Глава 7, Непокорно сърце

Глава 7, Непокорно сърце

Глава 7Продължение

Тара Учиха слезна по стълбите на бегом. Стигна в кухнята и удари през главата брат си.
- Какво ти става? Какво си направил на горкото момиче? – очите и бляскаха, беше много ядосана, а той не разбираше защо.
- Не съм и направил нищо, Тара. Не пребързвай със заключенията. Скарала се е с баща си и аз я приютявам за няколко дена. – Саске видя как сестра му упулва очи срещу него и как не може да повярва. Цялата пребледня и придърпа един стол, за да седне.
- Значи ще живееш сам с Сакура Ван???? – сестра му отново се опули срещу него
- Как така сам??- Саске не разбираше нищо. Не можа да схване думите й, но му се струваше, че сестра му не прави техническа грешка. Той клека до нея и я разтресе – ТАРА, как така сам??Нали и ти живееш тук?? Тя вдигна глава, за да го погледне в очите.
- Бях толкова радостна като дойде. Исках да ти кажа добрата новина. Заминавам – приеха ме в Оксфорд. Купих си билет. Тръгвам утре в осем. – Докато обясняваше всичко, на лицето й се появи усмивка, която не бе пропусната от Саске. Той се радваше за сестра си. Много!!
- Браво на умната ми сестра. Знаеш ли как ми изкара акъла. Помислих, че ти има нещо. Изобщо не предположих, че може да е хубаво.
- Това е, защото нищо добро не се е случвало от дълго време – Каза тя, ставайки от стола, Отиде по-близо до брат си и го прегърна силно, а той отвърна на нежността й. – Много те обичам, Саске Учиха. Не се променяи. – Каза тя с възможно най-много обич в думите си, но след това рязко се отдръпна, за да го погледне в очите – Е, можеш да си по-мил понякога, няма да навреди. – ироничният й тон я подразни и едни искри светнаха в очите му. Тя позна този поглед. – Не, не, не. Да не си посмял. Нееее..- започна да крещи тя и тръгна да бяга към хола.
- Няма да се оттървеш. – каза с намек той и хукна след нея. Бутна я на дивана и започна да я гъделичка. Точно както правеха като малки. Това накара и двмата да се почувстват щастливи за няколко минути.



Сакура лежеше на леглото и не спираше да плаче. Чувстваше много неща, едно от което бе предателството. Тя предаваше Саске, а толкова много го обичаше. Не можеше да го понесе. Не! Той не бе виновен за това, не бе виновен за смъртта на родителите й. Не!!Тя трябваше да сподели с него всичко. Да му каже истината за него, истината за нея, за родителите й. Те са искали да го защитат от Учиха, но не са могли. Сакура още не можеше да побере всички в главата си – как едно бебе можеше да убие двама опитни войни с мисълта си..Почука се на вратата и без да чака покана Саске влезна в стаята.
- Ей, красавице, по-добре ли си? – Каза той и й намигна, това я накара да се засмее, но кожата я опъна, зареди многото сълзи. Тя протегна ръце към него като някое бебе.
- Ела, моля те, ела до мен. – каза розовокоската с глас, който го накара да изтъпне целият, да почувста любовта, която изпитваше към тази жена. Саске седна до нея, а тя го погледна право в очите, Стояха така около минута и никой не посмя да извърне поглед.
- Обичам те! Много. Убий ме, но е така – изрече Саске, гледайки я в очите, опитвайки се да я разгадае. Той видя в нея някъкво страдание, не знаеше защо.
- И а-з те об-ич-ам – накъсано каза тя, сълзите я задушаваха, Нещо в гърдите й напираше. Почувста нещо и се хвърли върху младият мъж пред себе си. Страстно прокара езика си в устата му и го заплете с неговия. Той отвърна със същата страст и я обърна, така че тя да е под него. Ръката му започна да гали бедрото й, а от нея излизаха стонове от щастие, от удоволствие. Той се отдръпна от завладяващата й целувка и я погледна в очите. Лицето й не бе червено като миналият път. Саске я погледна въпросително, но в нея нямаше и капка съмнение, Сакура искаше да прави секс с него. Беше готова. Той съблече ризата си и тя падна на пода. Сакура направи същото, а след блузата последва и полата й. Саске отново я нападна с целувките си, но този път тя усети как белиото й се свлича на доло. Ръката му се плъзна по бедрото й и пръстта му навлезе в нея. Тя се изви в дъга, извика от удоволствие, а той я гледаше и се радваше безумно много, че я задоволява. Сакура не бе изпитвала по – голямо щастие. Да бъде тук, с него, сега - я караше да се чувства защитена - против волята на всички и всичко.. Цялото й тяло вибрираше. Саске разкопча сутиена й и го захвърли настрани. Започна да я целува навсякъде, оставяше следи от езика си по-цялото й тяло. След секунда той проникна в нея, а тя извика от удоволствие...
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