Глава 5Продължение

Стаята на Сакура бе осветена oт слънцето, което бе изгряло отдавна. Цялата й стая бе покрита сякаш от някъква енергия, такава бе реакцията на слънчевата светлина със розовия цвят на стените й. Тя се завъртя в леглото си, а очите и се обърнаха към слънцето и тo я пробуди. Отвори очи, а след това веднага съжали за това. Обърна се на другата страна, за да яркото слънце не грее в нея и полека стана от мекото си легло. Остана права и се замисли за миналата вечер и специялно за разговора, който бе провела. Човека от другата страна на линията я накара да се почувства странно, сякаш нещо с душата и с тялото й не беше наред. Сакура се усафери от мислите си и тръгна към бялата си баня, за да се изкъпе и след това набързо да се облече. Бе измислила план за деня си..Щеше да е заета с Саске Учиха, а и щеше да даде непознатият номер на някой служител на баща й, за да й каже откъде е била набрана и кой е собственикът на сим картата.


Саске вече бе станал и бе изпил обичайната си чаша с уиски, за жалост на сестра си, която вече си мислеше, че се е променил. Той бе облякъл един от черните си костюми и седеше пред огледалото замислен за Сакура Ван. Това момиче бе променило живота му – бе го накарала да чувства нещо към нея, а се оказа че всичко е било една голяма лъжа от нейна страна. Тя може би го искаше мъртъв и си играеше с чувствата му, но и трябваше да бъде много добра актриса, за да се изчервява всеки път, когато той я доближеше и същевременно да нямаше никъкви трепети за него. Мислите му бяха объркани, нямаше си и на идея какво става всъщност..Всичко, което прекарваше през главата си беше разнородно, но не и правилното. Е, все пак уцелваше до някъде – една част от Сакура наистина искаше да го нарани, но друга част – нямаше да позволи това. Саске нахакано, с вдигната на горе глава, излезна от стаята и се насочи към кухнята, за да разбере какво ще прави сестра му днес.
- Как си, Тара – усмихна се той, но усмивката му изчезна, когато я видя отново по анцунг.
- Добре съм, а ти как си? – попита тя загрижено брат си. Погледна го право в очите, забеляза че е разсеян донякъде в своите проблеми и не полюбопитства. Стана и почти го изрита до вратата..
- Тръгвай да не закъснееш за работа, шефе – с една крива физиономия измърмори тя и го заизбута навън.


Сакура бе излязла от семейната къща и вече пътуваше към фирмата на Саске с колата си. Беше занесла преди време документи, които нямаха никъкво значени, при него и това щеше да бъде причината да се мерне там...По едно време забеляза как едно синйо ауди я следи. Загледа се и видя един мъж със светла коса и някъква красавица – чернокоса. Забеляза, че мъжът е с голяма мускулутура, а жената...не я виждаше добре. Извади телефона си от чантата до себе си и набра номера, който я бе търсил вчера вечерта. Позвъня веднъж и телефона бе вдигнат.
- Знам, че ме следиш – каза спокойно Сакура и отправи злобен поглед в огледалото, надявайки се, че може би ще бъде забелязана.
- Знам, че знаеш – гласеше отговора на мъжа. – Отбий след един километър. Встрани ще видиш кафе, седни на някоя задна маса и ме изчакай. Той затвори, а Сакура отново се разтрепери. Дали бе удачно да спира и да разговаря с човек, който не познаваше и очайващо много я плашеше. Видя кафето и отби на паркинга, задържа ръцете на волана и затвори очи, за да се успокои. След като ги отвори наново забеляза, че синиото ауди е спряло от другата страна. Тя отвори вратата на колата и се насочи право към кафенето, без да поглежда натам. Влезна и една сервитиорка я посрещна с усмивка до ушите, а Сакура си помисли – „Какво ли му е толкоз весело на това момиче??” – но все пак се усмихна дружелюбно и я информира, че търси маса за трима. Момичето се заоглежда настрани и най-накрая я поведе към маса, която бе в дъното.Сакура седна, отправи една нова усмивка към русата сервитиорка и си поръча кафе. Не се наложи да чака много, за да види как двамата непознати пристъпват към нея. Мъжът бе рус, с големи мускули и вървеше наперено, сякаш нищо не можеше да го спре. След като го прицени погледът и зашари към младата жена до него – черната и коса стигаше до кръста. Бе облечена с бяло потниче и дънкова пола, походката й приличаше на неговата – нахакана, но тялото й бе дребно с идеалните извивки. Те седнаха на двата стола срещу нея и мъжът подаде ръката си.
- Здрасти Сакура, аз съм Владимир, а това е приятелката ми – Ели. – розовокоската протегна ръка с една глупава физиономия и накрая се насили и го погледна в очите, които излъчваха добронамереност.
- Добър ден, не е нужно да се представям. Вие вече ме познавате и искам да разбера откъде. – заяви със спокоен тон тя и това накара Владимир да изпита гордост.
- Харесва ми това, че е пряма – каза с неприязъм Ели
- Не говори сякаш аз не съм тук. – отсече Сакура и й хвърли смразяващ поглед, който не притесни непознатата. Тя си отвори отвори устата, за да отговори на нахалницата, която й дърежеше такъв тон, но Владимир я прекъсна
- Отиди на бара и постой там, красавице – Жената го погледна сърдито, но стана а той погледна Сакура мило. – трябва да поговорим, да ти отворим очите за някои неща от живота ти.
- Някой неща от МОЯ живот. Какво пък знаете Вие за мен, по точно?
- Спокойно..Ти не си тази, за която се мислиш.


Тъга. Мъка. Болка. Всички тези чувства минаха през душата на крехкото създания, на което се налагаше да разбере истината. Всичките мигове от щастливото й детство минаха през нея. „НЕ! НЕ можеше да е истина...Как така не съм тази, за която се мисля. Не е възможно. Аз съм Сакура Ван”. Остра болка прониза тялото й. Очите й бяха затворени, но някъде навътре в себе си знаеше, че това което казва непознатият е истина. Вярваше му...


Някой я разтресе. Тя отвори очите си бързо и погледна човека до себе си в очите, в които се стичаха сълзи. Сърцето на Владимир се късаше, че наранява малката си сеста, но бе наложително. Нямаше как – тя трябваше да разбере за миналото – изпълнено с кръв.............................