Глава 5, Naruto FanFik ~ Поколение ~

Глава 5, Naruto FanFik ~ Поколение ~

Глава 5Промените

Корин реши да отиде до тренировъчната площадка, за да остане малко сама, докато родителите й разговаряха с Хокагето. Но преди това, баща й бе дошъл при нея.
- Добре ли си, мила? – попита прегръщайки я – Ти си моят герой, но следващият път, когато рискуваш животът си, ще те напердаша! – гласът на Наруто издаваше обхваналата го тревогата, след чутото относно инцидента.
- Ха! И това ми го казваш ти, татко !? Та ти си човекът, който постоянно рискува животът си! Аз съм шиноби и мое задължение е да защитавам беззащитните и слабите, независимо, от къде са те. – с тези думи тя се обърна към майка си:
- Хей, мамо, как успяхте да разберете за това, че и да пристигнете? Инцидента се случи вчера привечер, а на другия ден сутринта сте вече тук?
- Баща ти усети. Благодарение на чакрата на Кюби, която е във вас разбрахме, че си в беда и веднага тръгнахме.
- Радвам се, че сте тук сега благодарение на татко. Вие сте главната атракция и нас ще ни оставят на мира. – каза Йондайме с видимо облекчение.
- Хихихи, на него му писна момичетата да го преследват и обсъждат. Всеки път, когато се появи, някак си половината момичета изпадат в беда и чакат той да ги спаси, като между временно се влюби до полуда в някоя. – думите дойдоха от Иксаме, изречени с подчертана ирония. Всички се засмяха, а Йондайме се изчерви.
- Ооо, ти ли го казваш Иксаме!? Та нали ако половината момичета преследват Йондайме, то другата половина припадат по теб! Явно ги привлича „очарователната” ти вечна намръщеност. – каза Ашанте и всички отново се разсмяха.
- Хъм, тези момичета не ме интересуват. – изричайки това, той погледна Рин. Приближи се, погалвайки бузата й. Тя се изчерви.
– Все пак, благодарение на татко и Наруто-кун, аз вече си имам най-очарователната годеница. – допълни.
Наруто се изчерви след тези думи. Те го накараха да си припомни вечерта, в която се роди дъщеря му. Подтикнат от неописуемото щастие, той бе взел 5 литра саке и навести приятелят си Гаара. След дълги увещания решиха да се напият поради случая. Все пак и Гаара чакаше второ дете. Не след дълго, намирайки се под масата в миг на пиянска гениалност те бяха решили да сгодят Иксаме и Корин.
- Хей РОМЕО, очарователната ти годеница е моя сестра! И аз все още не съм дал разрешението си! – извика Йондайме, за да го подразни. Той уважаваше Иксаме, бяха най-добри приятели, имаше го близък като брат и мисълта настина да се сродят чрез сестра му го радваше.
Вече на площадката, Рин си припомняше момента и отново се изчерви. Тя харесваше Иксаме, но той бе толковааа ... не студен, а ... ооо и тя не знаеше. Бе като баща си - сдържан и вечно намръщен. Рядко се случваше да се усмихне. А за шеги...те бяха по-редки от дъждовния период в пустинята Сахара. Изнервяше я неприкритата му увереност, че тя му принадлежи. Рин не искаше да се чувства така, сякаш бъдещето й е предопределено. Щеше да им докаже, че Узумаки Корин единствена ще прецени за кого да се омъжи, ако го направи. Доволна от постигнатото решение, тя реши да изкара насъбралото се напрежение чрез тренировка. След около час се успокои.
- Няма по-добро средства за разтоварване от добрата тренировка. - Тогава го усети, а след секунди и видя.
- Здравей русокоске. Да не се решила да унищожиш тренировъчната база на Коноха? – думите бяха изречени с шеговита ирония.
Момичето го огледа. Изглеждаше й познат. Да, това беше големият син на Учиха Саске. Само не си спомняше да е чувала името му. Когато сградата рухваше, той се опита да й помогне, но пламъците не му позволяваха. Тогава го чу да вика: „Дръж се мъниче, сега ще те измъкнем!” Видя го на сутрешното съвещание, заедно с родителите и брат му, така разбра че е Учиха. Сега небрежно подпрян на една скала, я следеше с поглед. Рин трябваше да признае, че е изключително красив. Излъчваше магнетизъм, който направо ти подкосяваше краката. Строгите черти и безцеремонното държание очароваха. Той стоеше все така подпрян, оглеждайки „промените” в обстановката, които тя бе направила. Изправи се и приближавайки заговори:
