Глава 2

Саске се събуди в неочаквано добро настроение, противно на очакванията му. Беше прекарал една безсънна нощ, бе спал само няколко часа. Прекара половината нощ мислейки за розовокосата красавица, а другата половина, мислейки за писмото от баща му. Стана, оправи се и тананикайки си нещо слезна в кухнята, където забеляза сестра си, която беше по анцунг и явно нямаше намерения да излиза днес.
- Как спа, Тара – попита той, взимайки ябълка от хладилника
- Добре, но явно нещо с теб не е наред! – възкликна Тара и ококори очи
- Страхотно се чувствам, какво те кара да си мислиш, че не е така – попита Саске с интерес. Нямаше идея какво си бе наумила сестра му и искаше да чуе поредният й опит за ирония
- Първо, скъпи братко, взе ябълка за закуска вместо обичайното уиски, странно е. Второ не си мисли, че щом не казах нищо не означава, че не съм забелязала как събличаше с очи дъщерята на смахнатият чичка, както впрочем повечето мъже в ресторанта – отбеляза русокоската. Саске се очуди на честноста й и не знаеше какво да каже. Наистина беше харесал момичето от вчера, но нямаше да се обяснява на малката си сестра:
- Отивам на работа – отсече и затвори вратата след себе си. Тара се засмя на леко детското му държание и се запъти към телевизора в хола. Не знаеше какво беше променило брат му за една нощ, но бе сигурна, че е свързано със Сакура Ван. Никога не бе виждала брат си толкова луднал, нейният брат, този който преди ден щеше да се пребере от ресторанта с три мацки под рака, а тя трябваше да чува как те крещят името му цяла нощ. Нещо се бе променило. Може би той наистина я бе харесал, по някакъв си негов начин. Мислите в главата й продължиха да се леят, докато не заспа на фона на любимото си сериалче..


Саске бе отишъл в офиса и вече повече от 15 минути се взираше в писмата. Не бе дал писмото на сестра си, ако пишеше нещо за мръсните дела на баща им вътре...Не! Сестра му нямаше да знае за тях, тя нямаше да понесе това...Ръката му потрепери, изпоти се и тъкмо се протегна към писмото, когато се почука на вратата на просторният му кабинет.
- Да! – провикна се той с досада, а красивата му секретарка, която го сваляше цяла сутрин се промъкна вътре, развявайки черната си, като мастило коса
- Извинете господин Учиха, но госпожица Ван е тук. – секретарката склони глава на доло някак притеснено – да й кажа ли да влезе?
- Кажи й да заповяда – изненадано и бързо промълви Саске. Какво ли всъщност търсеше тя тук. Вратата се отвори наново и розовокосата красавица от снощи влезна през вратата.
- Здравейте, господин Учиха – поздрави го тя и разходи тялото си до бюрото му. Беше облечена в дънки, които и пасваха идеално и розова блуза, която сякаш беше същият цвят като косата й, която днес бе права като тапсия.
- Добър ден, но моля те наричай ме Саске – каза съвсем спокойно той
- Разбира се! – провлачи тя и изведнъж започна да говори много бързо – Баща ми ме изпрети, за да ти дам тези документи, които трябва да бъдат пргледани и подписани ако се съгласиш с написаното вътре, ...Саске – каза всичко толкова бързо, че той се постара да запомни всичко. Беше много изненадан, обаче от начина, по който произнесе името му, сякаш и се искаше той да забележи интонацията, която го удари в петите. Саске стана леко от стола, приближи се към нея и се озова на сантиметри от устните й. Той видя как тя се изчервява и разбра, че не е толкова самоуверена, на каквато се правеше. Знаеше, че е красива и се опитваше да го използва срещу подвластните мъже, но той не бе един от тях. Щеше да я накара да му се моли. Изведнъж тя се отдръпна от него с още по зачервено лице, явно се беше застоял до нея твърде много.
- Знаеш ли, защо не излезем някой път – попита изведнъж Саске и забеляза как тя потръпва.
- Самонадеян си! – гласеше отговора на Сакура. Харесваше го. Още от първият път, когато го видя. Красивите му очи, черната му коса, която така добре контрастираше с цвета на кожата му..., но не можеше. Та той бе Учиха, нейно задължение бе да го унищожи, да го накара да лази на земята пред краката й.
- Виж, ако си промениш мнението..обади ми се! – отвърна Саске на замисленото й лице и отвори вратата на кабинета си. Тя тръгна към него, спря се точно преди да излезе и изрече:
- Ще те чакам да ме вземеш в девет! – усмихна му се завладяващо и се насили да излезе, и то по възможно най-сексабилният начин.


