Глава 3, Не мога да съм твоя

Глава 3, Не мога да съм твоя

Глава 3В колата

-Благодаря Хината, добре Ино. 

Харуно си взе чантите и тръгна да си ходи. По едно време чу гласът на чернокосия викайки името ѝ. 

-Сакура, изчакай! 

Тя се спря и го изчака. 

-Спрях колата си ето там, дай да те закарам! 
-Благодаря Саске, но ще си извикам такси. 
-Недей, аз ще те закарам.

Розавокосата не можеше да му откаже и тръгнаха към колата. Момчето извади ключовете на черния Мерцедес от джоба си и го отключи. Момичето сложи чантите в багажника и седна до шофьорското място. Тя стана като домат, когато Саске влезе в колата си. 

-Казвай ми на къде да карам. 

Тя се усмихна в знак на съгласие и погледна на другата страна. След насочвани към къщата ѝ, тя слезе да си вземе багажа. Чернокосия като мъж слезе и отвори багажника и ѝ помогна с чантите. Но за нещастие на розавокосата майка ѝ излезе навън и ги видя. 

-Сакура, кой е този млад сладур?

Тя се зачерви и се зачуди какво да каже. 

-Здравейте госпожо, аз съм Саске Учиха приятел на Сакура. Приятно ми е да се запознаем. 
-Ооо, аз познавам баща ви! Също така, как е майка ви? 

Той погледна на страни след което погледна към жената. 

-Родителите ми почнаха преди година. 

На жената ѝ стана гадно но реши да не мисли за това и го покани на гости. 

-Мойте съболезнования. Хей момчето ми! Какво ще кажеш да влезем в къщи за по едно кафе или безалкохолно? 
-Благодаря. Починаха при катастрофа, добре ще дойда за малко. 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