Глава 3, Непокорно сърце

Глава 3, Непокорно сърце

Глава 3Продължение

След като със Сакура се поздравиха, в колата настана пълно мълчание. Саске имаше план, както и Сакура, но когато бяха заедно..не можеха да отрекат, това което чувстваха. Саске излезе извън града и тръгна по някакъв страничен път.
- Саске, къде отиваме, за Бога? Какво е това място, мислех че ще ходим в някоя дискотека – се възпротиви Сакура
- Спокойно, принцесо. – със най-милият и спокоен глас изрече Саске. Незнайно защо, но Сакура му повярва и се отпусна в колата. Младият мъж видя това и му хареса. В главата му се въртяха различни варианти как ще продължи вечерта, той знаеше, че планът му е уникален, знаеше че просто тя няма откъде да знае за него и накраят ще е изумена..Сакура пък от своя страна мислеше само за тялото му и колко много го желаеше. Тя бе размишлявала много и бе решила, че няма да следва тъпия план на баща си – харесваше момчето много повече отколкото и се искаше.... Пътят свърши и колата на Саске започна да минава покрай множество дървета. Бе много красиво. Той видя как очите на Сакура се уголемиха, тя попиваше всяко едно място, това бе най-красивата гледка, която бе виждала през живота си. Луната грееше и осветяваше всичко. Вече бяха на някакво поле и колата спре. Жената изхвърча от колата и започна да се оглежда наоколо. Докато се взираше в цялата красота около нея, в дърветата покрити с мъх, в близкото, прозрачно езето, в луната, в зелената трева, погледа й се спря на една маса с два стола. На масата имаше бяла покривка, вино и няколко подноса с храна. Не бе забелязала кога Саске бе излезнал от колата, но усети топлият му дъх по врата си.
- Харесва ли ти? – тихо прошепна той във врата й. Съзнанието й се замъгли и тя леко потръпна. Ръката му се спусна по крака й и вдигна роклята й на горе, а лек стон излезе от устата й. Това, което изпитваше сега, не го бе изпитвала никога. Саске я обърна към себе си и я загледа в очите. Цялото й лице почервеня, той и причиняваше това всеки път, когато се взреше в очите й. Саске продължи да гали с меки движения крака й и да усеща как тя се предава пред него. Неочаквано й за двамата тя впи устните си в неговите и започна да движи езика си, заплитайки го в неговият. В началото Саске се поколеба, но не му трябваше много, за да я вдигне, така че тя да заплете крака околко него, и да я подпре на капака на колата. Ръката му се плязна под бекините й и палеца му започна да масажира клитора й с леки въртеливи движения. Той я освободи от целувките си и погледна лицето й, на което бе изписана наслада. Стонове се откъсваха от устата й, но той изведнъж се оттегли, седна на масата и я изчака докато успокои дишането си и възвърне цвета на кожата си.
- Не се сърди, скъпа. После може да продължим, но съм прекалено гладен. Трябва да хапна нещо. – каза той гледайки я по начин, който я караше да се чувства ужасно. Не стига, че я накара да се унижи по този начин – да мърка под него – а и изведнъж се отдръпва, под предлог, че е гладен. Сакура преглътна гнева в себе си, усмихна се ,сякаш досега не бе на капака на колата, и седна на стола срещу него.

Двамата се гледаха продължително без да продумат дума, Саске наля вино и вдигна чашата си към нейната. Тя продължи да се взира в очите му, но след секунда вдигна и своята чаша и я допря до неговата.
- Какво стана, сладкишче? Вече не ми говориш – попита, повдигайки веждата си и пийвайки от виното си.
- Говоря ти, но се чудя, какво точно да ти кажа – тя също повдигна чашата към устните си
- Не се чуди, говори – каза много уверено Саске и това я подразни
- Ми добре, как е сестра ти? – повдигна вежди тя
- За сестра ми ли ще говорим? – почти се обиди младият мъж, изгледа я въпросителни, стана и се приближи до тряперещата от близостта му Сакура
- Искам да си вървя! – отсече тя, стана и тръгна към колата. Саске се стрестна, не искаше да я кара да се чувства неудобно. Сакура застана пред вратата на колата и изчака той да я отключи.


Двамата бяха в колата, а тя бе намерила любимата си радиостанция. За жалост, обаче песента, която беше пусната беше на plumb – cut….Тъжна песен, която накара и двамата да се чувстват малко неудобно. Наближаваха дома на семейство Ван. През главите на двамата бяха минали много неща, много мисли, и то повечето неудобни. Колата спря пред портата на къщата, младата жена се обърна към него, за да каже нещо, но тя даже не успя да види очите му. Беше хванал здраво кормилото на колата и бе втренчил поглед напред, някъде в празнината...
- Излизай – каза студено той, обърна се към нея и видя уплашеното й изражение. Сакура видя едни студени очи, които се взираха в нея. Заля я студена тръпка. Излезе от колата и се затича към къщата, отвори входната врата и избяга в стаята си. Там легна на леглото и остави сълзите да се стичат по леглото й. Мразеше го. Баща му беше прав – семейство Учиха бяха най-лошите хора на света и трябваше да бъдат унищожени. От утре Сакура се връщаше към мисията си.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