Наруто- END

Наруто- END

Бих ли могъл да убия най-добрия си приятел? Бих ли? Коноха зависеше от това, но по дяволите, ние израстнахме заедно, възмъжахме заедно и знам, сигурен съм, че има още какво да си кажем. Можехме ли да бъдем обаче пак стария отбор 7...

Глава 1
Аз, тя и той отново заедно

Бих ли могъл да убия най-добрия си приятел? Бих ли? Коноха зависеше от това, но по дяволите, ние израстнахме заедно, възмъжахме заедно и знам, сигурен съм, че има още какво да си кажем. Можехме ли да бъдем обаче пак стария отбор 7 или вече имаше прекалено много горчилка помежду ни. Трябваше да го направя, дори и да умра. Да, това съм аз, Наруто Узумаки, решен окончателно да победи най- добрия си приятел, каквото и да ми струва. Все пак не си струва да изгубя Сакура, Сай, Хината, Неджи, Киба, Тен Тен, Лее, Ино, Шика, Чоджи, Шино, Ирука- сенсей, Какаши- сенсей и т.н. Те бяха моето семейство, точно както и Саске. Бях зависим от тях и не бих могъл да понеса мисълта, че са загинали, защото не съм имал достатъчно смелост да се опълча срещу него. О, да, мисията бе приета и Тцунаде изпрати мен, Сакура, Какаши и Киба да ги последваме. Зетцу, Кисаме, Мадара и Саске. Ха ха, по един за всеки от нас, забавно. Пред мен стояха Сак и Киба, само Какаши липсваше, факт, напомнящ ми старите времена на отбор 7. Ето го и него, с обичайната си книжка, присвитите в лека усмивка очи, но имаше нещо различно. Макар и маската да закриваше три четвърти от лицето му, разбрах колко много се притеснява, точно като мен. Трябваше всички заедно да се изправим срещу миналото си и да признаем грешките, които бяхме допуснали. Все пак може би ако бяхме видели навреме омразата в Саске, щяхме да предотвратим смърта на всички тези, които загинаха, изправяйки се пред последния Учиха. Цялото село се бе струпало зад нас да ни изпрати като герои. Сакура стисна ръката ми, за да ме окуражи. За очудване на всички тя бе преспокойна, сякаш вече бе приела, че най- добрия 'и приятел трябваше да убие любовта на живота 'и. Кофти, прекалено кофти за някой, толкова нежен и крехък, но тя се справеше по- добре дори и от нас тримата взети заедно.

- Спокойно- прошепна ми тя- Изпращат ни като герои и може би ще ни погребат като такива.

Това бе нейното предположение- че ще умрем всички, още преди да сме се справили със дори и един от противниците ни, но нямаше да позволя това да се случи. Щях да умра ако трябва, но със себе си щях да взема поне един от враговете, при по- голям късмет- Саске. Сбогувахме се с приятелите си, които изглеждаха така, сякаш щяха да се разревът. Е, Лее естествено бълваше водопади и казваше, че винаги е знаел, че сме предназначени за велики дела. Дори и той обаче не вярваше, че ще победим Саске и Мадара, но аз и другите щяхме да покажем на всички, че сме истински нинджи и колко много обичаме Коноха и че за нея можем да пренебрегнем собствените си чувства. Сай дойде при нас и за наше учудване пророни сълза, макар и една, значеше много. Прегърна ни силно един по един и заяви, че каквото и да стане, той ще вярва в нас така, както аз вярвам в Саске.

- Правиш най- доброто Наруто, знам го.

После се обърна към Сакура с думите:

- Винаги съм се възхищавал на физическата ти сила горзнице, но не мога да не призная колко си силна в момента. Хладнокръвна, точно каквато винаги съм знаел че си. Ще те помня, винаги ще ви помня.

Усмихна ни се, но с най- истинската усмивка, която някога съм виждал на нечие лице. Докосваща очите му по начин, невъзможен и за най- щастливия човек.

- Аз мога да чувствам Наруто- каза той на всички нас, но се бе обърнал главно към мен- Вие ме накарахте да чувствам така, както можете и вие, и най- главно ти, загубеняко. Разбирам, че го цениш, да, разбирам го, но и точно затова трябва да го довършиш.

Кимнахме към всички, които бяха дошли да ни изпратят и заскачахме по дърветата с максимална скорост. Киба бе усетил мириса на Саске и Мадара, което значеше, че ни очакват.

