои, и да се опре на някой,та било и той Сасуке Защо Сасуке? Защо ми причини това,с какво съм го заглужила. – ридаеше тя.
Чернокосото момче не спираше да гали главата на Сакура,усещаше уханието и,усещаше допира на голото и тяло,лекото потъркване на гърдите и в неговите го изкара леко от равновесие.Предвид обстоятелствата той сдържа емоциите си и надигащата го възбуда.Не беше момента точно сега, да изпита точно тези чувства...
Сакура повдигна леко глава и се озова на няколко сантиметра от лицето на Сасуке.В главата и се зародиха мисли,който преди я отвръщаваха, а сега потръпваше само като си ги помисли,не си даваше сметка че може и да се влюбва в своя спасител.Но какъв спасител беше той,след като всичко което и се случи бе по негова вина? Не можеше да си позволи да изпита нещо след като този ужас бе нагласен от него…
Сасуке усети близоста и по силно от всякога,сега вече не можеше да се сдържи,впи устни в нейните и се заигра с езика и.Очакваше тя да се дръпне,но не го направи,а отвърна на целувката му...Страста помежду им бе изплувала и обгърнала телата им,не спираха да вскусват един от друг,всичко беше разтърстващо беше непознато беше въздуждащо и красиво.Но трябваше да се сложи точка на тази лудост.Те се мразеха,трябваше да се мразят..Нали?! – запита се Сакура.
Тя първа се отдръпна и прекрати контакта със Сасуке...
-НЕ!!!НЕ МОЖЕМ!!!ТЕ ТРЯБВА!!! - изрече тя.
- Сакура... – прошепна Сасуке.
-НЕ МЕ ДОКОСВАЙ,НАПРАВИ ДОСТАТЪЧНО....НЕ НЕ НЕ....Стига остави ме....Не искам да имам нищо общо с теб. – изрече розовокосто момиче като изтича до вратата и преди да се скрие зад нея и да побегне по стълбите,се обърна и каза.
-Мразя те толкова много че в момента се чувствам повече омърсена от теб от колкото от онези червеи.
С това тя тръшна вратата зад себе си и изчезна от погледа на Сасуке.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