- Само ще ме гледаш, или.. можеш да ме използваш като партньор, за да видиш на какво ниво си? Аз все пак съм Джоунин, а ти все още си просто Генин.
- Ха! Не мисля, че имаш какво ново да ми предложиш! Все пак аз също притежавам прочутия Шаринган, гордостта на клана Учиха. – Рин изрече това с неприкрито презрение.
- Миличка, дори с чакрата на Кюби и Шарингана, не можеш да ме победиш! – каза Хикаши.
Корин се подразни от сигурността в гласа му. О, тя щеше да му покаже. За първи път, от както бе пристигнала в Коноха активира шаринганът си.
СЛЕД ОКОЛО ЧАС
Той е бърз, много по-бърз от нея. И владееше удивителни техники. Шаринганът му бе на много високо ниво, за разлика от нейния, който предстоеше да се доразвие, може би беше на нивото но брат й. Сега Рин не беше толкова сигурна в победата си. Дори ако трябваше да бъде честна, ако се сражаваха на живот и смърт, можеше да е сериозно ранена. Изправи се, бършейки потта от челото си. Намръщи се, приготвяйки нова атака .
- Мисля, че това е достатъчно за сега! – той се приближи вгледан в учудените очи на момичето. След което хвана ръцете й. Лицата им бяха на сантиметри разстояние. И двамата дишаха учестено.
- Ти си удивителна, Узомаки Корин! В теб има много повече от това, което показваш на останалите. – изричайки това, устните на Хикаши завладяха нейните, подканвайки ги да му отговорят. Това не бе целомъдрената кратка целувка, получавала до сега от престрашилите се момчета. Рин почувства как краката и се подкосиха, когато усети езикът му да си пробива път. Усещането бе невероятно и завладяващо! Остави я без дъх и с объркани мисли. Той се отдръпна, придържайки я с едната си ръка, а с другата я погали по бузата, намествайки измъкнал се кичур коса.
- Не бързай да се похабяваи с пясъчното момче. Има и други алтернативи. – след тези думи Хикаши пусна Корин обърна се и си тръгна.
- Ах тииииии ... ! – извика Рин, но когато видя, че това не го трогна просто се загледа в отдалечаващата му се фигура. Сещайки се нещо извика:
- Няма ли поне да ми кажеш името си?! – Искеше да знае как се казва, не знаеше защо просто искаше. Момчето се спря обърна се бавно. Тогава тя видя и усмивката му, от която почувства свиване в стомаха.
- Учиха Хикаши, на вашите услуги, мадам! – и си тръгна.
ВЕЧЕ В АПАРТАМЕНТА
С прибирането й дойде възможно най-лошата новина. Трябваше да отидат в къщата на Учиха на вечеря. За Бога, какво беше станало? Не знаеше със сигурност, но имаше усещането, че всичко е против нея. Тя просто желаеше да остане сама и да престане да мисли за красивия шиноби от сутринта. От както я остави на тренировъчната площадка, образът му постоянно изникваше в съзнанието на Рин. Най-незабравими бяха очите му.
- Учиха Хикаши – името се изплъзна от устните на момичето като тих стон – Излез от ума ми!
Знаеше че вечерята не е официална, но реши да смени вечния си панталон и риза със семпла рокля. Среса косата си, прехвърляйки я през едното рамо, прикрепена от нежна фиба. Сложи лек гланц върху устните си и реши, че е готова . Всички вече бяха вън, а когато видяха Рин, Наруто и Йондайме подсвирнаха. Брат й каза:
- Не знаех, че си имала и ти рокли, като нормалните момичета. – пошегува се
- И с рокля и без рокля, ще те сритам, ако продължаваш да ме дразниш – всички се засмяха и тръгнаха. Корин си отдъхна, когато забеляза, че и останалите се бяха преоблекли. Баща й както винаги бе в черно, но то страшно му отиваше! Майка й изглеждаше страхотна в зелената си прилепнала рокля! Йондайме даже не погледна. Дори братчето й да бе облечено в чувал, пак щеше да обере овациите, помисли си развеселена .

Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