- Колко остава Киба? - попитах го за трети път.

- Наруто, попиташ ли ме още веднъж ще ти оккъсна клавата, но преди това ще накарам Сакура да ти направи клизма + кастрация, ясно?

- Като ден- кимнах аз леко стреснато и замълчах, когато чух смеха на Сакура.

Не се бе смяла от толкова време, а сега това изглеждаше като най- естественото нещо!

- Въпреки почестите си оставаме банда идиоти- въздъхна тя и усмихнато се загледа напред.

Съгласен съм и то напълно. Класически при това.

- Наруто- каза тя и ме погледна сериозно- нали знаеш че ако трябва ще се преродя само и само да ти откъсна ташаците и ги завра в гърлото ти, ако щом ме видиш мъртва свалиш гарда. Знаеш нали?

- Знам- кимнах аз леко сконфузен от мрачните и възгледи.

- Чуй ме, искам да ми обещаеш, защото знам, че обещанията за теб са закон, обещай ми, моля те.

- Обещавам- кимнах твърдо- няма да се измъкне, не и този път- казах и тя видимо се успокои и дори си позволи една от напоследък редките 'и усмивки.

- Наближаваме- съобщи неочаквано Киба, бъдете готови.

- Хайде дребосъци- ухили ни се Какаши, който до сега бе мълчал като заклано агне- да им сритаме задниците!

Кимнахме и се узовахме на някаква поляна, върху която се бяха разположили четерима души. Отдалеч познах Саске, с неговата таралежоподобна прическа, онази бодлива краставица Зетцу, акулоподобното същество Кисаме и бившия Тоби, по настоящем известен сред общността като Мадара Учиха.

- Оооо, каква случайна среща, приятели- започна Мадара с подправения си писклив глас.

- Не се хаби- сряза го Какаши- Ти си моят опонент и искам да се бием сериозно.

- Ти ли бе- започна той- Знаеш, че не можеш да ме победиш, приятелю.

- Ще видим- усмихна му се Какаши и откри шарингана си, като внезапно с Мадара изчезнаха.

- Какаши- сенсей- викнахме тримцата в един глас, а краставицата ни отговори:

- Мадара го отпрати в друго измерение, за да се бият срещу миналото си.- после се обърна към Сакура с думите- Розовокоске, защо си тук, за да сваляш бившия си ли?- и кимна към Саске.

Очите на Саске и Сакура се присвиха, но трябва да призная, че Сак изглеждаше далеч по- страшно и се впусна в битка срещу Зетцу, който ни най- малко не очакваше такава сила, от такова момиче. С Киба се спогледахме и аз промълвих:

- Мед ми капе на устата, като гледам как си изкарва яда на друг, не мислиш ли?

Киба закима в знак на твърдо съгласие.

- Аз поемам рибката- кимна той към Кисаме, всички вярваме в теб Наруто.

Кимнах му и се обърнах към Саске. Как трябваше да започна " Здрасти, много съжелявам приятел, но трябва да те убия, за да спася всички"... определено не.

- Всички се разделиха по двойки, а? - запитах го така, сякаш сме се събрали на по купа рамен- Май останахме пак един срещу друг, Саске.

- Както доброто старо време- усмихна се криво.

Там, на лицето му проблесна онази рядка усивка от детството ни, която помня, но и никога преди не съм виждал по зловещо ухилено лице, дори и Сакура не се бе усмихвала така в " НЕРВНИТЕ" си периоди.

- Готов ли си Наруто- попита ме той, но още преди да му отговоря се чу момичешки писък и двамата се обърнахме към Сакура, която стоеше полу мъртва на земята, а Затцу се навеждаше над нея с кръвожадна усмивка.

- Сакура- извикахме за мое очудване двамата със Саске, но преди да направим каквото и да било, тя се изправи и заби някаква спринцовка право във врата на Зетцу, който се сгърчи и започна да гние пред очите ни. Нямаше и пет секунди и вече от него и тъмната ми половина бе останала само купчинка гнилоч.

- Какво по дяв..- започна Саске, но Сакура се сгърчи, обърна се към мен и ми каза:

- Обеща ми- след това се усмихна на мен и на Саске, обгърна кървящия си корем с ръце и заспа невинно на земята, сякаш това бе най- естественото нещо.

- Сакура- само се изтръгна от устните ми и понечих да отида при нея, но в главата ми още туптяха последните 'и думи, напомнящи ми обещанието, което трябваше да спазя. Обърнах се към Саске, върху чието лице бе изписано нещо, но не можех да разбера какво. Той бавно завъртя главата си към мен и погледите ни се срещнаха. Тогава обаче бяхме прекъснати отново, този път от убийствена болка в главата. Сгърчихме се и паднахме на колене. Кисаме бе извадил Самехада и смучеше чакра де що види, включително и нашата. След няколко минути на адска мъка, Саске събра явно малкото останала сила и извика:

- Няма ли да се спреш най- накрая, говедо!!!!

Болката секна така бързо, както и връхлетя и двамата със Саске станахме задъхани и почти без чакра.

- Защо го правиш Наруто- попита ме той- Знаеш, че си почти без чакра и можеш да умреш само от расенгана си.

- Защото ако умра, то с теб ще престанем да бъдем врагове, а това Саске ми стига, макар и да трябва да пожертвам бъдещето си.

Саске просто седеше и ме гледаше. Направи знаци с ръка, а аз призовхах два клонинга, за да приключа всичко с Расен Шурикен.

- Чидори Нагаши- извика Саске и се затича към мен.

- Расен Шурикен- извиках и аз не само защото техниката го изискваше.

Болката в ръката ми бе непоносима, сякаш я бях пъхнал в шибан огън. Целия се тресях от усилието да задържа кълбото в ръката си. Виждах Саске да се приближава със своята техника към мен. Вече нищо нямаше значение. Бяхме Наруто и Саске, отново един срещу друг, както преди. Още малко... Още малко... Още малко! Затворих очи при сблъсъка с усмивка, това беше, най- накрая се случи това, което исках. Да превърна в действителност все по- бледнеещите спомени за Саске.

Кап. Кап. Кап.

Някаква локва ме събуди. Огледах си и разбрах, че се намирам в някаква градина, цялата в зелен райграс. Там, на близката пейка седеше Сакура, която ми се усмихваше с най- ослепителната си усмивка. Погледнах и видях Саске, припаднал до мен. Явно предсказанието ми се бе сбъднало. Ако това бе раят, то тогава и двамата бяхме умрели при сблъсъка. Той се събуди и стана бързо, макар и олюлявайки се.

- Какво стана Наруто- попита ме той.

- Умряхме Саске- засмях се аз на собствените си думи.

Звучаха толкова нереално, неествствено. Сакура побягна към нас и ме прегърна силно, чак кокалите ми изпукаха. После се засили към Саске, като го дари със същата силна прегръдка, от която въздуха му спря.

- Всичко свърши Саске, Наруто- каза ни тя и ни квана за ръце, посочвайки ни бяла светлина, която не бях забелязал- Чаках ви да дойдете с мен там- посочи към светлината.

Спогледахме се и хванати за ръце минахме към светлината.

- Отбор 7 отново е заедно- чух я да си прошепва и се усмихнах.

- Най- накрая и моята мечта се осъществи- каза Саске, усмихвайки ни се. Светлината бавно порозовяваше, после почервеня до рубинено. Цветове се преплитаха в нея, като рядко сияние, обгръщащо ни изцяло. Спогледахме се отново, но това не бяхме Учиха, Кюби и Харуно, а просто Саске. Наруто и Сакура като деца, отново заедно.





Хината стоеше на портата на Коноха и наблюдаваше хоризонта, очаквайки завръщането на отбор 7 и Киба. Вече втори ден седеше на портата и използваше бякугана си, за да види дали Наруто и другите са добре, но от тях нямаше и следа. Единствено тя вярваше, че Наруто ще успее да победи и ще осъществи мечтата си да стане Хокаге.

- Хината- чу познат глас зад себе си- трябва да си починеш малко, ела- и нечия топла ръка се настани на рамото 'и.

- Нищо ми няма Неджи- кун- каза тя без да се обръща, за да не види братовчед 'и сълзите, капещи бавно по вече мокрото 'и лице.

Тя усети как Неджи кимна и я остави сама. Явно усещаше, че в момента има нужда най- много от спокойствие. На нея обаче наистина 'и се спеше и реши да се прибере и да подремне за около час и после пак да се върне към съзерцаването си. Стана, скочи от рамката на високата порта, на която се беше настанила и се запъти бавно към дома си, а пред нея се виждаше избледняващата фигура на Неджи. Внезапно обаче спря и реши да поогледа с бякугана си отново, колкото за всеки случей.

