Нечистокръвният наследник на Катарската империя

Нечистокръвният наследник на Катарската империя

Нощта настъпваше в императорския дворец, а светлините озаряваха небето и безсрамно заслепяваха звездите. В една от стаите на най- високата кула на двореца бе осветено в различни красиви светлини от лампите, а завесите играеха весело от лекия бриз ...

Глава 1
Нощта настъпваше в императорския дворец, а светлините озаряваха небето и безсрамно заслепяваха звездите. В една от стаите на най- високата кула на двореца бе осветено в различни красиви светлини от лампите, а завесите играеха весело от лекия бриз, идващ от океана. Вътре, на леглото, което стоеше в стаята, седеше старец. Върху главата му имаше голяма корона, а лицето му беше остаряло и сбръчкано. Косите му – бяха придобили вече сиво - бял отенък, а погледът му беше изпълнен с доброто и нежност. Гледаше право напред и се взираше в онези красиви и благородни очи, който не се отделяха от неговите. Усмивката пред него беше най- красивата на света, а косите бяха червени, като огъня, който буйно и необуздано гореше. Беше най- чистото и добро на света.-          Дядо, каква приказка ще ми разкажеш тази вечер... – запита малкото момиченце, гледащо го с очакващ поглед и с усмивка, по – нежна и от коприната. Стареца се усмихна леко и продума.-          Тази вечер, малка ми принцесо, ще чуеш една история, която никога няма да забравиш, която може да потвърди всичко, на което съм те научил.-          Хубава ли е, дядо... – отново запита червенокоската.-          Да, и то много... – устните му се отвориха повече и продължи. – Настани се удобно и слушай внимателно, мила моя. – момиченцето положи глава на възглавницата и отправи поглед право към дядо си и заслуша меденият му глас, макар и да беше дрезгав. 
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Там, някъде в края на широката и далечна пустиня, се виждаше голяма и властна империя, обградена от всякъде с високи стени. Империя, която бе изграждана с векове и всяваща страх п във всички страни на света, освен една, която беше толкова голяма, колкото и тази. „Империята в пясъка” -  така наричаха всички тази страна, която по всякакъв начин се опитваше да се разпростре на повече земя в света, но ако можеше да постигне мир с останалите владения на кралства, царства и империи, го правеше. Владетелят беше добър и умен, владеещ способността да разбира хората, да променя решенията си и управлява мирно и разумно. Имаше много приятели сред владетелите и живееше спокойно. Рядко се случваше да се разгневи и да предприеме жестокст спрямо даден човек или народ, но всички уважаваха в него една черта- уважаваше традициите си и на останалите народи. В неговата империя всички бяха доволни от него и никога не се бяха възпротивлявали към него и управлението му. Данъците не бяха високи, храната и стоките- евтини, а селяните бяха свободни да пресичат всяка граница между градовете и селата, никой не им искаше данъци за това и бяха свободни. Цялото население беше свободно да ходи където пожелае из империята и нямаше запори за никой. Всички се прекланяха пред властването на императора. Катар - така се казваше империята. Императорът се каваше – Адейлин. Висок около метър и осемдесет, с черно катранена  коса, с бяло снежно лице и сини очи. Ръцете му бяха големи, а тялото му беше мускулесто. Дрехоте му винаги бяха красиви и обвити отгоре с наметало, което показваше величетсвеността му и благородството. Имаше два сина – Пантелей и Сирот. По – големият беше Сирот и много по- жесток от брат си. Още от малък Сирот обичаше да гледа скрищом как армията се обучаваше и тренираше, обожаваше приказки за войни и убийствата на хората, разказвани от императора или от някой от приближените му. Отиваше при вуйчо си и непреставаше да разпитва за подвизите му и как беше отнемал животите на хората, докато е бил млад и е властвал баща му. Но когато бащата  на Сирот станал император всичкото зло, което бил причинил брат му приключило. Мир и щастие възцарували навсякъде в Катар... Сирот винаги вземал някоя пръчка или мечът си и започвал да удря с цяла сила по дърветата или по малките и дребни животинки. Нямал милост дори и към придворните или слугите в двореца на баща си. Отивал в кухнята и издебвал момента, когато готвачите излизали и нямало стражи, за да направя някоя пакост, която се превръщала в голям проблем за всички. Или слагал някоя подправки, които незнаел за какво служат или запалвал печките. Когато готвачите се връщалио се хващали за главата, а малкия пакостник избягвал, хилейки се и нямало и  капка жал в очите му, както и съжаление за вредите, които нанасял. Така малко по малко с годините се превръщал в злодей и безчувствено чудовище. Когато бил на седемнадесет години, при едно от обученията му трябвало да се бие с по- малкият си, с една година от него брат, така замахвал силно, мечът му се забил в ръката на Пантелей. Брат му паднал на земята, а мечът на Сирот не се помръдвал. Тогава по- големият брат извадил оръжието си и го вдигнал нагоре, готов да го стовари върху раненият Пантелей, насочвайки се право към сърцето му. Тогава веднага се появил Императорът пред сина си и с ужас в очите си се опитал да защити смърт рожбата си. Не разбираше какво става и защо по- големият му син се опитваше да убие брат си. Каква жестокост бе се породила в него, защо искаше да убие собствената си кръв... Беше си спомнил за завистта и злобата на брата, който искаше да отнеме короната от главата му и властта, която му се падаше по закон, като наследник на Канапер- баща на Адейлин и Атер и император на тогаващния Катар. Сирот се беше успокоил и свалил мечът  си, но омразата никога нямаше да стихне в тялото и сърцето му. Такава беше съдбата: Винаги един от семейството бе изпълнен и наследил на предшественика си злобата и ненависта към другия член на семейството. Сирот имаше руса коса и змийско зелени очи, лицето му беше бяло, но изпълнено с вечен гняв. Беше висок и силен, като баща си... Това беше бъдещият император на Катар, но населението му още незнаеше, че той щеше да унищожи цялата империя с жестокост и убийства...

Глава

1

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping