Наруто Goosebumps: Кажи „Зе-е-ле-е” и Умри!
Наруто Goosebumps: Кажи „Зе-е-ле-е” и Умри!
- Animes Portal
- 25/01/18г.
- Класически
- 2 Глави
- 8 Прочита
- Няма какво да се прави в Коноха! - каза Наруто Узумаки и пъхна ръце в джобовете на протритите си дънкови бермуди. - Да. Коноха е една дупка. – Съгласи се Саске Учиха.
0
0
Глава 1
- Няма какво да се прави в Коноха! - каза Наруто Узумаки и пъхна ръце в джобовете на протритите си дънкови бермуди.
- Да. Коноха е една дупка. – Съгласи се Саске Учиха.
Сакура Харуно измърмори нещо в знак на съгласие.
Коноха е една дупка! Това според Саске и двамата му приятели беше девизът на селото. Всъщност Коноха не беше по-различна от другите села с тихи улици, сенчести морави и просторни стари къщи.
Но ето че в този така спокоен есенен следобед тримата приятели висяха на алеята пред къщата на Саске, подритваха чакъла и се чудеха какво забавно и интересно нещо да направят.
- Да идем до магазинчето но Ибису и да видим дали са дошли новите комикси! – придложи Наруто.
- Нямаме никакви пари, Наруто! – отвърна му Саске.
- Все пак можем да разгледаме комиксите – настоя Наруто.
- Докато Ибису започне да вика – каза Сакура. Тя извади едни слънчеви очила, сложи ги и съвсем точно измитира грубия собсвеник на магазина – „Ще плащате ли или се мотаете?”
- Той се мисли за голяма работа – каза Саске, като се засмя на нейната имитация. – А е такъв смотаняк!
- Мисля, че новият „X-Force” излиза тази седмица – каза Наруто.
- Знаете ли какво, ако бяхме супергерои, може би щеше да има какво да правим. – каза Саске.
- С каква престъпност предлагаш да се борим? – бързо отвърна Сакура.
- Щяхме да се борим с бурените – предложи Наруто. Той беше шегаджията в групата.
Другите се засмяха. Тримата бяха приятели от дълго време. Саске и Сакура живееха в съседни къщи и родителите им бяха много добри приятели. Наруто живееше на една пряка от тях.
- Какво ще кажете да поиграем бейзбол? – предложи Наруто. – Може да отидем до игрището.
- Не става – каза Сакура. – Само трима сме. – Тя отметна кичур от правата си розова коса, паднал върху лицето й. Сакура носеше възголяма червена фланелка върху черен клин.
- Може да намерим други деца там – каза Наруто и се наведе да вземе шепа камъчета от покритата с чакъл алея, които после преся през пръстите си. Наруто беше с къса руса коса, сини очи и по три линии на всяка буза наподобяващи котешки мустаци.
- Добре тогава да поиграем бейзбол – съгласи се Сакура.
- Хайде тогава! – подкани Наруто. – Трябва да тренирам. Младежката лига започва след няколко дни.
- Младежка лига ли? През есента? – удиви се Сакура.
- Това е нова есенна лига. Първият мач е във вторник след часовете – обясни Наруто.
- Ей, ще дойдем да те гледаме! – каза Саске.
- Ще дойдем и ще гледаме как замахваш! – добави Сакура. Тя обичаше да дразни Наруто. – На коя позиция играеш? – попита после тя.
- Играе ролята на предпазна мрежа – пошегува се Саске.
Никой не се засмя. Шегите на Саске не струваха.
Наруто вдигна рамене:
- Вероятно аутфийлдър.(в бейзбола това е играч в защита)
- Ти що не участваш, Саске?
- Брат ми Итачи трябваше да отиде и да ме запише, ама забравил – каза Саске и се нацупи.
- А къде е Итачи? – запита Сакура.
- Работи в събота и след часовете в „Млечен Мраз” – отвърна й Саске.
- Хайде да отидем в „Млечен Мраз”! – въодушеви се Наруто.
- Нямаме никакви пари, забрави ли?! – тъжно отбеляза Сакура.
- Итачи ще ни даде безплатни фунийки. – каза Наруто и погледна Саске с надежда.
- Аха! Безплатни фунийки! Но без сладолед в тях! – отвърна Саске. – Знаеш какъв е брат ми.
- Уф, че скучно! – изхленчи Сакура, загледана в червеношийка, която подскачаше по тротоара. – Скучно е да стоим тук и да си говорим колко ни е скучно.
- Бихме могли да седнем и да си говорим колко ни е скучно – предложи Наруто и сви устни в полуусмивка, която винаги правеше, щом кажеше тъпа шега.
- Хайде да се поразходим или да потичаме, или нещо друго – настоя Сакура. Тя прекоси моравата и тръгна с високите си черни обувки по ръба на бордюра, като се опитваше да запази равновесие с разперени ръце подобно на въжеиграч.
Момчетата я последваха, като повтаряха нейните движения в току-що измислена игра „Последвай водача”-всички се опитваха да запазят равновесие, докато вървяха по ръба на бордюра.
От храстите на съседниея двор изкочи любопитен кокершпаньол и разпалено заджафка. Сакура се спря да го погали. Кучето бясно махаше пухкавата си опашка, облиза ръката й няколко пъти, но после загуби интерес и изчезна обратно в храстите.
Тримата приятели тръгнаха надолу по улицата, като продължиха играта си по бордюра и се опитаха да се съборят един друг. Пресякоха пътя и минаха покрай академията. Някакви момчета стреляха в баскетболния кош. Няколко дечица ритаха футбол на игрището за бейзбол, но те не познаваха никого.
След академията улицата завиваше. Тримата продължиха покрай познати къщи и малка горичка. Точно след гората спряха и се загледаха в полегата морава с некосена от седмици трева, стърчащи високи бурени и избуяли, заплетени храсти.
В края на мората, почти скрита в сенките на огромни стари дъбове, се извисяваше голяма занемарена къща. По всичко личеше, че някога е била величествена. Беше със сива дървена аблицовка, на три етажа, с покрита веранда от всичките й страни, с червен покрив и високи комини в краищата. Изпочупените обаче прозорци на първия етаж, напуканите и захабени от времето дъски на облицовката, липсващите керемиди на покрива и провисналети капаци край прашасалите прозорци показваха, че никой не се грижи за нея.
Всеки в Коноха я знаеше като Къщата на Първия Хокаге. Сенджу беше името, написано но пощенската кутия, която се бе килнала върху колчето си на входната алея.
Къщата стоеше необитаема от години–Саске и приятелите му непомнеха точно от кога.
А хората разказваха странни неща за нея-случки за духове и призраци, странни истории за убийства, ставали там. Най-вероятно нищо от това не беше вярно.
- Ей, знам какво забавно да правим – каза Наруто, загледан в потъналата в сенките къща.
- А? Какво каза? – отнесено попита Саске.
- Хайде да влезем в Къщата на Първия! – каза Наруто и тръгна през потъналата в бурени морава.
- Леле! Луд ли си? – провикна се Сакура и се затича след него.
- Хайде да влезем! – каза Наруто. Сините му очи отразяваха светлината на късното следобедно слънце, което се процеждаше през високите дъбове. – Нали искахме приключение? Нещо вълнуващо? Хайде да разгледаме!
Саске се колебаеше, втренчил поглед в къщата. Студени тръпки полазиха по гърба му.
Още преди да отговори, нещо тъмно изкочи от сенките на високите бурени и се хвърли към него!...
- Да. Коноха е една дупка. – Съгласи се Саске Учиха.
Сакура Харуно измърмори нещо в знак на съгласие.
Коноха е една дупка! Това според Саске и двамата му приятели беше девизът на селото. Всъщност Коноха не беше по-различна от другите села с тихи улици, сенчести морави и просторни стари къщи.
Но ето че в този така спокоен есенен следобед тримата приятели висяха на алеята пред къщата на Саске, подритваха чакъла и се чудеха какво забавно и интересно нещо да направят.
- Да идем до магазинчето но Ибису и да видим дали са дошли новите комикси! – придложи Наруто.
- Нямаме никакви пари, Наруто! – отвърна му Саске.
- Все пак можем да разгледаме комиксите – настоя Наруто.
- Докато Ибису започне да вика – каза Сакура. Тя извади едни слънчеви очила, сложи ги и съвсем точно измитира грубия собсвеник на магазина – „Ще плащате ли или се мотаете?”
- Той се мисли за голяма работа – каза Саске, като се засмя на нейната имитация. – А е такъв смотаняк!
- Мисля, че новият „X-Force” излиза тази седмица – каза Наруто.
- Знаете ли какво, ако бяхме супергерои, може би щеше да има какво да правим. – каза Саске.
- С каква престъпност предлагаш да се борим? – бързо отвърна Сакура.
- Щяхме да се борим с бурените – предложи Наруто. Той беше шегаджията в групата.
Другите се засмяха. Тримата бяха приятели от дълго време. Саске и Сакура живееха в съседни къщи и родителите им бяха много добри приятели. Наруто живееше на една пряка от тях.
- Какво ще кажете да поиграем бейзбол? – предложи Наруто. – Може да отидем до игрището.
- Не става – каза Сакура. – Само трима сме. – Тя отметна кичур от правата си розова коса, паднал върху лицето й. Сакура носеше възголяма червена фланелка върху черен клин.
- Може да намерим други деца там – каза Наруто и се наведе да вземе шепа камъчета от покритата с чакъл алея, които после преся през пръстите си. Наруто беше с къса руса коса, сини очи и по три линии на всяка буза наподобяващи котешки мустаци.
- Добре тогава да поиграем бейзбол – съгласи се Сакура.
- Хайде тогава! – подкани Наруто. – Трябва да тренирам. Младежката лига започва след няколко дни.
- Младежка лига ли? През есента? – удиви се Сакура.
- Това е нова есенна лига. Първият мач е във вторник след часовете – обясни Наруто.
- Ей, ще дойдем да те гледаме! – каза Саске.
- Ще дойдем и ще гледаме как замахваш! – добави Сакура. Тя обичаше да дразни Наруто. – На коя позиция играеш? – попита после тя.
- Играе ролята на предпазна мрежа – пошегува се Саске.
Никой не се засмя. Шегите на Саске не струваха.
Наруто вдигна рамене:
- Вероятно аутфийлдър.(в бейзбола това е играч в защита)
- Ти що не участваш, Саске?
- Брат ми Итачи трябваше да отиде и да ме запише, ама забравил – каза Саске и се нацупи.
- А къде е Итачи? – запита Сакура.
- Работи в събота и след часовете в „Млечен Мраз” – отвърна й Саске.
- Хайде да отидем в „Млечен Мраз”! – въодушеви се Наруто.
- Нямаме никакви пари, забрави ли?! – тъжно отбеляза Сакура.
- Итачи ще ни даде безплатни фунийки. – каза Наруто и погледна Саске с надежда.
- Аха! Безплатни фунийки! Но без сладолед в тях! – отвърна Саске. – Знаеш какъв е брат ми.
- Уф, че скучно! – изхленчи Сакура, загледана в червеношийка, която подскачаше по тротоара. – Скучно е да стоим тук и да си говорим колко ни е скучно.
- Бихме могли да седнем и да си говорим колко ни е скучно – предложи Наруто и сви устни в полуусмивка, която винаги правеше, щом кажеше тъпа шега.
- Хайде да се поразходим или да потичаме, или нещо друго – настоя Сакура. Тя прекоси моравата и тръгна с високите си черни обувки по ръба на бордюра, като се опитваше да запази равновесие с разперени ръце подобно на въжеиграч.
Момчетата я последваха, като повтаряха нейните движения в току-що измислена игра „Последвай водача”-всички се опитваха да запазят равновесие, докато вървяха по ръба на бордюра.
От храстите на съседниея двор изкочи любопитен кокершпаньол и разпалено заджафка. Сакура се спря да го погали. Кучето бясно махаше пухкавата си опашка, облиза ръката й няколко пъти, но после загуби интерес и изчезна обратно в храстите.
Тримата приятели тръгнаха надолу по улицата, като продължиха играта си по бордюра и се опитаха да се съборят един друг. Пресякоха пътя и минаха покрай академията. Някакви момчета стреляха в баскетболния кош. Няколко дечица ритаха футбол на игрището за бейзбол, но те не познаваха никого.
След академията улицата завиваше. Тримата продължиха покрай познати къщи и малка горичка. Точно след гората спряха и се загледаха в полегата морава с некосена от седмици трева, стърчащи високи бурени и избуяли, заплетени храсти.
В края на мората, почти скрита в сенките на огромни стари дъбове, се извисяваше голяма занемарена къща. По всичко личеше, че някога е била величествена. Беше със сива дървена аблицовка, на три етажа, с покрита веранда от всичките й страни, с червен покрив и високи комини в краищата. Изпочупените обаче прозорци на първия етаж, напуканите и захабени от времето дъски на облицовката, липсващите керемиди на покрива и провисналети капаци край прашасалите прозорци показваха, че никой не се грижи за нея.
Всеки в Коноха я знаеше като Къщата на Първия Хокаге. Сенджу беше името, написано но пощенската кутия, която се бе килнала върху колчето си на входната алея.
Къщата стоеше необитаема от години–Саске и приятелите му непомнеха точно от кога.
А хората разказваха странни неща за нея-случки за духове и призраци, странни истории за убийства, ставали там. Най-вероятно нищо от това не беше вярно.
- Ей, знам какво забавно да правим – каза Наруто, загледан в потъналата в сенките къща.
- А? Какво каза? – отнесено попита Саске.
- Хайде да влезем в Къщата на Първия! – каза Наруто и тръгна през потъналата в бурени морава.
- Леле! Луд ли си? – провикна се Сакура и се затича след него.
- Хайде да влезем! – каза Наруто. Сините му очи отразяваха светлината на късното следобедно слънце, което се процеждаше през високите дъбове. – Нали искахме приключение? Нещо вълнуващо? Хайде да разгледаме!
Саске се колебаеше, втренчил поглед в къщата. Студени тръпки полазиха по гърба му.
Още преди да отговори, нещо тъмно изкочи от сенките на високите бурени и се хвърли към него!...
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
