Глава 4

Саске беше легнал на леглото си и се бе отдал на отчаянието. Тя си играеше с него по – начин, който го влудяваше. Той се опита да направи същото, но само чувствата му, каквито и да бяха те, се засилиха. Младият мъж се хвана за главата, която сякаш го изгаряше, не му се спеше, не знаеше какво да прави, а и изражението на Сакура, когато видя очите му в колата не го напускаше. Саске си спомни как очите й се зачервиха....Не можеше да понеце, че я бе наранил..Или не бе. Това само игра ли беше за нея. Главата му не спираше да си създава теорий, от които само го болеше. Сърцето му изгаряше. Едно плахо почукване прекъсна мислите му. Той не отговори, но вратата се отвори и в стаята влезна Тара.
- Саске, как си? Какво стана? – попита загрижено тя и седна на крайчеца на леглото до него. Чернокосият красавец се обърна към нея, без да се опитва да промени изражението на лицето му, което показваше болката, която го разкъсваше от вътре. Сестра му се натъжи, наведе се и го прегърна със цялата си любов. Не знаеше какво става, а и това бе първият път, в който виждаше брат си така наранен. Усети как и той отвръща на прегръдката й. Постояха така..Саске се почувства по – добре и се отдръпна от нея.
- Добре съм, Тара. – промълви той, а и лицето му бе променило вида си, сякаш наистина бе добре, по добре от добре, сякаш беше върховно. На лицето му бе изписана усмивка, искрена, появила се от нищото. Тара се засмя по нейният си сладък начин и това накара брат й да се почувства наистина щастлив. Тя не знаеше за гадняра, който е имала за баща, и нямаше да научи..Бе сигурен.
- Ей, та ти се промени за секунди – усмихнато въздъхна Тара и се загледа в красивите очи на брат си.
- Така е, щом сестра ми, или момичето ,което най-много обичам на този свят, се появи и загрижено ме прегърна – каза Саске, а гласът му прозвуча почти иронично, но това си бе той.


Сакура лежеше на леглото си, загледана в тавана на стаята си, а сълзите и още се стичаха по лицето й. Бе решена, че ще го съсипе, че ще му отнеме всичко ценно – започвайки от сърцето му. Утре щеше да дойде новият ден и всичко щеше да се промени, тя щеше да забрави някои моменти от тази вечер и да го накара да се влюби в нея, а после, без да я е грижа, да разкъса сърцето му на малки парченца. След като наранеше него щеше да продължи със сестра му...Момичето може би е добро, невинно, но е Учиха, а и това, че бе сестра на Саске Учиха не й помагаше. Телефона й звънна. Тя вдигна поглед, започна да го търси и най-накрая го намери между завивките – непознат номер. Сакура изтри сълзите си, подсмъркна и вдигна.
- Ало – сладкият й глас зазвуча в слушалката
- Здравей, Сакура – ледено студеният тон на човека от другата страна на линията я накара да настъхне.
- Кой се обажда? – попита тя и раката и се разтрепери, назнайно защо. Просто някъкво чувство се пропуди в нея..
- Приятел, който ще те нависти, за да ти помогне да унищожиш Саске Учиха – Сакура потрепери, чу как звънкият глас се засмива и затраря телефона. Тя изпусна джиесема си и се загледа в една точка на розовата стена на стаята й.


В ЕДИН КРАЙПЪТЕН ХОТЕЛ:
Владимир седеше спокойно на един стол и се взираше в номера, който преди малко бе набрал. Стана и се настани на леглото до една чернокоса красавица със сини очи, която го гледаше предизвикателно.
- Какво искаш, Ели – запита мъжа спокойно, придърпвайки жената със забитите в него очи по-близо
- Нищо, чудя се на вярата ти. – отговори тя, повдигна се леко, и отново го погледна в очите – Защо си мислиш, че това момиче ще ти помогне? Добре, даже да го направи, даже да се съгласи да помогне – какво би направила те – едно просто човешко същество, което....
- Не я наричай така, ясно – мъжа стана от леглото, прекъсвайки приятелката си, и гневно се разкрещя на красавицата – Много добре знаеш, че тя не е само момиче, че има потенциал да стане велик вампир – като нас. Утре отиваме в града. Без повече коментари, мисля да си лягам. – Заяви мъжът, легна на леглото, с гръб към жената, и затвори червените си от ярост очи.