Naruto FanFik ~ Поколение ~

Денят бе приятен. Тримата спътници се спогледаха. Момче с кестеняви коси и лилави знаци по лицето каза:
- Е, стигнахме. Това са портите на Коноха. – след като изрече това, той погледна момичето, чийто поглед бе помръкнал, чувайки това.
- Рин, добре ли си? – попита другото момче, но въпросът му бе оставен без отговор. – Нали няма да направиш някоя глупост? Виж, просто игнорирай всички, ние ще говорим, съгласна ли си?
- Да. – гласеше краткият отговор Момичето, чието име бе Корин отмести безизразният си поглед, с който оглеждаше мястото и се усмихна на приятелите си. Тази усмивка бе запазена само за най-близки хора, за останалия свят тя бе бездушната Узумаки Корин, дъщеря на най-могъщото Джинчурики, надарена с прокълната сила. Нейните спътници - Сабаку Но Руйшин и Гаален, бяха не само нейни съотборници, но и най-добри приятели.
- Просто ги дръжте далече от мен, НЕ ГИ ПОНАСЯМ!!! Колкото по-бързо мине изпитът, толкова по-добре. – не се чувстваше добре тук, знаейки, какво бяха причинили жителите на Коноха на баща и – Знаете, че съм тук само, защото татко настоя. Колкото по-бързо си тръгнем, толкова по-добре ще се чувствам аз! – с това тя тръгна напред, прекрачвайки отворените порти.
Вече в селото, те погледнаха двамата стражи, стоящи на пост. Руйшин попита:
- Къде се намира сградата на академията? – не беше нужно да обяснява, защо се интересува, не бе и нужно да се представя. Блендите ясно показваха, че тримата новодошли са от Селото на Пясъка. Но дори и да не бе така, Руйшин и Гаален бяха миниатюрни копия на родителите си. Бащата на Руйшин - Канкуро изглеждаше по същият начин на 13, а Гаален толково приличаше на баща си Гаара от пясъка, че човек спокойно можеше да си помисли, че се е върнал назад във времето.
Само момичето с тях не им изглеждаше познато. Тя не приличаше на никой от познатите вече Джоунини на Вятъра. Въпреки дългите си руси коси, девойката не можеше да е дъщеря на Темари-сама, защото от години тя живееше в Коноха със съпруга си Шикамару и доколкото бе известно имаха две момчета. Макар непозната, блендата й показваше, че е нинджа на Пясъка. Нейната красота приковаваше погледа! Сега двамата стражи се усетиха, че я зяпат, а нейният придружител явно свикнал с реакциите на хората спрямо съотборничката му се подсмихна и запита отново:
- Е, ще ми отговорите ли?
- Аа еййй там ннна...направо – казаха заеквайки от смущение.
- Благодаря! – Руйшин се обърна към приятелите си – Да тръгваме! – Той погледна към Рин и се усмихна криво, видял потъмнялият й поглед. Момичето мразеше да я зяпат, но за съжаление с нейната външност, това ставаше, където и да отидат. Дори и Руйшин понякога се улавяше да я наблюдава. Корин притежаваше рядко срещана красота, всъщност тя също бе пълно копие на баща си, но в най-женствен вариант! Висока за възрастта си, Рин имаше атлетична фигура, получена от непрекъснатите тренировки. Лицето й имаше изразени скули с най-необикновените небесно-сини очи, допълнени от дълги, гъсти мигли, подчертаващи ги, малко чипо носле и вечно нацупени устни, които присъстваха в немалко мъжки фантазии! Но това, което приковаваше погледите на всички бяха дългите й руси коси, спускащи се на едри букли (наследство от майка и) до бедрата, небрежно вързани на опашка. Да...Узумаки Корин бе красива като богиня, но по-опасна и от демон! По ирония на съдбата така и я наричаха. Сред враговете на Селото на Пясъка, Рин бе известна като десетият демон!
Почти стигнаха академията, когато забелязаха три фигури да стоят на моста, малко пред тях. Наближавайки ги, станаха свидетели на доста весела сцена. Красиво момиче с кестеняви коси и малко кученце крещеше на момче, седнало върху парапета на моста, в погледа му се четеше отегчение, а до тях в пълно мълчание стоеше друго момче със странни очи. Шумната групичка се стреснаха, усетили чуждо присъствие, те също огледаха новодошлите.
