Глава 6

Саске обикаляше бюрото в просторния си кабинет и обмисляше варианти как да продължи вечерта му. Беше края на работния ден, цялата работа бе свършена и той чакаше всички секретарки да си тъгнат, за да може да излезе от офиса си и да не бъде затрупан от бутащи се мацки. На вратата се почука и той въздъхна...
- Влез! – студено каза той, мислейки си, че някоя от секретарките пак си е наумила да му виси на главата и да го занимава с глупости, но когато се обърна видя Сакура. Плачеше, изведнъж нещо в него се разкъса, сърцето му не издържа да гледа как бедното момиче плаче на вратата му. Той с бързи крачки се приближи до нея, затвори вратата и я придърпа в обятията си. Главата й падна на раменете му и тя заплака с глас. Мина една дълга минута, в която Сакура не спря да плаче, а Саске…той почувства някъкво чувство, което го дърпаше към нея и го караше да загубва разсъдъка си. Щом разбереше кой я бе накарал да страда – щеше да го убие. В този момент мислите му бяха прикъснати от очите на Сакура. Те изучаваха лицето ми. Сълзите й още се стичаха, но тя не издаваше и звук. Той я придърпа към дивана в кабинета му и тя продължи да се взира в него. Бе осъзнала колко много го обича, но и бе разбрала колко много го иска мъртъв. Ако това, което й бе казал Владимир беше истина, това означаваше, че Саске е виновен за смъртта на истинските й родители. Разбира се, той не можеше да знае това – нямаше как, но той бе виновен – виновен бе, че се е родил, че я бе накарала да почувства нещо, че я бе ... Мислите й бяха объркани, но знаейки истината щеше да го унищожи.
- Помогни ми! – простена тя и се взря в очите му. – Моля те, не ме оставяй сама в този жесток свят. – Саске не можа да повярва, че тя идва при него за помощ, но щеше да й помогне. Щеше!!!
- Как? – попита с най-милият възможен глас, а очите му я изучаваха и я заля чувство за вина. Той и вярваше, щеше да й помогне..Това значеше нещо, може би и той изпитваше чувствата, които вряха в нейното сърце.
- Скарах се с баща ми. – излъга тя, но не спря да го гледа в очите. – Той ме изгони от нас. Няма къде да отида. Не искам никой да разбира. Моля те нека остана в твоята къща за няколко дни, моля тя..- проплака тя и отново се сгуши в него. Не искаше да го гледа..Просто не можеше да понесе мъката в очите му, не не можеше, но трябваше.....
- Разбира се, остани при мен колкото искаш – заговори той, а гласът му бе твърд, бе изкушаващ. Сакура се повдигна леко. Погледна го право в очите, приближи се.Устата й бе леко разтворена, той не можа да се сдържи и впи устни в нейните. Езика му се вплиташе в нейния нежно. Не беше напорист както, когато бяха на вечеря в гората. Цялото й лице пламна. Мразеше себе си за това, че така го лъже, но и така го желае. Тя го побутна нежно, за да го накара да легне на дивана, обви ръце около врата му и продължи да го целува, но с повече страст..Саске я отдръпна от себе си веднага щом усети ръцете й на колана си, опитвайки се да го съблекат.
- Не, недей. Наранена си и не искам да се възползвам от това – Отсече той, но не грубо, а някак нежно. Това накара Сакура да страда още повече, зареди долната си постъпка. Младият мъж стана, въпреки възбудата си, вдигна я на ръце, взе ключа за колата си и излезна извън офиса. За тяхно щастие всички се бяха изнесли от фирмата и те бяха единствените по коридорите. Сакура продължи да плаче в прегръдките му и това не бе продължение на театъра – това беше зареди измамата, това беше защото го обичаше. Обичаше го! Много, но трябваше да го нарани, както той е наранил родителите й.

В кафето на близо:
Владимир и Ели пиеха шампанско. Празнуваха победата си. Бяха щастливи, защото с един куршум улучваха два заека, и то без почти да си помръднат пръстта.
- Видя ли, че тя е умна. Разбра всичко, успя да го понесе без много плач. – Каза Владимир, отпивайки от чашата си.
- Понесе го, да. А ти успя ли? – Младата жена обичаше човека до себе си, притесняваше се за него, но на него очевидно не му пукаше и това я нараняваше, но не можеше просто да спре да се притеснява. – Отдавна искаше да видиш малката си сестра. Доволен ли си, че я зърна. Жива, здрава. Радваш ли се, че тогава избра подходящото за нея семейство? – Въпросите на Ели го дразнеха, той не обичаше да се разкрива, но имаше нужда да сподели с някого. Владимир не беше идиот, той знаеше за чувствата на брюнетката. Той също чувстваше нещо към нея, но със сигурност не беше любов, бе по-скоро привързаност.
- Добре съм, не се притеснявай за мене. В момента обаче мога единствено да мисля, за това как ще я превърна във вампир, как ще живеем и пируваме заедно...
- А къде забрави Саске – прекъсна го тя. – Той има важна кръв. Ако го изпиеш можеш да придобиеш нова сила, знаеш това, нали? Но знаеш и че сестра ти изпитва нещо към този негодник!
- Изпитва нещо....хм- Владимир потъна в своите мисли и забрави за Ели напълно, толкова си бяха свикнали, че се познаваха прекалено добре. Тя забеляза, че той я е изключил от света си, за това се облегна назад и продължи да пие от виното си.

В къщата на Учиха:
Тара си правеше салата, когато чу вратата да се отваря. Затича се натам, за да прегърне брат си и да му съобщи добрата новина, но се спря, когато забеляза, че с него е Сакура Ван и изглежда ужасно. Цялата бе подпухнала, очите й бяха кървясали. Тара бе много изненадана и се усмихна на брат си въпросително.
- Качи я в стаята за гости до моята, моля те. – изрече той умолително. Тара се съгласи с поглед и я пое. Помогна й да се качи на вторият етаж, отвори вратата на стаята, а розовокоската влезе и седна на леглото без да променя тъжната си физиономия.
- Искаш ли нещо – вода, сок...- попита дружелюбно момичето Учиха, но понеже не забеляза реакция от Сакура излезна от стаята, затваряйки вратата.