Глава 3Завръщането !

- Корин! – Това бе викът на Джирая. Той изскочи от кабинета, а останалите го последваха. След секунди стигнаха до мястото. Навсякъде имаше огън. Всички налични шиноби на Коноха помагаха за евакуирането на децата, но никой не можеше да стигне до момичето, държащо срутващата се сграда. Видяха как Рин падна на колене от изтощение. Въпреки това тя все още не преставаше да я поддържа.
- Вода! – извика Джирая – Потушете огъня, за да стигна до нея! БЪРЗО! Не мисля, че ще издържи още дълго! КОРИН? Корин, за Бога, отговори ми! – тогава от към пламъците се чу дрезгав, но раздразнен глас:
- Престани да грачиш, жабешки отшелнико! Помогни да разкарат хлапетата! Димът ме задушава, чакрата ми намалява. Няма да издържа достатъчно, та да се размотавате! – Макар и слаб, гласът бе неин. Той си отдъхна. Рин беше добре, а след минута щеше да успее да стигне до нея! Но до тогава, трябваше да я накара да стой в съзнание и да не се предава. Провикна се:
- Узумаки Корин, престани да се глезиш като малко момиченце, а се стегни, слабачке такава! КОРИН!
- Ще те пребия, Джирая! Само да се докопам до теб, и ще ти покажа кой е слабак!
Огънят почти бе потушен, когато се случи друго странно нещо. Покрай тях минаха три фигури с невероятна скорост. Единият доугаси останалият огън с пясъка си, а другият застана зад Рин, направи бърза поредица от знаци и от него излезе чакра подобна на момичето, но много по-могъща. С нейна помощ, той изправи сградата. До него застана другото момче, и с помощта на пясъка си обгърна сградата. Така двамата успяха да я повдигнат, без да позволят и едно камъче да падне. Корин се изправи с последни сили, правейки многобройни знаци, чрез които отвори огромна черна дупка, а другите нинджи пуснаха сградата в нея. След това дупката се затвори. Рин политна назад, позволила на изтощението да я завземе. Но момичето, придружаващо новопристигналите нинджи я хвана. Виждайки това, момчетата приклекнаха до нея, като русият от тях прегърна припадналата девойка шепнейки:
- Рин? Рин, мила, моля те, събуди се! РИН!
- Тя е добре, Йондайме, просто е изморена. Нека Хокагето я прегледа за всеки случай. – това бяха думи на Джирая. В новодошлите той разпозна синът на Наруто – Йондайме, дъщерята на Канкуро – Ашанте и големият син на Казакагето – Иксаме.
Йондайме се изправи все още прегръщайки сестра си, и погледна кръстника си.
- Каза, че ще я наблюдаваш! Можеше да я загубя! – В гласът му имаше отчаяние – Ти знаеш, че лошото държание на Рин е само маска. Тя никога няма да позволи невинни хора да пострадат!
- Зная Йондайме! Трябваше да бъда по-внимателен. Сега всичко свърши, нека Хокагето я прегледа ... моля те! – Джирая все още се притесняваше за момичето.
- Не е нужно! – те чуха слаб глас. Рин отвори очи поглеждайки брат си. Повдигна ръка и го погали по бузата – Знаех си, че винаги мога да разчитам на теб, батко! – тя се усмихна и продължи – Имам нужда от чаша вода и здрав сън, а утре ще сритам задника на Еро-сенин, защото каза, че съм слабачка!
–Хм... - помисли си Джирая. - Взела е този лош навик от баща си!
- Няма съмнение, това е нашата Рин. – каза Ашанте – Хайде, Йондайме, да я заведем в апартамента й. Нямаме повече работа тук.
Така тримата се обърнаха да си вървят заедно с Корин, когато забелязаха, че всички гледаха към сина на Наруто, все едно са видели призрак. Той се обърна към Санина:
- Хей, какво им става на тия хора, та ме гледат така?
- Йондайме, баща ти не ти ли е казвал защо те е кръстил така освен, че това е името на дядо ти?
- Ами не. – отговори той.
- Тогава погледни към скалите пред теб!
Когато младежът повдигна поглед зяпна от изненада. Там на скалите бяха изобразени пет лица, на петте Хокагета на село Коноха. Четвъртия от тях - неговият дядо беше негово копие. Хората се успокойха, когато разбраха, че момчето не е духът на загиналия четвърти, а „просто” негов внук. След това разбраха, че момичето е негова сестра, също внучка на четвъртия. За Коноха те бяха герои, за Тсунаде тяхното присъствие означаваше нови обяснения. Петата беше принудена да свика съвещание на всички налични шиноби на селото, както Генини, така Чунини и Джоунини. Някой се бе опитал да ги нападне, така че, изпитът щеше да почака.
Всички се бяха събрали в огромната стая за съвещания в резиденцията на Хокагето. На главната маса седяха двамата старейшини, а между тях бе Тсунаде. Вчерашните събития започнаха да се разискват .
- Извинете ме, Хокаге-сама, но едно момче от моите ученици е видяло нещо, което мисля, че ще хвърли светлина върху вчерашните действия. – Каза Ирука. Той излезе за около минута и се върна следван от едно дете, на около 10 години.
– Хайде, Какуно, отиди при Хокагето и и разкажи това, което каза на мен. Момчето погледна боязливо Тсунаде, но мина покрай сенсея си и застана пред главната маса.
- Не се притеснявай, аа... Какуно, нали? – каза Тсунаде – Моля те, разкажи ни какво си видял. – тя му се усмихна. Вече окуражено, момчето проговори:
- Всеки ден минавам покрай старата сграда, близо до академията. Така направих и вчера, но там забелязах двама мъже много странно облечени - с дълги черни роби на червени облаци и странни шапки.
- АКАТСКИ?!
Всички обърнаха глава в посоката, от която дойде гневният отговор. Там явно току - що влезли бяха Джирая с двата отбора на Пясъка – Корин, Руйшин, Гаален, Йондайме, Ашанте и Иксаме. Думите бяха на Йондайме, който видно се беше разгневил. Той погледна сестра си предусещайки нейните чувства. Корин изглеждаше добре, отпочинала, както винаги неотразима, но и нейните очи предвещаваха буря. Тсунаде кимна в знак на съгласие, след това отново се обърна към детето:
- Да миличък, продължи .
- Ами, когато ги видях да поставят нещо ги попитах, какво правят. Единият мъж каза, че не е моя работа и ако не искам да ми се случи нещо днес да не ходя в академията. Аз се изплаших, защото мъжът, който ми каза това си свали шапката и имаше като неговите очи, но по-страшни! – изричайки това момчето посочи Учиха Саске. Настана гробно мълчание. Всички погледи бяха насочени към масата, на която седяха членовете на клана Учиха.
- Значи е оцелял? НО КАК, ПО ДЯВОЛИТЕ Е УСПЯЛ??? – извика видимо потресен и разгневен Саске.
- Не знам! – отвърна разтревожено Тсунаде.
- Хокаге - сама, бих искал вашето разрешение да сформирам отбор и да тръгна по следите му! – каза Саске.
- Не мисля, че това е разумно, САСКЕ! – Думите бяха изречени от болезнено познат глас. Всички като в транс се извърнаха към вратата. Там стоеше ТОЙ ! Беше станал удивителен мъж, но я нямаше закачливата му усмивка, веселите му сини очи сега бяха червени!
- Татко! – извикаха в един глас Йондайме и Рин.
- НАРУТО!!! – изричайки това Хината припадна, но съпругът и Киба успя да я хване. Всички бяха удивени и за втори път си помислиха,