Глава 2Болезненото минало

Новият отбор седем станаха свидетели на това, как родителите им реагираха на изреченото от момичето на име Рин.
Саске видя как майка му падна на колене, изплаквайки едно име:
- НАРУТО!!!
А баща му стоеше като статуя, със свити юмруци. Погледна приятелите си, които също бяха забелязали странната реакция на големите.
Хюга Неджи и Инузука Киба проследяваха с пребледнели лица отдалечаващите се фигури. Но най-афектиран от всички бе Хатаке Какаши. При чутото той се хвана за моста, припомняйки си миналото, но звукът на пречупен метал го върна в действителността. Унесен в болезненият спомен, не беше усетил как откъртва част от парапета. Сега гледаше учуден към ръцете си, все още държащи металното парче.
Какаши погледна въпросително Неджи. Той знаеше какъв е неизреченият въпрос и потвърди:
- Няма съмнение, Хатаке, чакрата е същата. Тя му е дъщеря!
Вече успяла да се съвземе, Сакура изказа гласно, това което всички се питаха:
- Но, нали той каза, че е мъртъв?
- Явно не е! – каза Киба, вече съвзел се. – И някой... – продължи, поглеждайки към резиденцията на петата Хокаге - ... ни дължи обяснение! – след това той погледна дъщеря си:
- Кисаме, съгласен съм с решението на Какаши да ви препоръча за чунинския изпит. Ако ти и останалите се чувствате готови, отидете да се запишете. Аз имам неотложна работа. – поглеждайки приятелите си, Киба допълни – Да тръгваме.
Хюга Неджи също се обърна към сина си
- Хииши, оставям те сам да прецениш. За мен си готов. – и тръгна след Киба .
- Сакура, добре ли си? – Саске погледна жена си загрижено.
- Как можаха да ни го причинят? А аз се обвинявах и измъчвах цели 16 години! – тя отново се разплака, хълцайки продължи
– Тсунаде-сама и Джирая, трябва да са знаели!
- Ще разберем! Младши, съгласен съм с Неджи и Киба, вие като отбор решете, какво ще правите. – поглеждайки Какаши попита – Идваш ли? – Когато той кимна, те изчезнаха!
В КАБИНЕТА НА ТсУНАДЕ
Петата Хокаге проклинаше, обикаляйки стаята. Не знаеше, какво да отговори на дългогодишният си приятел и съотборник Джирая. Вече беше на възраст и тези избухвани не й приличаха.
- Но все пак, Тсунаде винаги щеше да си бъде Тсунаде – каза си развеселен Джирая, но веднага след това отново стана сериозен.
- ТЯ е тук, Тсунаде и ще участва на изпитите.
- А какво ще им обясним, когато съдията обяви Узумаки Корин от селото на вятъра? Ще ни погнат като гладни вълци!
- Амиии... трябва да предупредим да не й казват фамилията, а само името и селото, от което идва.
- Джирая, ТИ глупак ли си ? Тя е НЕГОВА дъщеря, изглежда като втори Наруто и те...
Хокагето не можа да довърши, защото друг глас я прекъсна.
- Значи е вярно! ТОЙ е жив и това момиче наистина е негова дъщеря!?! За първи път, от както познаваха Какаши, го чуха да повиши тон. Но той така и не можа да произнесе името на ученика си.
- Но как? Защо? Ооо мисля, че ще полудея! – Сакура хвана главата си с ръце, оставяйки съпругът и да я прегърне. Неджи и Киба стояха в мълчание, всички чакаха обяснение.
След дълго мълчание, Джирая въздъхна тежко и започна:
- Наруто ЗНАЕ! Итачи му каза, преди да умре. Той побесня, попита защо всички го мразим толкова и позволи на лисицата да го завземе. Тогава уби много нинджи на Коноха! Когато най-сетне се съвзе каза, че няма да се върне в селото повече. Наруто не иска да има нищо общо с вас, с мен, с Тцунаде или въобще с някого. Каза ми да обявя на всички, че е загинал в битка, за да не го преследвате. Заплаши да освободи печата, ако не го направя! Така че, нямах избор. След около година, когато разбрах, че вече е задомен и има син...
- Наруто има син? – извикаха всички в един глас.
- Да има. Сега мисля е на 16 години. Името му е Йондайме, като дядо му.- изричайки това, той ги погледна. Знаеше какво изпитват в момента, но единственото, което можеше да направи, е да продължи:
- Тогава го намерих. Исках да говоря с него, да го помоля да размисли и да се върне.
