Глава 9Продължение

Саске вече лежеше на леглото в стаята си. Кракът го болеше ужасно, но той някак не го усещаше. Мислеше за толкова много неща. Сестра му вече щеше да е щастлива, да учи в колеж и всичко това беше супер, но той не бе свикнал тя да не е наоколо. Дали щеше да се научи да я вижда само за по няколко дена през месец или може би през два. А от друга страна – бе прекарал няй-щастливата вечер в живота си, бе си признал най-накрая чувствата към Сакура и това го правеше щастлив, но й някак напрегнат. Той знеше, че тя има план да го съсипе, но дали още го изпълняваше. Всичко миналата вечер му се виждаше толкова истинско, но за нея беше ли така?? Всичко тези въпроси се въртяха в главата му и затъпяваха острата болка в крака му. Щом пообмисли всички тези неща, щом стигна до някъкви си свои изводи, се поуспокои и той започна да усеща болката в крака си. Посегна към болкоуспокояващите на шкафчето си и пое толкова много, че след минута заспа дълбоко.


Сакура седеше в стаята, в която беше настанена и държеше телефона в ръката си. Трябваше да се обади на БРАТ си Владимир, за да му съобщи последните новини, но и за да му каже, че се отказва да работи за него. За да му каже, че повече няма да му помага, макар добрината, която той бе сторил за нея преди много години. Тя знаеше, че му е длъжница, но мамка му обичаше младият мъж в съседната стая. Звънът на телефона я изкара от мислити й и я накара да подскочи. Погледна номера и го разпозна.
- Ало – гласът и беше празен, никаква емоция не се разкриваше от него.
- Какво става? Има ли нещо? – Владимир веднага бе разбрал, че има нещо, което притесява красивата му сестра. Може би не беше до нея през целия й живот и не я познаваше, обаче бе вампир и се бе научил да разпознава емоцийте на другите.
- Нищо интересно. Саске си счупи крака, докато...- той не я остави да продължи.
- Надявам се, че ти си му хвърлила един як бой. Нали така, сестричке? – Гласът му бе някак радостен. Владимир знаеше, че нещо не е наред и че не това е истината, но му се искаше да види реакцията на Сакура.
- Разбира се, че не. Ти луд ли си? Как можеш да говориш такива неща? Ух! – Тя усети какво беше напавила. Бе показала емоций. Брат й също го забеляза и гласът му стана студен .
- Сакура, нали не изпитваш нищо към тази отрепка?.. Попитах те нещо. – звучеше ледено студено, така сякаш след секунда щеше да се озове до нея, да я сграбчи и да я тресе докато не каже, че мрази Саске Учиха, зареди това което е сторил.
- Няма да ти помагам повече! Няма да помагам на баща си повече. Аз съм дотук. Съжелявам, но не съм по отмъщенията. – Беше уверена в това, което казва. И го каза така, че мъжът на телефона изпита гордост, че има това умно момиче за сестра, но и се ядоса немислимо.
- Защо го правиш? Защо избираш боклука пред мен. Твоята кръв тече в моите вени. Не те разбирам, но ако решиш да си на негова страна...знай, че няма да се спра зареди теб. – Сакура разбра, че той е затворил. Тя остави мобилния си телефон на леглото, стана и отиде до огледалото. Погледна се, взе една ножица, която зърна до себе си и започна малко по малко да реже косата си. Изпитваше странни чувства и трябваше да ги изгара на някого или на нещо и избра косата си.