Глава 2

След отбивката при доктора забързах към кантората. Още щом стигнах, всички ме поздравиха почтително, а аз както обикновенно отвръщах само с кимане. Такава е йерархията при нас- по- низшите служители биват игнорирани. Дискриминация, да, но такъв е реалния живот. Деня мина нормално, с едно спечелено дело за изнасилване. Лошото беше, че клиента ми бе изнасилвача, а и беше виновен- сам ми го призна, но това все пак е моята работа. Успях да го оттърва от решетките, но го предопредих, че стане ли нещо подобно, ще го разкрия. Макар и проклетата ми професия, в която забравяш какво е да си човек, мисля, че все още имам нещо човешко в мен и това е главната причина, поради която мисля, че ще мога да задържа детето. Прибрах се уморена, защото чувствах някаква лека тежест в коремната област, която бе стегната от тесния костюм и бе адски неудобно. Легнах си, без дори да се изкъпя- нещо, което по принцип не пропускам да правя всяка вечер, и заспах мигновенно. Сутринта пак бях на преглед при доктор Робъртс и трябваше да съм що- годе свежа. Още щом отворих сутринта, докторът ме посрещна със широка усмивка и ми посочи две заплашително изглеждащи купчини с листовки за бременни.
- Никое раждане не е красиво- започна той- Каквото и да казват- лъжа е. Раждането е кърваво събитие, много кърваво и лично за мен брутално, но после се появява нещо свръхестествено, нещо, преобръщащо целия ни скапан живот- едно човешко същество. Както казват " След лошото се появява и нещо добро", и аз съм привърженик на тази теза. Няма красота без жертви, нали?- обърна се към мен след кратката си реч.
- Може би- кимнах аз- Зависи от гледната точка. Все пак вие мъжете не правите почти нищо, а жените го носят цели девет месеца и след това правят едно от най- големите изпитания в живота си. Гледните точки леко се различават, не мислите ли?- попитах го засмяно, а той се усмихна и кимна в знак на съгласие.
- Прочетохте ли всичко за начина на дишане- попита ме той.
- Да- засмях се- продължавам да твърдя, че сте идеалист, но въпреки това ще следвам вашия метод за бавно дишане.
- Радвам се- каза сериозно той- Малко жени са склонни да се доверят на този метод...
- Аз ви имам пълно доверие доктор Робъртс, наистина.- признах си чистосърдечно. С неговия вид и поведение бе спечелил доверието ми веднага.
- Благодаря- кимна той- Наистина съм ви признателен за вярата.
Отвърнах с усмивка и продължих да чета статиите, които не бяха малко. Щом щях да задържа детето, то трябваше да знам всичко за него, дори и най- малките подробности. След близо час излязох от кабинета и се запътих към улицата, за да си хвана такси. Гадеше ми се и се обадих, че няма да ходя в службата, не и днес. По дяволите, тези таксите никога не са наблизо, когато ти трябват, а иначе ти се пречкат на всякъде. Реших да поръчам, защото надали щеше да дойде скоро. Качих се, попаднахме в десетки задръствания, но най- накрая се прибрах. Разбира се, усукаха ме с около десетина долара отгоре, но бързах да си легна, затова не се възпротивих. Тази вечер сънувах доктор Робъртс по- красив и привлекателен от всякога.