Незабравими училишни моменти

-ОоОоОоОо НЕЕЕЕЕЕЕ. 

Това се чуваше от моят апартамент всяка сутрин защото по незнайни за мен причини всеки път се успивах и това се случваше при положение, че всяка вечер си нагласях армия будилници, но нищо пак закъснявах точно като днес когато започваше вторият срок, което ме подсеща че трябва да побързам или наистина ще закъснея. След като намерих униформата си която беше нещо много яко. Тя се състоеше от дънкено горнище, риза, пола с висока талия, сиви чорапки и розово и бяло кецове абе нещо уникално. След като се облякох и гримирах което си бе направо мъка в моето състояние щях да си извадя окото с тоя черен молив ама какво да се прави трябва грим особено ако имаш среща след даскало с най якото момче. В главата ми се въртеше само името на тоя сладур. Изведнъж докато се сетих да видя колко е часът разбрах че съм си забравила телефона у нас добре че бях още пред вход качих се до нас взех си тела и се забързах за даскало защото щях сто процента да ида за втория час. ОПА май забравих да ви се представя. Ами така е забравих ц-ц-ц. Такаам значи аз съм Сакура Харуно живея тук от преди някъде две, три години това ще рече че съм на 16 може да се каже че живея сама защото майка ми и баща ми все са на път. Освен мен другото живо същество е моето котенце Юки. То е с дълга бяла козинка много гальовно и игриво а очичките му са сини. Направо върха. Така де и аз се отплеснах много. Олеле ама аз съм стигнала даскало!!! Добре трябва да се стегна, да се надявам не съм закъсняла много. Уффф кого заблуждавам класната ще ме убие.

Пред вратата на класната стая:

*чук* *чук*

- Влез –извика целия клас.

- Аааа Сакура значи се реши да дойдеш на училище-каза най- гадната госпожа.

- Ами май така излиза- отговорих и аз и тръгах към чина си.

И какво да видя на моя чин седи ...........................