Глава 12, Naruto FanFik ~ Поколение ~

Глава 12, Naruto FanFik ~ Поколение ~

Глава 12Битката продължава!

Пътуваха вече 8 дни, но по пътя си не срещнаха други хора. Въпреки, че тя бе в плен на брутален убиец, девойката най - вече се притесняваше за баща си. Макар силна и опитна нинджа, Наруто беше много нетърпелив, и в повечето случаи този му недостатък го въвличаше в излишни неприятности. Знаеше, че останалите двама членове на Акатски – Хидан и Какузу, изостанаха, за да отвличат вниманието на евентуалните преследвачи, но тя вярваше във баща си. – Дали Хикаши е тръгнал след нас? – когато ставаше дума за него, Корин не знаеше защо реагира така. Осени я мисълта, че е привлечена от красивия шиноби.
Девойката изпусна една дълга въздишка. Осъзнаваше влечението си, но самият факт хич не я радваше.
- Оох, не можах ли да се влюбя в Иксаме? С него се познаваме от деца, а и родителите ни се уважават. Защо трябваше да е е точно Учиха? И аз съм една… - измърмори Рин
От някъде изникна Итачи. Ох, как мразеше тази му способност да изчезва и да се появява за секунди. Това направо я влудяваше. В крайна сметка, щеше да се побърка и да се опита да го убие. Съзнанието и се зае с подробно описание на все по-примамливата идея - картината бе ясна - „Убийството на Учиха Итачи”! Неусетно на устните и разцъфна усмивка, която премина в лек малко истеричен кикот.
Рин знаеше, че състоянието и няма да се подобри, ако стои и бездейства просто така. Ако ръцете и баха свободни, щеше да си удари плесница. Е, засега единственото, което можеше да прави, бе да изчаква удобен момент. Дори нинжи като Итачи правеха грешки, тя просто трябва да следи действията му много внимателно.

--------------------------------------------------------------------------------------
Трите нинджи се спряха и внимателно огледаха обстановката. Единият от тях се отдели и изчезна в сенките.
- Ей, Йондайме какво мислиш, дали нашата Рин е добре? – шинобито на селото скрито в пясъка погледна към сериозното лице на приятеля си от детство. Разбираше чувствата му. За него Корин не беше просто сестрата на най-добрият му приятел, а и жената, която обича.
- Не знам, Иксаме. Тя е най-вироглавата жена, която познавам и се страхувам да не си навлече неприятности с упоритостта си. – за първи път русият шиноби изказа на глас това, което го притесняваше.
- Тя ще бъде добре. – увереният и ясен отговор стресна другите двама. Те не бяха усетили кога Хикаши се бе върнал. – Сестра ти може да е вироглава, но не е тъпа. Сигурен съм, че е разбрала какъв човек е Итачи и внимава.
- И кога успя да я опознаеш толкова добре, гадно копеле такова? – извика извън себе си от гняв Иксаме. Не му се нравеше този Учиха. Мразеше начина, по който бе видял да го гледа Рин – с интерес и уважение.
– Ако беше мъж на място, сега Рин нямаше да е в плен. – червенокосият знаеше, че думите му не са истина, но не можеше да се спре, просто искаше да унижи другият.
- Иксаме, престани! Знаеш, че това не е вярно. – Йондайме знаеше за чувствата на приятеля си, но не можеше да го остави да изрича тези безсмислици просто така.
- Да, прав си. – каза след дълго мълчание Хикаши – Моя е вината, че я отведоха, но за едно нещо не си прав и това е…аз наистина познавам Корин, защото тя е същата като мен.
Тримата шиноби потънаха в мълчание всеки заел се със собствените си мисли и обвинения. Всеки един от тях винеше себе си за възникналата ситуация. За тях момичето, въвлечено в интригата бе по-скъпо от самият живот, и те никога нямаше да си простят, ако нещо и се случеше.
В един момент и тримата скочиха в бойна готовност. От сенките се появи самотна фигура на момиче с дълги пурпурни коси и лазурени очи. Тя се спря и погледна сериозно към вече разпозналите я момчета.
- Нобура-сама! – извика учудено Йондайме. – Какво, за бога правиш тук? Бързо, върви си! Това място не е безопасно. – изричайки това, русокосият младеж се завъртя, и с видимо пренебрежение пое в друга посока. Но не направил и две крачки, и почувства премерен удар в рамото си. Когато вдигна глава, очите му срещнаха други две, типични за клана Хюга.
- Аз не съм която и да е. Аз съм Хюга Нобура и съм нинджа, затова не ме пренебрегвай, негоднико!
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

12

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