Гневът му бе преминал, но той все още не искаше да се върне. Каза, че ще се установи в близост до Селото на Пясъка. Двамата с Гаара са близки, а Наруто искаше да отгледа децата си сред приятелска обстановка. След три години се роди и Корин. Аз вече бях станал кръстник на Йондайме и с Наруто отново се сближихме. Все пак, той ми е като син. И така, в редките случай, в които ги навестявах, обучавах малчуганите. Преди около шест години отново се опитах да го убедя да се върне. Все пак, той бе обявен за предстоящия Хокаге! Мисля, че той бе готов да се върне. Разказа ми за това как се е чувствал, като малък, когато всички го отбягваха, преди да се намеси Ирука. Също ми сподели, как са го наранили... – тук той погледна бившите съотборници на Наруто и те разбраха, още преди да продължи – Как са го наранили Сасуке и Сакура. За това, как всички сме премълчавали истината! Недоверието, тайните, заблудата на всички бяха засегнали Наруто дълбоко, карайки го да се чувства недостоен за Коноха. В тази вечер бях убеден, че ще се съгласи да се върне. Но за нещастие, малките палавници чули всичко. Не си легнали, както трябваше да направят, а ни подслушвали. Тогава Йондайме бе едва на 10 години, а Рин на 7. Но явно в съзнанието им се е запечатала болката на баща им. Те влязоха в стаята оповестявайки, че ако баща им реши да се върне в Коноха след всичко това, те ще избягат на далеч! Наруто нямаше избор. Сега предполагам, 16 години по-късно, той все още желае да се завърне и затова е изпратил Рин на изпита. Вижте, Корин е наследила както външността на баща си, така и шумният му характер. Сигурен съм, че той е знаел как Рин ще реагира на хорските провокации и е предвидил, че рано или късно ще разберете коя е, а от там ще търсите отговори.
Когато Джирая приключи, настана гробно мълчание. Всички присъстващи обмисляха чутото. За тях новината, че приятелят им е жив бе потресаваща. Те дълго се бяха обвинявали за гибелта му. Но вместо гняв, изпитаха срам от това, което бяха причинили на човекът, който винаги им беше помагал. Наруто постоянно залагаше животът си, за да спаси приятелите си.
Саске чувстваше, че ще се пръсне от напрежении. Той имаше желанието още сега да намери Наруто, да го пребие, а след това да го прегърне! През годините, когато смяташе Наруто за мъртъв се усещаше като половин човек. Нямаше го вече неговият вечен съперник, неговият най-добър приятел. Саске никога не успя да му каже истината за това защо не го уби, когато бяха на 13 годишни и той се опита да го спре, за да не отиде при Орочимару. Тогава Саске не уби Наруто, не защото не искаше да следва методите на Итачи, както му каза, а защото НЕ МОЖЕШЕ!!! Истината, горчивата истина беше, че Учиха Саске се бе привързал към Узумаки Наруто. Нещо повече. За него той се превърна в семейството, което загуби.
Щом разбра за смъртта на приятеля си, той се почувства отговорен за нея. Може би, ако не бе припаднал веднага, като уби брат си, щеше да го спаси. Сега, 16 години по-късно, разбираше, че Итачи пак беше унищожил семейството, което Саске успя да изгради. Но този път най-потърпевш се оказа Наруто.
Подобни мисли минаваха и през главата на Сакура. За нея Наруто се бе превърнал в много повече от приятел. Тя го обичаше! Дори, когато Саске се върна, чувствата й не се промениха. Нейната любов си остана Узумаки Наруто. Разбирайки за смъртта му, пожела и тя да умре. Сигурно не би се възстановила, ако той не стоеше до нея споделящ мъката й. Така те двамата се ожениха.
– Не само Наруто има син. – помисли си Сакура – Хикаши, той толкова приличаше на големият брат на съпруга й, че на тях им трябваше време да го възприемат. Момчето дори се държеше като вуйчо си – хладно и дистанцирано. За съжаление, и сега Хикаши и Саске не се разбираха така добре, както любимият й и по-малкият им син. Но... - помисли си тя с обожание - Хикаши бе сложил всички в малкият си джоб! На 13 години стана джоунин, а на 14 вече бе в АНБУ. Успя да стане най-силната нинджа в Коноха, след двамата велики Санини.
Сега Сакура знаеше, защо през всичките тези години Тсунаде-сама не бе обявила заместникът си - тя чакаше завръщането на Наруто!
Все още никой не проговаряше, потънал в собствените си мисли и спомени. Тогава в стаята влетя Хикаши, както винаги с безизразно лице! Той се спря, виждайки родителите си, заедно с Неджи и Киба, но бързо ги отмина и се насочи към Тсунаде казвайки:
- Хокаге, някой взриви старата сграда до академията. Всичко е в огън, а сградата всеки момент ще се срути върху ученическата част. Някакво русо момиче от Селото на Пясъка я държи със странна чакра, но тя го прави вече четвърт час. Не мисля, че ще издържи още дълго, а има още деца в академията.
- Корин! – това бе викът на Джирая.