Беше минало време. Беше време да се прибере в къщи и да се оправи, за да заведе на парти Сакура, но Саске седеше в офиса си и гледаше още неотвореното писмо. Реши се, протегна ръка, разкъса плика, предназначен за него, и разгърна листа хартия.

Сине, щом четеш това значи съм се поминал. Може би ти е мъчно, но може би не! Искам да знаеш, че те обичам с цялото си сърце, искам да ти се извиня за това, което стоварвам на раменете ти. Компанията е голяма и може би няма да си изненадан, но не е толкова „чиста”, колкото изглежда. Замесил съм се в неща, в които не ми се искаше никога да се намесваш и ти, но явно желанието няма да ми се сбъдне. Направил със списък с фамилиите, които със сигорност искат да ни довършат,които ни искат мъртви:
Ван, Шекурск, Милан, Учетан. Това са най-големите ми врагове и те със сигурност ще искат да те разрушат. Не казвай на сестра си за това. Искам тя да ме запомни като добър и честен баща!
С обич, татко.


Саске трепереше на стола. Една от фамилийте се въртеше в главата му...ВАН...ВАН...Не, не беше възможно. Тя бе единствената, която не бе изчукал на първата им среща, защото беше луд по нея, а сега всичко му се изясняваше. Тя бе играчката на татко си. Малката и неопитна принцеса щеше да си плати за това... Саске не бе на себе си, но стана бързо от стола си. Застана пред вратата, обърна се към офиса си и го обходи с очи. Голямото му, цялото от стъкло, бюро, големите прозорци, етажерките, масата за кафе, белият диван....Нямаше да позволи да му отнемат нищо. Той щеше да ги спре. Напълно забравил за донесените от Сакура документи, той изхвърча от сградата, пъхна се в лимузината и каза на шофьора да кара към тях. През целият път Сакура Ван се въртеше в ума му. Тялото й, лицето й, косата й , очите й...., но тя го бе измамила. „Никой не мами Саске Учиха” си помисли младият мъж и почти бягайки се качи на горе, подминавайки безмълвно сестра си, която говореше по телефона с някого.

След като се оправи и се огледа няколко пъти в огледалото, слезна на доло, потърси сестра си с поглед, но не я видя. Не се задълбочи в търсенето й, излезе от къщата, тряскайки вратата след себе си. Шофиора му отвори вратата, но той го подмина, казвайки:
- Тази вечер си свободен! – с най твърдият тон, а горкото момче потрепна. Яростта му си личеше от километри! Саске натисна копчето нанякъкво дистанционно и вратата на големият му гараж се отвори. Вътре бяха събрани поне десет коли, коя от коя по-хубава. Той не се зачуди много, взе един от закачените ключове от едно табло, и се насочи към BMVто, което бе закупил наскоро.

Чакаше пред къщата на семейство Ван, своята „дама” за тази вечер. Докато мислите му прехвърчаха ту към тялото й, ту към семейството й и как мисли да го унищожи, погледа му се вдигна и той видя най-красивото създание, което някога бе виждал. Сакура Ван слезна по стълбите с уникална черна рокля, разкриваща стегнатите й бедра, стегнатите й и малки гърди и беше достатъчно къса, за да погледа му плъзне по дългите й крака. Ангелът от мечтите му отвори вратата и седна на седалката до него.