Глава 1Първи Работен Ден!

Събудих се посред нощ с мисълта за новата ми работа. Нещо което до сега не ми мина през главата започна да ме човърка. ЩЕ УМРА. АЗ НЯМАМ НИКАКВИ СИЛИ! КАК ЩЕ СЕ БИЯ С ЧУДОВИЩА АКО НЯМА КАК ДА СЕ ЗАЩИТАВАМ. И ПО-ВЖНО...КАК ЩЕ СИ НАМЕРЯ ПРИЯТЕЛКА. Веднага станах от леглото И започнах да вървя в кръг мислейки. Хммм...Хмммм...Може би ако се правя че имам сили И кажа на всички че не трябва да ги ползвам защото ще взривя всичко? НЕ ТОВА Е ТЪПО. Ако има някакъв напечен момент където трябва да се жертвам те ще разберат че съм безполезен. И НЯМА ДА СИ НАМЕРЯ ПРИЯТЕЛКА! Погледнах на страни. Анасташа спеше спокойно. Хммм...Хммм.. Може би ако се мушна в леглото и ще бъда поне малко успокоен. И тя сигурно няма да разбере. Приближих се до леглото й и повдигнах завивката. След това легнах до нея. Сега ще обясня коя е Анасташа. Тя е моята съквартирантка. Обаче се прави на недостъпна, но аз знам че тя много ме харесва. Изведнъж усетих как някой ме удря.
-''КАКВО ПРАВИШ В ЛЕГЛОТО МИ''- Анасташа ме удряше. Може и да болеше но все пак момиче ме докосваше. Това е плюс.
-''МАХАЙ СЕ ОТ ЛЕГЛОТО МИ''- Завъртях се и паднах от леглото. На пода е по-добре от колкото в леглото без някой до мен.

-''Може би ако не изглеждаше толкова добре аз не бих легнал до теб''-  Казах и,но тя просто ме ритна-''ЗАЩО МЕ РИТАШ. Това беше комплимент. Ти трябваше да отговориш с ''Ох, Еспасион благодаря за комплимента. Ела да спинкаме заедно'', но НЕ. Ти си нахална и ме гониш от леглото си.''- Тя не отговори. Беше легнала и ме игнорираше...Пак легнах до нея. И тя пак започна да ме удря
-''АУ АУ, ДОБРЕ ДОБРЕ СХВАНАХ...Твърде съм горещ за теб''- Сега тя ме удари в лицето и аз паднах в моето легло. Ударът ме приспа.

Събудих се и погледнах часовника си. Десет часът. Не е толкова късно мога да спя ощ-ЧАКАЙ АЗ ЗАПОЧВАМ РАБОТА В И ПОЛОВИНА. И НЯМАМ КОЛА. Скочих от леглото и се облякох. Минах през кухнята и видях как Анасташа яде филия. Това беше моят шанс. Няма нужда да се бавя и да Си правя закуска. Тръгнах да бягам към Анасташа и взех филията и. Тръгнах да бягам към вратата и изкочих отвън. 
-''ВЪРНИ МИ ФИЛИЯТА''- Анасташа крещеше след мен. Извинявай но тази филия е само за момиче което ме оценява.

Трябваше да отида към някаква къща. Изглежда че всяка дивизия има нещо като база на операций. По добре за мен. Ако има момичета ще бъдем само аз и те. След минути бягане стигнах мястото. Бях точно на време. Отворих вратата и обявих своето присъствие.

-''БЪДЕЩИЯ ВИ ПРИЯТЕЛ Е ТУК''-Обаче никой не се представи обратно. Изглежда бях сам. Остава и да съм сам в дивизия. Има още малко време. Тъкмо ще отида до тоалетната. Цялата къща беше пълна с кутии все едно някой току-що се е преместил. След дълго търсене намерих тоалетната и влязох. Седях вътре и след време чух как някой влиза. И изведнъж чух как някой се приближава към тоалетната. Чакай малко.

-''Да не би някой да сере''- Каза мъжки глас. Кой е този. Що за въпрос е това. Реших да мълча. Надявам се да е объркал къщата. След малко чух думкане по вратата.

-''ВЛИЗАМ''- Тогава веднага станах и изкрещях. МОЛЯ НЕ ВЛИЗАЙ. веднага се оправих, докато този думкаше по вратата. Илязох и пред мен седеше висок рус мъж с очила. Изглеждаше странен но усмивката му беше успокояваща. Чакай малко този току що се опита да влезе в тоалетната докато бях вътре. Какво не му е наред.

-''Здравей, Аз съм Стюрингс, Гейлорд Стюрингс''- Той се представи. Да не би да забрави какво стана преди малко. Аз се изкашлях и го погледнах

-''Мисля че си сгрешил сградата.''- Казах му надявайки се, че не е от моята дивизия. Той просто се засмя. Смехът му беше великолепен. ЧАКАЙ МАЛКО. Не. Той се опита да влезе в личното ми пространство. Искам да се махам от тук. Не искам вече да работя тук. Зад него забелязах друг човек. Беше момче на не повече от 12. Как приемат деца в организацията. Момчето се приближи до мен.

-''Мисля, че вече сте доста добри приятели. Да не би да има нещо между вас?''- Каза момчето. Този вече ме дразни. Как така някой толкова малък може да е толкова нахален. Приближих се към него и го ударих леко. Въпреки това той изохка.

-''Аууу. Мексиканецът ме удари''-О да...забравих че нося сомбреро и пончо. Толкова много бързах че облякох тези дрехи.

-''Името ми е Мизуно. Няма второ име. Не ми се искаше да бъда сложен с идиоти като вас в една дивизиоя но какво да се прави''- Започвах да мразя това момче все повече И повече. Много ме депресира факта че нямаше момичета. Проклет да е късметът ми.