- Бякуган- прошепна тя и черно- белите форми на дървета и храсти изпълника съзнанието 'и. Внезапно, пред нея блеснаха Какаши и Киба, които носеха нещо, а Акамару жално скимтеше.

- Неджи- кун- извика тя.

........................................................................................................................................................................................

Цяла Коноха се бе събрала пред портите на Хокагето и цареше тягосна обстановка. Вече всички знаеха, че Наруто Узумаки бе умрял при битката си с най- добрия си приятел и го бе убил. Дочуваха се шепоти, съчувстващи шепоти.

- Поня ги като деца...

- Бяха заедно, но после малкия Учиха....

- При Орочимаро и...

Вътре в стаята на Хокагето цареше гробна тишина. Принцесата гледаше любимата си ученичка и също човека, на който бе решила да предаде титлата Хокаге- мъртви. Новината, макар и очаквана, я съсипа и тя се разплака. Какаши и Киба бяха успели да се справят с противниците си.

- О, той забрави, че Акамару може и без чакра- обясни с тъжна усмивка Киба, а Какаши каза просто едно:

- Късмет.

Всички бяха учудени, че тялото на Саске Учиха също бе донесено, вредом тези на Сакура и Наруто, но никой не се възпротиви. Всички виждаха само лицата на починалите деца, запазили призрачния отпечатък на последната усмивка. Да, те се усмихваха, макар и леко.

- Къде ще ги погребем- попита Шикамару тъжно, нарушавайки мълчанието, възцарило се в кабинета на Тцунаде.

- Не и в гробищата- поклати глава Лее- Там ровят само тези, които истински са умрели, а отбор 7 вечно ще живее в сърцата ни.

Всички закимаха тихо, съгласявайки се с думите му.

- Знам къде- намеси се Какаши, няка да е там, където бе първата им тренировка и където завързаха приятелството си.

Усмихна се тъжно при спомена за двете хлапета, делящи малкото си храна със завързания Наруто.

- Така да бъде- каза Тцунаде

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Тук ще погребем хора, просто обикновенни хора, но ние ще помним техните сърцати души, винаги отворени за нас- говореше Лее- Те са пример за честта и смелоста, за добросърдечноста, но най- вече за силата на едно приятелство. Трябва да се научим от тях какво трябва и какво не трябва да правим и да се постараем, да избегнем техните грашки.

Всички избухнаха в аплодисменти и телата бяха поставени едно до друго. Какаши свали маската си и за пръв път се видя истинското му лице. Изглеждаше младежко, запазено и само леката гримаса на болка го издаваше. Той целуна по челото всеки един от свойте ученици и остави да ги заровят. Статуи бяха издигнати в тяхна чест, а лицето на Наруто бе наредено при тези на хокагетата, обаче това нямаше значение, вече не. Хината стоеше до гробовете им и гледаше черешовото дърво наблизо.

- Недей да тъжиш- каза 'и Какаши, който я беше видял отдалеч.

- Иска ми се да вярвам ,че са на по- добро място... и тримата.- поклати глава тя и заплака тихо.

Какаши седна при нея, обгърна рамената 'и с ръце и каза:

- Ооо, те са Хината, но не е ясно на кое място. Просто са заедно, където и да е.

- Така ли мислите Какаши- сенсей- попита го тя през сълзи.

- Да- кимна той- видя усмихнатите им лица нали? Ако щеш ме наречи изкуфял перверзен дъртак, но го вярвам.

Той стана, усмихна 'и се през маската и замина на някъде. Синекоската стана, хвърли един тъжен поглед към гроба на Наруто и прошепна " Защо". Тогава нещо я помилва, беше листо от череша, толкова нежно и красиво. Тя си го представи, застанал там до черешата с ръце зад тила и огромната 52 каратова усмивка с думите " Карай, да върви Хината, но кажи ми, още ли го смъркаш този проклет хероин?"

- Непоправим си- усмихна се през сълзи тя и в този момент образа избледня и изчезна.

Дърветата тайнствено прошумоляха. Тя се обърна и изтри сълзите. Вече знаеше, бе сигурна, че са заедно. Не 'и беше ясно как, но го знаеше, а това стигаше, за да избърше сълзите и да продъжи напред.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping