Глава 7, Naruto FanFik ~ Поколение ~

Глава 7, Naruto FanFik ~ Поколение ~

Глава 7Неочаквано посещение

След като разбра, че тази нощ няма да успее да поспи, Рин стана и реши да се поразходи на въздух. Облече се и се измъкна тихо, за да не събуди брат си, който се намираше в съседния апартамент. Неусетно, докато се разхождаше, стигна до мястото, където за първи път я целуна той. Вгледа се в местността. Всичко се виждаше ясно, благодарение на пълната луна. Седна върху тревата и погледна към звездите, които се отразяваха в близкия водопад. Усети непреодолимо желани да се изкъпе. Бързо започна да съблича дрехите си за да не промени решението си. Е, откакто беше пристигнала в Коноха, рядко си позволяваше да действа импулсивно.
Останала само по долно бельо, бързо навлезе в студената вода. Кожата й настръхна, но не след дълго телесната й температура се пригоди до водопадната. За първи път откакто пристигна, можеше да бъде самата себе си. Да е импулсивна, засмяна и щастлива. От радост започна да подскача, правейки пируети и разнасяйки пръски вода около себе си като мантия. Дори си позволи да запее.
Приличаше досущ на водна фея, която се наслаждаваше на царството си необезпокоявана от смъртно присъствие. Такива бяха мислите и на Хикаши, докато следеше като омагьосан грациозните движения на красивото момиче. И той като Корин не намери покой в съня. За това реши да посети малкият водопад и да се гмурне в ледените му добри и да потуши неугасимите пламъци в сърцето и тялото му. Но ето, че съдбата му поднесе друга изненада.
Първоначално, забелязвайки я, реши, че е започнал да халюцинира. Това момиче не излизаше от мислите и умът му. Никога не се бе чувствал толкова объркан. Той по-принцип въобще не беше и по чувствата. За това успя да стана капитан на АНБУ отряд на такава крехка възраст (13 годишен ).
Удивителните му умения го поставиха редом до петата Хокаге и санинът Джирая. Благодарение на кръвно наследеният Шаринган, той успя да надмине копиращата нинджа Какаши. Дори намери собствен начин да развие Мангекю Шарингана, защото бе решен на всичко, за да докаже на баща си, че може да се справи сам. Да му докаже, че въпреки огромната прилика с вуйчо му, той не е като него. Затова изцяло се отдаде на усъвършенстването си. Целта му бе да стане Хокаге – защитник на всички.
Мислите му отново се върнаха на красивото момиче. Корин изглеждаше като неземно създание. Русите и коси проблясваха на лунната светлина, а капките вода по тялото и отразяваха лъчите. Хикаши се приближи бавно, давайки й възможност да усети присъствието му.
Разбрала, че вече не е сама, Рин се обърна незабавно, пресмятайки разстоянието, на което се намират оръжията и. Но щом успя да фокусира натрапника го разпозна и се спря. Стъписването и напрежението и отстъпиха място на гнева.
- Да не ме преследваш? А...Хикаши? – тя го погледна в очите, повдигайки гордо глава. Не стига, че постоянно присъстваше в мислите и, и сега нахлуваше в малкото лично пространство, което бе успяла да си създаде. Беше бясна и реши да му го покаже.
- ОСТАВИ МЕ! Махай се...ВЕДНАГА! – извика това и тръгна към купчината с дрехи.
- Н Е М О Г А!!! Искам, но ... не мога. – изрече го отсечено и настойчиво.
– Ти си в мислите ми. И денем и нощем. Нямам и минута спокойствие. Дойдох тук с надежда да помисля, и какво намирам... теб! – изчака я да се обърне и се приближи.
- Моля те, върви си. Не ме обърквай повече. – каза Рин със все по-слаб глас.
- Не искам да те оставям! Ще го направя, защото и двамата се нуждаем от време, но само ако ми обещаеш утре да се срещнем. – допълни Хикаши.
- Аааз... хъм, съгласна съм! Ще се видим утре, за да поговорим. – довърши със слаба усмивка тя, доволна от развитието. Не можеше да се примири с възможността никога да не го види повече.
- Добре, сега нека те изпратя.
- Ня.. – започна Рин, но беше прекъсната.
- Зная, но искам да те изпратя! Възражения? – попита Хикаши.
- Ах ... Не! – отвърна Рин.
Обърнаха се да си вървят, когато усетиха огромно количество чужда чакра. Хикаши застана пред Рин, оглеждайки местността. Каза й:
- Бягай към селото! Който, или които и да са, ще ги задържа! Потърси помощ! Това не ми харесва!
- Няма да те изоставя. Дори и заради помощ, ще се бия с теб ... ако се наложи! – извика му тя. Разбрал, че няма смисъл да спори с нея, той подвикна в мрака:
- Мисля, че е време да се покажете. Кой сте и какво правите на територията на Коноха? – имаше странното предчувствие, че вече знае. За това не се изненада след малко, когато из под сенките изникнаха четири фигури с черни мантии на червени облаци и странни шапки.
- АКАТСКИ! – извика Рин, заемайки бойна готовност. Чакрата на Кюби за кръжа около нея, а в очите й се появи Шаринган.
- Ха, това ако не е едно от отрочетата на Джинчуурикито с демона Кюби. И, разбира се, един Учиха! Какъв късмет. Две от най-важните ни цели са тук, отдалечени от селото, без изглед за помощ. – изреченото не издаваше никакви чувства. Две червени очи подобни на Хикаши се откроиха през лентите, падащи от шапката.
- Здравей ... ъъъ, вуйчо Итачи! Казаха ми, че не е нужно да знам как изглеждаш. Просто да се погледна в огледалото и, както виждам са имали право. – изрече Хикаши. Той също бе заел бойна позиция с активиран Шаринган.
- Племенник. – думата бе изречена, сякаш, за да се усети произношението в устните си. Итачи вдигна пренебрежително рамене. Не го интересуваха броя на жертвите, но едно нещо го занимаваше. И това беше краят на всички членове на клана Учиха.
- Да видим...какво сте усвоили, малките? – допълни той.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