Глава 6Вечерята

Пристигнаха в имението на Учиха. Сасуке и Сакура ги посрещнаха на вратата.
- Влизайте, Хината и Киба вече пристигнаха, заедно със Захиро и Кисаме. – каза Сакура.
- Значи не сме само ние! – помисли си с облекчение Рин.
- Корин, изглеждаш ослепително! – възкликна Сакура, оглеждайки я. Тя все повече харесваше дещерята на Наруто. Момичето имаше добро сърце, но нравът и има нужда от промяна. – замисли се. Не искаше да бъде неучтива, затова поздрави и съпругата на приятеля си, но вътре в себе си все още не можеше да я приеме.
- А, ето, задават се Шикамару и Темари със синовете им. Значи останаха само Семейство Хюга да пристигнат. – казвайки това, Саске реши да изчака идващите, затова допълни:
– Вие се настанявайте. Аз след малко ще вляза.
- Хм, да не сте решили да правите среща на старите отбори? – каза с усмивка Наруто
- Опитахме се, но за съжаление не успяхме да намерим Лий, Шино И Ино. – каза Сакура. Виждайки питащия поглед на приятеля си, допълни. – На мисия са. Също така, очакваме племенниците на Тамари.
- Значи и Иксаме щеше да дойде тук? – незнайно защо, но Рин не искаше той да присъства. Почувства се гузно от посоката на мислите си. От друга страна се радваше, че приятелите и ще са тук. Радваше се на познати лица.
Когато пристигнаха Неджи, ТенТен и децата им, всички се настаниха на масата. Саске И Сакура заеха челните места. До Сакура седна Киба. До него седнаха Наруто и съпругата му. До Уишиме седна Хината и т.н. Корин се зарадва, че съотборниците и заеха местата от двете и страни, а Иксаме седеше до брат и от другата страна на масата. Тя потърси с поглед Хикаши но остана учудена, виждайки празния стол от дясно на Саске.
– Значи не беше дошъл - помисли си разочарована . Ядоса се на себе си, че това въобще имаше значение за нея. Но когато след минути го видя да влиза, усети приятно парене в стомаха. Бързо отмести поглед и привидно незаинтересована от присъствието му започна разговор с Руйшин.
На масата вече всички се забавляваха, дори Уишине намери приятелка в лицето на Хината. Не след дълго събралите се започнаха да споделят спомени от миналото. В разгара на някакъв спор Наруто попита:
- Сакура ти спомена, че Лий, Шино и Ино са на мисия. Но какво става с Чоджи?
- Той се влюби ведно момиче от селото на дъжда. Сега живее там с двете си дъщери. – каза с обичайния си мързелив тон Шикамару.
- Боже, вие всички сте се изпоженили по между си? – изказа удивлението си русият шиноби. – Ами Лий, Шино и Ино? Те?
- Лий е ерген, като Гай-сенсеи и Какаши. – отвърна ТенТен. – Шино се ожени за момиче от неговия клан.
- Ами Ино? – запита пак Наруто.
- Ино се омъжи за един от по-големите Джоунини – Коташи-сан. Имат две красиви близначки които за щастие не са взели “прасешката” физиономия на майка им. – допълни с шеговит тон Сакура.
- Ама вие още ли се държите така??? – поклати глава с учудване Наруто.
- Дори е по-зле! – допълни Саске, но с това си спечели лакът в ребрата от съпригата си и премълча останалото, въпреки подканващата физиономия на русокосия.
Така те разговаряха ли разговаряха. Но Рин не успяваше да се почувства на мястото си. Тя виждаше щастливото лице на баща си и се почувства гузна, защото ако не бяха те с брат и, той отдавна щеше да е настоял да се върнат в Коноха. Явно баща и бе простил на всички, но тя не можеше да прости на Коноха. Стана като реши, че никoй не я забелязва. Излезе навън. Задушевната обстановка вътре не и понасяше. Рин грешеше. Няколко човека забелязаха излизането и. Наруто проследи дъщеря си с разтревожен поглед, но реши, че Корин има нужда от време, за да свикне със всичко. Виждайки любимата си да излиза сама, Иксаме се надигна, но една ръка го спря. Йондайме погледна приятеля си и поклати отрицателно глава. Той разбираше чувставата на сестра си и знаеше, че в момента тя има нужда да е сама. След това той отново насочи вниманието си към красивото момиче с лазурените очи. Хикаши също забеляза измъкването на русото момиче, но видял реакцията на останалите мъже, реши да изчака края на вечерята, преди да я последва, за да не привлече ненужно внимание. Когато Сакура обяви края на вечерята и покани всички във всекидневната на питие, той тайно се измъкна навън, като внимаваше да не го забележат. Но едни очи не пропуснаха излизането на момчето. Сакура гледаше подир сина си, опитвайки се да прикрие учудването си.
НАВЪН
- Защо красавицата на вечерта се крие? – запита Хикаши.
- Защо ми говориш така? Защо въобще ми говориш? Или пък ме целуваш? – изкрещия Корин, издавайки объркването си.
- Защото така искам! Не е ли очевидно? – изричайки това, той се приближи.
- Очевидно! Ти…- думите и бяха прекъснати от устните на Хикаши. Целувката бе дълга и изгаряща. Остави и двамата без дъх.
- Не мисли Рин, просто не мисли. Хайде, влизай вътре! Аз не бях единственият забелязал излизането ти. И други се притесниха! – изричайки това, той я пусна.
Корин бе тръгнала да влиза, когато забеляза, че той не я следва.
- Ти няма ли да дойдеш? – но още не довършила изречението си, отново се оказа притисната в стената.
- Кажи имато ми, Рин. КАЖИ ГО!
- Хи…Хикаши – тя замълча. – Няма ли да влезеш с мен?
- Не! – отвърна той, пускайки я. - Ако сега вляза вътре, ще дам повод на баща ти и брат ти да ме скалпират, а аз си харесвам косата там където е - на главата ми! – изрече го с иронична усмивка.
- Но защо те…- Рин усети, че е останала сама. Той пак бе изчезнал без предупреждение, оставяйки я все по-объркана.
Стана време да си ходят. Семейство Узумаки се запътиха към апартаментите си. Уишине забеляза нетипичното мълчание на дещеря си, но реши да поговори с нея, когато останат насаме. Усещаше, че тук е намесено онова момче - синът на Сакура и Саске – Хикаши. Бе забелязала погледът, който отправи на Корин, когато влезе. Въздъхна със съжаление. Нейното момиче се правръщаше в жена.
Сънят тази нощ бягаше от Рин. Накрая тя се отказа от опитите да заспи и просто лежеше, припомняики си думите му, отново и отново.