Нещастна приказка

- Родителите ми починаха при автомобилна катастрофа и останах дванадесет годишно сираче. Започнах да работя като проститутка, за да мога да се изхранвам, но бях решена да уча, защото това не беше живот. Спечелих пълна стипендия, за мое голямо очудване и завърших Харвард с отличие. Вече не бях евтина проститутка, бореща се за хляб, а жена с цели и приоритети. Миналото беше зад мен, далеч зад мен. Започнах работа като престижен адвокат и тогава срещнах него. Работеше в близост до моята кантора, изсключително мил и любезен, целуостремен и решителен. Точно мъж в който бих могла да се влюбя и го направих. Първата любов дойде късно, да, но все пак дойде. Бяхме заедно близо две години и дори щяхме да се женим, но тогава забременях и той се уплаши и ме изостави бременна и самотна.
Усетих горчивите сълзи да се прокрадват в очите ми и бързо ги преглътнах. Не исках да плача като беззащитна женица пред лекаря ми. Той кимна разбиращо и ме попита:
- А детето нима ще го запазите, имам предвид все пак сте млада жена с успешна кариера и т.н.
- Решена съм да ги запазя- кимнах аз и се учудих колко естествено излязоха домите от устата ми.
Погледнах към доктор Робъртс пред мен, а на него видимо му олекна.
- В днешно време- започна той- абортът е добре развит, но въпреки това е опасе.. Радвам се, че няма да прибегнете до този метот предвит работата ви.
Аз се усмихнах леко. Така беше, ако в службата разберяха, че съм неомъжена бременна жена, шефа със сигурност щеше да ме уволни, но неможех да изоставя детето, сякаш вече беше част от мен.
- Предполагам- започнах аз- Че вече бебето е част от работата ми нали?
Той кимна с усмивка и ми подаде някаква листофка.
- Само не се смейте- каза той усмихнато- Аз съм я писал.
Кимнах и започнах да я чета, докато усещах погеда му върху себе си. Пишеше за някакъв дишащ, локомотивен метод, чрез който болката от раждането намалява и бебето се ражда нормално.
- Вие наистина сте идеалист- засмях се леко аз.
- Така е- кимна той с лека усмивка- Но преди всичко съм лекар, чиито пациенти чакат пред вратата.
Опа.
- Оуу- скочух веднага- Извинявам се, много се извинявам!
- Не, няма проблем- засмя се той на реакцията ми- Госпожо, бихте ли ми казали поне името си.
- Ако ви кажа, няма да е тайна нали?- попитах го леко докачливо.
- Така е- кимна той- Но аз ще израждам бебето во все пак.
Ех, признавам, печели.
- Смит. Джейн Смит.- казах и излязох от кабинета, но усетих усмовката му, макар и невидима за мен.