Глава 3, *Омраза И Любов*
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Класически
- 6 Глави
- 14 Прочита
Глава 3
Саске
излезе от стаята на директора.Тъкмо бе подал молба за преместване в
друг клас.Усмивката му не слизаше от лицето,все пак се местеше в класът
на Сакура.Сега вече можеше да пусне плана си в действие,а именно да
изтрови живота на нищо подозиращото момиче.Той нямаше търпение да види
физиономията на розовокосата дяволица,но преди това трябваше да всърши
едно две неща преди да влезе в клас.
Сакура седеше мълчаливо загледана нейде из пространството.Погледът и бе замислен или замечтан не можеше да се определи,но едно беше ясно със сигурност,чуеше ли името Саске настръхваше от главата до петите от ужас.
“Сакура...Сакура?! – не преставаше да повтаря Ино.”Ехо!!!Къде се рамечта?”
Розовокосото момиче не получу отговор.Тя се чудеше какво става с приятелката и.Последният път когато я бе видяла изглеждаше толкова вбесена и ядосана че всяваше страх из коридорите на академията.Ино не можеше да се обесни каква е причината за рязката и промяна в поведението,но знаеше едно...нещо се бе случило...Нещо,което Сакура премълчаваше.
Малко след това към Ино се присъедини и Наруто,той също се опита да привлече вниманието на Сакура но без успех.Сякаш тя бе потънала в някаква бездна само тялом де с тях,а духом витаеше някъде другаде.
“Не знам какво и става от няколко дни насам е така.Не говори с никого...” – оплаваше се Ино.
Нарутостоеше и слушаше как русокосото момиче се жалва.Той също бе забелязал промяната в Сакура... “Какво ли е станало?” – запита се той на ум.
От към вратата се чу гласът на Ирука.
“Клас пригответе се за занятия...И още нещо...Имаме ново попълнение в класът.”
След Ирука пристъпи фигура на момче,по писъците и въздишките на момичетата и злобното изражение на момчетата ставаше ясно че това не е кой да е , а Учиха Саске.
“Мисля че всички познават Учиха Саске...Моля заеми мястото си зад Харуно Сакура” – каза Ирука.
В ушите на Сакура кънтеше името на Саске,тя бързо излезе от транса и се опомни за секунди.Не можеше да повярва...Какво за бога го бе прихванало че да се мести в този клас,защо трябваше той да е тук.Не и стигаше всичко това,а сега бе длъжна да го гледа всеки ден,всеки час,всяка една минута.Зелените и очи се разшириха още повече когато вида самодоволната усмивка на черноокото момче.Сакура усети как стамаха и се свива на топка и как всичко се качва към гърлото.Идеше и да повърне от погнуса.Тя се изправи светкавично и хукна към вратата като придържаше устата си с ръка.След като излезе от стаята Сакура побягна към дамската тоалетна,усещаше че всеки момент ще повърне.
След 10 минути...
Сакура наплиска лицето си със студена вода като се огледа в огледалото,бе пребледняла от ужас...Не искаше да повярва.
“Този кретен...Как е посмял...” – занарежда тя.
“Мислех си че ще си радостна като ме видиш” – чу се омразния глас на Саске.
“Какво правиш тук дяволите те взели?” – изръмжа Сакура.
“О,стига...И аз се радвам да те видя” – подигравателно подхвърли той.
“Нямаш работа тук.Това е дамска тоалетна и кой ти разреши да напускаш час?” – изсъска тя.
“Не се прази на лоша, не ти отива,а и Ирука сенсей ме изпрати да вида как си.Все пак изхвърча от стаята сякаш те подгониха ято оси.” – каза спокойно Саске.
“Добре съм...може да си вървиш.” – с това Сакура тръгна да излиза,но вратата бе барикадирана от чернокосия.
Тя изпъчи гърди,повдигна величествено брадичката си и го прониза с поглед.
“Мръдни се!!!” – изрече тя.
Нито отговор,нито действие имаше от страна на момчето.
Тя повтори,този път заповедно.
“Казах...Мръдни се” – като натъртваше на всяка дума.