Момчето с тъмносинята коса седяло до преди секунди върху парапета скочи и застана пред тях, препречвайки им пътя. Бе забелязал удивително красивото момиче и искаше да я заговори, но щом погледът му се спря на очите й той застина от студенината и бездушието им! Затова се извърна към момчето с кратуната на гърба си и попита:
- Ти си син на Казакагето Гаара от Пясъка, нали ? – въпросът изглеждаше глупав, но трябваше да каже нещо, все пак ги бе спрял.
- Когато спираш непознати, любопитствайки за имената им, учтивостта изисква първо ти да се представиш. – студеният отговор дойде не от момчето с кратуната, а от русото момиче, до преди малко стояло отзад. Но сега беше на една крачка разстояние от него!
- Кога успя да се приближи толкова бързо, без да я усетя? – запита се той. Явно е не само красива, но и способна!
- Но какво мога да очаквам от „нинджи” на Коноха? Хайде Гаален, Руйшин да тръгваме, че тези взеха да ме дразнят – казала това тя тръгна да подминава момчето със синята коса. Беше забелязала емблемата на клана Учиха върху дрехата му. Рин ненавиждаше този клан и ако малкият досадник не се разкара бързо, щеше да си изпати.
Саске-кун наистина бе от клана Учиха, дори носеше името на баща си - известният Учиха Саске, убил учителят си, един от най-големите врагове на Коноха – Орочимару! Сега той не можеше да си представи едно момиченце да го пренебрегва така. Посегна към рамото й, за да я спре, но се оказа в неизгодна позиция с опрян кунай в бузата! Очите на Саске се разшириха от недоумение – Но как ...? – почувства леко одраскване и усети от малката рана да потича кръв.
- ПУСНИ ГО!!! – думите изречени със заповеднически тон накараха Рин да се извърне към групата възрастни шиноби, застанали недалеч от тях.
Какаши събра бившите си ученици - Сакура и Саске заедно с Инузука Киба и Хюга Неджи защото техните деца сега бяха негови възпитаници и той бе решил да ги препоръча за Чунинския изпит, но първо искаше да го обсъди с родителите. Взели решение те се запътиха към мястото, където настоящият отбор 7, трябваше да чакат сенсея си, така станаха свидетели на случващото се! Удивиха се от скороста на момичето, която бе близка до тяхната, но поглеждайки очите й ги обхвана странно предчувствие! Спогледаха се, след което отново насочиха вниманието си към нея.
- Остави го, Рин. Да тръгваме! – думите бяха на Гаален - Ако толкова те е подразнил, просто изчакай Чунинския изпит, там ще си разчистиш сметките с него.
- Хъм, мразя да ми се пречкат слабаци, които разчитат на мама и тате да ги спасят! – каза го с такъв сарказъм, че Какаши предусети, какви щяха да са последствията затова извика :
- Саске, спри! Вие започнахте това и вие ще го прекратите! Оставете нинджите от Селото на Пясъка на мира! – след това той погледна Гаален – Ти със сигурност си малкият син на Гаара, а момчето до теб е синът на Канкуро. Аз съм Хатаке Какаши и се извинявам от името на учениците си за това. Виждам, че сте тук заради изпита, вашият сенсей пристигна по-рано и сега сигурно ви чака в Академията. – с това Какаши реши, че е приключил, но момичето което наричаха Рин не бе свършила.
- Ако ще ми се правите на любезни, кажи на онзи там да не ме оглежда с Бякугана си! – още не довършила тя се озова в близост до Хюга Неджи – Значи те интересува размерът на чакрата ми, така ли? – думите бяха изречени с неприкрит гняв. Той видя как около нея започна да се лее чакра. След секунди чакрата взе форма на ръка с кунай и се приближи до Неджи, който я гледаше спокойно.
Сакура реши да се намеси. Това момиче имаше отвратително докачлив характер.
- Хей, малката, за каква се мислиш?! За Бога, от кого си наследила отвратителният си характер, сприхаво дете?! – довърши тя ядно. Този път Рин преднамерено бавно се приближи към розовокосата шиноби и мъжът й. Докато ги отминаваше им хвърли кратък поглед изпълнен с ирония и презрение.
- Ами, хората казват, че съм наследила деветоопашатият нрав на баща си! – Корин продължи да върви, без да дочака реакциите, който умишлено предизвика с коментара си. Бившите съотборници на баща й и сенсеят му го заслужаваха. Довърши:
- Руйшин, Гаален да тръгваме!