Глава 10Заложницата !

- Красива си! – думите прозвучаха някак странно в устата му. До сега не бе казвал на жена, че е красива. На никоя, освен на НЕЯ. Итачи притвори очи. - Но нея вече я нямаше. А това момиче? Това момиче беше просто пешка в една много силна партия, от която той щеше да остане победител.
Както бе правил години наред, бившият шиноби на Коноха не позволи на чувствата да проникнат във вече бездушното му сърце. Миналото няма работа в настоящето, а целта му предстоеше да бъде изпълнена. Въпреки всичко, бъдещето щеше да е различно, ако не се бе родил като член на клана Учиха. Само ако...
- Итачи-сан? – това бе гласът на Какузу.
- Тук съм. – мъжът погледна още веднъж към изпадналата в безсъзнание Корин. След което се бърна и тръгна в посоката, от която долетя гласа на Какузу.
- Трябва да поемем на изток, за да се освободим от евентуални преследвачи. – побърза да изкаже мнението си пристигналият.
- Мислиш, че ще тръгнат след нас, въпреки предупреждението ми? – попита Итачи.
- Не знам. Но смятам, че трябва да сме много предпазливи. Коноха веднъж вече проникна в скривалището на Акатски. Втори път НЕ ТРЯБВА да има.
- Прав си. Тръгваме на изток. Когато се убедим, че няма заплаха, ще поемем на юг. Първо ще прекосим водният район. Като крайна цел ще бъде големият водопад. – опитвайки се да онагледи плана си, Итачи започна да чертае по земята с кунай. - Когато го достигнем, ще продължим по устието на реката в посока обратна на течението и, т.е. - точно на запад, където е нашата крайна дестинация.
- Хм! Това ще удължи пътуването, но е най-добрата ни възможност. Ами малката? Знаеш, че тя ще започне да създава неприятности в момента, в който възвърне силите си.
- Знам, и ще измисля нещо. Изчакай Хидан, и му предай плана ни. Аз продължавам напред. – мрачният шиноби тръгна към дървото, до което се намираше пленницата им.
- Къде ще спрете за през нощта? – забелязвайки въпросително повдигнатата вежда на другаря си, Какузу допълни – Не трябва да оставяш следи, по който да те следваме.
- Не съм и смятал. – отвърна другият.
- А как предполагаш да ви намерим?
- Няма да ни търсите. Уверете се, че не ни следват и след два дни ще се срещнем в южната част на гората на мъртвите. От там ще тръгнем за водната страна. – след като каза това, Итачи се наведе. Вдигна безжизненото тяло на девойката, и изчезна.
- Самонадеяно копеле! – изскърца през зъби Какузу – Но и твоят ред ще дойде.

-------------------------------------------------------------------------------------

- Как така ще ги преследвате? – извика Уишине – За Бога, Саске-кун! Не разбрахте ли, какво казаха? Ще убият момиченцето ми ако го направите. – последните думи бяха изречени с дрезгав глас. Една сълза се търколи по бузата на притеснената майка.
- Успокой се, скъпа! – Наруто прегърна съпругата си.
- Не се безпокой, майко! Аз ще върна Рин. – каза Йондайме, влизайки през вратата.
- Най-добре ще е първо да тръгне малка група от трима шиноби. Само така ще имаме шанс да останем незабелязани. – изрази мнението си Хикаши.
- КАКВО!? – извика гневно Иксаме. – Не се меси в работи, които не те засягат, боклук! – шинобито от пясъка не можеше да понася младият Учиха. Явно глупакът харесваше неговата Рин и се опитваше да му я отнеме! Но това нямаше да стане, защото преди това щеше да го убие. – мислеше си той.
- Да, не ме засягат! Та този, който я отведе, беше вуйчо ми! – Хикаши също беше бесен. Чувството на безпомощност го докарваше до полуда и той имаше нужда да намери отдушник на гнева си. Приближи се бавно до червенокосият. – Не ме интересува какво мислиш ти, но ако искаш битка ще си я получиш?
- Хайде да те видя, Учиха.
- Престанете веднага! – каза Какаши, като застана между двамата. – Вместо да помагате, само създавате главоболия. Или се успокойте, или няма да участвате в мисията.
- Какаши е прав – допълни Тсунаде – А сега, Хикаши, разкажи ни за плана, който имаш.

-------------------------------------------------------------------------------------

- Съвзе ли се вече? – попита Итачи.
- Къде сме? – Рин отвърна на въпроса с въпрос.
- Има ли значение? Сега сме много далеч от Коноха – Итачи и обърна гръб, прикляквайки до огъня .
- Да не би да се опитваш да ме обезкуражиш? Смяташ, че ще седя кротко, чакайки баща си да ме спаси, за да може да попадне в капана ви? – въпросите на девойката бяха открито предизвикателни.
- Не. – отвърна мъжът .
Корин го погледна с учудване. Този мъж представляваше една много сложна загадка . Избива целия си клан, оставяйки само по-малкия си брат жив. Жестокоста, с която се е отнесъл към него напълно противоречеше на слуховете, които тя бе чувала!Говореше се, че преди това да се случи, Итачи и Саске били много близки! Беше я взел за заложница, каза й че ще я убие, ако не се държи прилично, но въпреки това, когато я видя да потръпва от студ и хвърли мантията си.
Рин не можеше да разгадае личността му. Не знаеше, защо дори се опитва. Знаеше само, че заради любопитство, не си заслужава да се умре, но въпреки това, за своя най-голяма изненада, се чу да пита:
- Защо изби клана си? – но когато видя студенината, с която я приковаха червените му очи, се разкая за глупостта си и преглътна с мъка. Страхът я накара да се дръпне рязко. За съжаление така само успя да се прилепи плътно до дървото, на което бе завързана. Разбрала, че измъкване няма, Рин повдигна гордо глава, и упорито се загледа в приближаващата се фигура на Учиха Итачи.
- Сега ще ме убие! – каза си.