В отговор на това тя получи само и единствено едно:
“Няма”
Това вбеси розовокосата, тя стиска юмруци готова да удари нахалника.В момента в който понечи да замахне се намери притисната към стената с ръка на гърлото.
“За каква се мислиш...Малка кучко...Да не мислиш че ще играя игричките ти?Ще си платиш за юмрука който ми остави за спомен.Помниш ли?”
Очите на Сакура издадоха страхът и,никога преди не бе виждала тази толкова агресивна и гнусна страна на това момче.Сега тя си даваше ясна преценка с кого се забърква и знаеше че крайният резултат нямаше да и хареса.Тя се опита бързо да събере мислите си и да не позволи страхът и да звеме връх.Имаше много добър контрол над емоциите си,но точно в този момент не можеше да се овладее.
“Остави ме..” – успя да каже тя.
Пронизващ смях се откъсна от гърлото на Саске.
“Те първа ще разбереш кой съм и с кого се захващаш” – с това той изблъска Сакура в стената и я остави да падне на пода като и обърна гръб и се запъти към класната стая.
Сакура се тресеше от потрес,страх,погнуса,гняв....Сълзи се спуснаха по двете страни на бузите и.Беше толкова уплаше,не вярваше на очите си,а още повече на ушите си и от произнесените от Саске думи.Светкавични мисли се блъскаха в главата и.Не можеше да вземе решение,последните думи на Саске разтревожеха момичето.
“Те първа ще разбереш кой съм и с кого се захващаш”
Това я плашеше до смърт.Но каквото и да станеше тя щеше да се изправи лице в лице с него.
Стъпки в празния коридор отекваха,мрачни мисли обвзеха съзнанието на Саске.Чустваше се виновно за постъпката си.Можеби не трябваше да я плаши толкова,но и тя не трябваше да се държи с него сякаш е някакъв боклук.Тя щеше да си плати,засега планът му вървеше по мед и масло.Бе посял семето на страха у крехкото тяло на момичето.Оставаше само да премине към фаза две.
До края на занятията никой не видя Сакура,никой не я намери и у тях,никой не знаеше къде е .Ино и Наруто не спираха да я търсят,не спираха да разпитват дали някой не я е виждал.Търсиха я и на обичайните места на който тя ходеше но следа от нея нямаше.Беше се свечерило, а и умората бе взела връх над Ино и Наруто.Единственото което им оставаше е да се приберът и да чакат добри вести...
Сакура седеше мълчаливо загледана нейде из пространството.Погледът и бе замислен или замечтан не можеше да се определи,но едно беше ясно със сигурност,чуеше ли името Саске настръхваше от главата до петите от ужас.
“Сакура...Сакура?! – не преставаше да повтаря Ино.”Ехо!!!Къде се рамечта?”
Розовокосото момиче не получу отговор.Тя се чудеше какво става с приятелката и.Последният път когато я бе видяла изглеждаше толкова вбесена и ядосана че всяваше страх из коридорите на академията.Ино не можеше да се обесни каква е причината за рязката и промяна в поведението,но знаеше едно...нещо се бе случило...Нещо,което Сакура премълчаваше.
Малко след това към Ино се присъедини и Наруто,той също се опита да привлече вниманието на Сакура но без успех.Сякаш тя бе потънала в някаква бездна само тялом де с тях,а духом витаеше някъде другаде.
“Не знам какво и става от няколко дни насам е така.Не говори с никого...” – оплаваше се Ино.
Нарутостоеше и слушаше как русокосото момиче се жалва.Той също бе забелязал промяната в Сакура... “Какво ли е станало?” – запита се той на ум.
От към вратата се чу гласът на Ирука.
“Клас пригответе се за занятия...И още нещо...Имаме ново попълнение в класът.”
След Ирука пристъпи фигура на момче,по писъците и въздишките на момичетата и злобното изражение на момчетата ставаше ясно че това не е кой да е , а Учиха Саске.
“Мисля че всички познават Учиха Саске...Моля заеми мястото си зад Харуно Сакура” – каза Ирука.
