Глава 0Ще се видим утре!

И сега седях сам насред всички хора, чакайки да ме изберат. Шансът беше малък, а и имаше прекалено много хора в залата. Сигурно няма да ме изберат. Вече година си търся работа и някак си успях да се добера до това място. Всички които работят тук са силни и се бият с чудовища всеки ден за да пазят нормални хора като мен. Да...нормални. Даже и да бях нормален те все пак ме извикаха тук, в тази зала. Интервюто наистина беше странно. Поискаха да ми вземат кръв. И аз нали съм отчаян се съгласих. Изведнъж чух името си.
-''Еспасион''-Каза човекът на подиума. Чакай какво трябва да направя? Да отида там ли? Бях първият избран и нямаше как да знам. Въпреки това станах и се запътих към подиума. Докато вървях по стълбите сомбрерото ми падна надолу и ми попречи да виждам. В следващия момент усетих как падам. Паднах по лице на подиума.Човекът който викаше хората се засмя. Дойде до мен и ми прошепна.
-''Не мога да повярвам че си ми роднина. Какви ли не идиоти наемат''- Какво? Роднина? Какво трябва да значи това. Да не ни да ме е объркал за някого? 
-''А за малко да забравя. Ако не знаете всички тук сте мои далечни роднини. Може да мислите за мен като за свой пра пра пра пра пра- схващате. На практика ви се водя дядо. Въпреки че има много по стари тук от мен. Нека обясня. Аз съм Крис. Човекът който управлява тази организация...''- Всички ахнаха, дори и аз-''...Може и да не си личи но аз не съм от това време. Преди много, много години аз бях вкаменен по причини които няма да разасня. Наскоро бях освободен от своя каменен затвор И ето ме тук. Тази Организация съществува и от времето през което бях вкаменен. Но сега като съм тук си върнах поста на шеф''- Крис се обърна към някакъв друг и му каза нещо което само аз чух-''Нали така, Алекс, загубеняк''- Алекс се обърна на страни. Аз веднага познах този Алекс. Той беше навсякъде по новините защото е побеждавал свръх мощни чудовища. Той беше основателя на тази организация. Но изглежда сега че този крис е взел позицията му.
-''Както и да е. При интервютата трябваше да вземе кръв от вас за да видим дали сте ми роднини. Само хора които имат връзка с мен могат да бъдат наети. И сега ще изброя тези хора''-През цялото това време аз бях на пода и го гледах. Той започна да изброява различни имена но аз все още мислих над предишното което той каза. Аз съм му роднина? Той изглейда на 19 годишен, а аз съм на 25. Как така той ще ми е дядо. Бил е вкаменен и сега се е върнал? Не мога да вярвам на това. След церемонията Крис лично ни даде униформи и ни изпрати в къщи с думите ''Ако не ви видя утре на работа лично ще се отърва от вас''. И така се прибрах чудейки се в какво се забърках. Но това което повече ме интересуваше беше дали ще има момичета в моята дивизия. Изглейда че всеки човек е назначен в дивизия с максимум он седем човека. Мале, колко ще съм щастлив ако ме сложът в дивизия с 6 момичета. Ще бъде като рай на земята. Сега това ме мотивира! Легнах си веднага за да може утре да бъда бодър...Това не сработи. Първо защото не ми се спеше и второ защото беше обяд.