Глава 1

Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от бутилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
чувстваше всичко друго, но не и щастие. Тропот от токчета го измъкна от мислите му и преди да се обърне едни устни се залепиха на бузата му.
- Как си братле? – Весело попита Тара и отиде в другия край на кухнята, за да си вземе ябълка. Той забеляза как бе вдигнала русата си коса на кок, който и отиваше. Забеляза роклята, която беше сложила – черна, с деколте и по нея. Беше се издокарала!
- Как мислиш, че съм? – Почти иронично попита Саске, стана от стола, взе уискито и тръгна към стаята си.
- Не знам....Откакто родителите ни починаха....Просто мислех, че ще се зарадваш, че днес е деня, от който вече ще си шеф на най – голямата компания в страната – Тaра вървеше след него, опитвайки се да го разбере, той мълчеше и на нея това не й харесваше. Стигнаха до стаята му. Той се спря, обърна се, погледна я в очите, които излъчваха любовта му към нея, и я прегърна силно.
- Много те обичам, сестричке. – Тя отвърна на прегръдката му, но той вече се беше отдръпнал, беше сменил изражението си и беше отново суровият Саске – Ще съм готов след малко. Изчакай ме долу – Гласеше отговора му.


Саске беше облякъл костюма си и с празен поглед се гледаше в голямото огледало, което беше залепено за стената му. Знаеше, че ще подпише документите набързо, но знаеше, че после ще трябва да се усмихва и да се прави на радостен пред всички „важни” фамилий. Чувстваше чувство на вина, зареди сестра си. Усещаше, че тя се нуждае от него, но той не беше способен да се грижи за нея сега. Искаше тези пари, тази компания, но знаеше, че освен листовете, които чакаха подписа му ще има и някакво писмо, което го плашеше до смърт. Бе сигурен, че баща му не е спечелил всичките си пари с честен труд, затова знаеше, че с някъкво писмо трябва да го вкара в нещата, знаеше че от днес нататък вероятно щеше да се предаде на парите.

Леко почукване го събуди от дълбоките му мисли, той пристъпи към вратата, отвори я и не беше очуден като видя сестра си, потропваща с крак.
- Готов съм де, не се нерви – отговори на погледа й той.
- Не се нерва...Просто закъсняваме и съм нервна – Саске се засмя на глупавото изречение на сестра си и двамата слезнаха надоло. Качиха се в лимузината и тръгнаха към фирмата.

.......................................................................................................................................................


Лимузината спря пред фирмата. Шофьора слезна и отвори вратата, от която се подаде дългият и красив крак на Тара Учиха. След като тя беше вече вън от колата, всички жени, работещи във фирмата, които се бяха спрели за да видят новия си шеф, въздъзнаха при вида на чернокосия красвец.
- Май вече си им любимец – Възкликна Тара с искрена усмивка, на брат си.
- Няма да ги карам да чакат повече да стана новия им шеф – каза Сакура и почти грубо дръпна сестра си. Качиха се по стълбите, правейки се, че не забелязват множеството впити очи в тях. Влезнаха в асансьора и Тара натисна копчето, което щеше да ги заведе до 14 етаж на сградата.
- Виждам вече ежедневието ти. Ще си важен шеф, ще забравиш за мен, еее мисля че няма да ме отървеш от мъчението всяка сутрин да гледам как курвите ти се измъкват от вкъщи......
- Стига си мрънкала – Прекъсна я Саске



Бяха се поздравили с адвоката и вече седяха на една от дългите маси в голямата сграда и чакаха човека с очилцата да отвори куфара си.
- Е, деца..Как сте? – попита той, докато търсеше правилните документи. Ръцете му трепереха и това не се хареса на Саске.
- Не мисля, че сме тук, за да ти даваме отчет – ледено студено му отговори той и усети как въпросителните очи на Тара се бяха забили в лицето му.
- Да, да така е господин Учиха. – леко се изчерви адвоката, подаде документите и започна да говори глупостите, които вече двамата Учиха бяха чували хиляди пъти.

Саске взе документите, подписа ги набързо и се обърна към треперещият до него мъж
- Още нещо? – Той усети как Тера го рита под масата. Явно отново беше пратил един от гадните си погледи.
- Ддд-ааа – заекна господина и извади едно писмо, адресирано до Саске и едно адресирано до сестра му – За вас са – вече някак по – спокойно каза той, сякаш камък бе паднал от сърцето му.
- Благодаря. Сега излез – Каза Саске. Адвоката наклони надолу глава, измънка нещо като „Довиждане” и излезе, колкото се може по – бързо.
- Не го чети сега. Ще ги прочетем после – каза меко Саске на сестра си, която бе втренчила очи в писмото, адресирано до нея, и прибра и двете във вътрешния си джоб.
- Добре! – промълви някак радостно Тара. Скочи от стола, сложи най-голямата си усмивка, която можа да изкара от тъжното си лице и въодушевено го избута към вратата – Сега да тръгваме към тържеството..


Двамата отидоха в пълния вече ресторант, получиха поздравления и някой съболезнования и седнаха на централната маса. Саске беше много притеснен. Сякаш писмото, което се намираше в сакото му го изгаряше от вътре, сякаш му тежеше. Изведнъж погледа му бе завладян от най-красивото момиче, което някога бе виждал. Тя бе облечена с бяла рокля и пристъпваше по най-сексапилния възможен начин до някакъв старец, които той определи като баща й. Те пристъпваха към него, а той неможеше да отдели очи от красавицата с розовата коса. Щом стигнаха до масата Стареца подаде ръката си за поздрав
- Млади Учиха, моите поздравления за компанията и също моите съболезнования, които не можах поднеса навреме
- Много Ви благодаря господин Ван – по смешната интонация, с която стареца заговори, Саске го позна. Беше го виждал веднъж и не вида му, който си беше забележителен – с големият си корем и максимално късите си крака, го бе накарал да го запомни, а начина по който говореше.
- Това е дъщеря ми Сакура Ван – каза с гордост бащата на сладураната, която както вече бе забелязала Тара бе накарала всички мъже да впият поглед в нея, а всички жени да я убиват мислено.
- Приятно ми е да се запознаем госпожице Ван – с най-милия си глас каза Саске – Това е сестра ми Тара Учиха – стареца подаде ръката си към Тара и двамата размениха няколко думи, след което двете момичета се здрависаха.
- Отново моите поздравления – възкликна господин Ван и двамата с дъщеря му седнаха на близката маса.


До края на тържеството Саске не откъсна очи от Сакура. Повтаряше си името й мислено и си я представяше как крещи неговото, докато той я задоволява в тоалетната на ресторанта. Цяла вечер усещаше как цялото му тяло изтръпва, когато случайно нейният поглед попаднеше на неговият. Дори след края на тържеството, след като бе изпратил гостите, след като бе изпратил нея – Сакура Ван - докато пътуваше в лимузината с полуспящата си сестра, мислеше само за нея.