В ушите на Сакура кънтеше името на Саске,тя бързо излезе от транса и се опомни за секунди.Не можеше да повярва...Какво за бога го бе прихванало че да се мести в този клас,защо трябваше той да е тук.Не и стигаше всичко това,а сега бе длъжна да го гледа всеки ден,всеки час,всяка една минута.Зелените и очи се разшириха още повече когато вида самодоволната усмивка на черноокото момче.Сакура усети как стамаха и се свива на топка и как всичко се качва към гърлото.Идеше и да повърне от погнуса.Тя се изправи светкавично и хукна към вратата като придържаше устата си с ръка.След като излезе от стаята Сакура побягна към дамската тоалетна,усещаше че всеки момент ще повърне.
След 10 минути...
Сакура наплиска лицето си със студена вода като се огледа в огледалото,бе пребледняла от ужас...Не искаше да повярва.
“Този кретен...Как е посмял...” – занарежда тя.
“Мислех си че ще си радостна като ме видиш” – чу се омразния глас на Саске.
“Какво правиш тук дяволите те взели?” – изръмжа Сакура.
“О,стига...И аз се радвам да те видя” – подигравателно подхвърли той.
“Нямаш работа тук.Това е дамска тоалетна и кой ти разреши да напускаш час?” – изсъска тя.
“Не се прази на лоша, не ти отива,а и Ирука сенсей ме изпрати да вида как си.Все пак изхвърча от стаята сякаш те подгониха ято оси.” – каза спокойно Саске.
“Добре съм...може да си вървиш.” – с това Сакура тръгна да излиза,но вратата бе барикадирана от чернокосия.
Тя изпъчи гърди,повдигна величествено брадичката си и го прониза с поглед.
“Мръдни се!!!” – изрече тя.
Нито отговор,нито действие имаше от страна на момчето.
Тя повтори,този път заповедно.
“Казах...Мръдни се” – като натъртваше на всяка дума.
В отговор на това тя получи само и единствено едно:
“Няма”
Това вбеси розовокосата, тя стиска юмруци готова да удари нахалника.В момента в който понечи да замахне се намери притисната към стената с ръка на гърлото.
“За каква се мислиш...Малка кучко...Да не мислиш че ще играя игричките ти?Ще си платиш за юмрука който ми остави за спомен.Помниш ли?”
Очите на Сакура издадоха страхът и,никога преди не бе виждала тази толкова агресивна и гнусна страна на това момче.Сега тя си даваше ясна преценка с кого се забърква и знаеше че крайният резултат нямаше да и хареса.Тя се опита бързо да събере мислите си и да не позволи страхът и да звеме връх.Имаше много добър контрол над емоциите си,но точно в този момент не можеше да се овладее.
“Остави ме..” – успя да каже тя.
Пронизващ смях се откъсна от гърлото на Саске.
“Те първа ще разбереш кой съм и с кого се захващаш” – с това той изблъска Сакура в стената и я остави да падне на пода като и обърна гръб и се запъти към класната стая.
Сакура се тресеше от потрес,страх,погнуса,гняв....Сълзи се спуснаха по двете страни на бузите и.Беше толкова уплаше,не вярваше на очите си,а още повече на ушите си и от произнесените от Саске думи.Светкавични мисли се блъскаха в главата и.Не можеше да вземе решение,последните думи на Саске разтревожеха момичето.
“Те първа ще разбереш кой съм и с кого се захващаш”
Това я плашеше до смърт.Но каквото и да станеше тя щеше да се изправи лице в лице с него.
Стъпки в празния коридор отекваха,мрачни мисли обвзеха съзнанието на Саске.Чустваше се виновно за постъпката си.Можеби не трябваше да я плаши толкова,но и тя не трябваше да се държи с него сякаш е някакъв боклук.Тя щеше да си плати,засега планът му вървеше по мед и масло.Бе посял семето на страха у крехкото тяло на момичето.Оставаше само да премине към фаза две.
До края на занятията никой не видя Сакура,никой не я намери и у тях,никой не знаеше къде е .Ино и Наруто не спираха да я търсят,не спираха да разпитват дали някой не я е виждал.Търсиха я и на обичайните места на който тя ходеше но следа от нея нямаше.Беше се свечерило, а и умората бе взела връх над Ино и Наруто.Единственото което им оставаше е да се приберът и да чакат добри вести...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
