Глава 8

Сакура отвори очи и се загледа в стената пред себе си,след секунда си спомни миналата нощ, а това я накара да се усмихне. Усмивката й веднага изгасна, когато видя Саске седнал на леглото до нея. Той и се усмихваше така нагло, но очите му светеха – което се хареса на розовокоската.
- Знаеш ли..- започна неуверено той, но после заговори по-бързо – учудвам се, че не си девствена. – Заяви той и я погледна право в очите. Сакура се подсмихна и отвърна на погледа му.
- Какво, да не си мислиш, че не съм имала гаджета? -погледа на младата жена се заби като острие в него. Той бе сигурен, че тя е имала и други мъже в живота си, но просто не искаше да мисли, че някой друг я е докосвал и я е карал да изпитва радост, това го караше да се чувства...и той самият незнаеше как, което го дразнеше.Саске стана от леглото, приближи се до Сакура и я целуна по челото съвсем леко.
- Ще те чакам на закуска. – всичко се бе променило и Сакура го усещаше, те отново щяха да бъдат на двата срещуположни полюса, те отново щяха да бъдат врагове..Тъгата я обзе и щом чу как вратата на стаята се затваря, тя стана от леглото и се отправи към банята с насълзени очи



Тара Учиха бе готова за тръгване, дрехите й и някой други вещи вече бяха сложени в куфарите й, а тя се гремираше пред огледалото. Беше сложила черни дънки, син потник и сребърни бижута, русата й коса бе пусната – изглеждаше страшно секси, което беше целта й. Отиваше в колеж и бе страшно нервна. Беше готова, стана и се погледна в огледалото – усмивка се изписа на лицето й и тя взе куфарите си, излизайки от стаята. Запъти се към кухнята, където вече би трябвало да я чака здравословен сандвич. Мислите в главата й се завъртаха толкова бързо, че изобщо не гледаше къде стъпва...и това имаше своите последствия. Тя интуитивно посегна към парапета и тогава последва сблъсъкът. Краката й се преплетоха, тя залитна и падна направо върху Саске, двамата падаха нодолу по стълбите заедно с куфарите, а прислугата ги гледаше стрестнато. Минаха й последната стълба и се започна охкането и алкането.
- Ти не гледаш ли къде ходиш? – почти изплака Тара
- А ти не гледаш ли? Какво ти става..- Саске се бе ядосал, и то с право. – Не мога да стана, мамка му, Тара! Кракът ми е счупен.
- Съжелявам! – малката сестричка го каза сякаш не й пукаше особенно, но не бе така – тя просто се вълнуваше.
- Съжеляваш?? Как ще ходя на работа, как изобщо що ходя някъде..- Той вече викаше, Тара се почувства ужасно, но не трябваше да позволява това да развали денят й.
- Виж, извинявай, но съм толкова радостна – щастието я завзе цялата и тя сякаш сияеше. Това не можеше да се пропусне. Малката Учиха наистина бе щастлива. На лицето й се бе лепнала една огромна усмивка – Отивам в колеж! Това е страхотно. Знаеш, че винаги съм искала, но мама и татко не даваха, после пропуснах времето за записване, но сега се бе освободило място и ме извикаха. Това е невероятна възможност, щастлива съм и никой и нищо няма да развали настроението ми. – речта й бе завладяваща. Тя събра куфарите си, вече забравила за сандвича, каза на прислугата да извика лекар и излезна от къщата.
- Ей, какво става. Чух шумове – Сакура бе по хавлия, но това не й бе попречило да излезне извън стаята – бе притеснена, и то много. Бе чула как Тара и Саске си крещяха и бе решила да помогне, но русокосата вече я нямаше.
- Нищо, всичко е наред. Извикай лекар!