My hero academia: Продължението

poli:)
25/02/21г.
Екшън
16 Глави
934 Прочита
3 Ком.

✨Завършена✨!Преди да прочетете този фенфик, вижте първа част в профила ми! Желая да предопредя, че има насилие и псуване :) Предварително се извинявам за правописни, граматически и всякакви грешки😅😕

Глава 1

П.О.В Никой

Мина вече седмица от случилото се. Всички ученици бяха се вече излекували, но бяха останали само най-тежко ранените за последни изследвания. А именно Бакуго и Мидория.

Деку беше в стаята си и тъкмо махаше марлите си. Започна отново да си гледа ръцете. Отиде пред огледалото в стаята и загледа лицето си. И раната на окото му беше напълно зарастнала. Обърна се с гръб към огледалото и се опита да види най-големият си белег. Заемаше потчи целият му гръб. Тя все още болеше малко, но можеше да търпи болката. Докторът влезе и започна да прави изследванията. След като свърши лекарят му заговори.

-Мидория аз ви бях прегледал още първият ден като спяхте. От тогава знаете, че сте 20% Ному, обаче се свързах с други колеги за да се опитаме да организираме операзия за остраняване.

-И?

-Оказа се, че това Ному е навлязло твърде навътре в тялото ти и ще е твърде рисковано да се направи операцията. Не нам дали изобщо е възможно да бъде премахнато. Клетките вече са станали част от теб-след тези думи Изуку замръзна. Лицето му прибледня.

-Съжалявам наистина Мидория, но вие сте първият човек на който му се случва подобно нещо и се още не знаем как да подхоим. Ще измислим решение-отвърна лекарят ставайки от мястото си.

-Благодаря ви!

-Няма за какво да ми благодариш, хлапе. Нищо не направих-това бяха последните думи на докторът и излезе от стаята. Изуку почувства лек страх от това което ще следва, но не биваше да се предава. Той стана и започна да се оправя.

Между временно в стаята на Бакуго вече беше друг лекарар и го преглеждаше. Той му махна и неговите марли и се открижа два големи белега в корема и рамото.

-Вече всички рани са излекувани. Усещаш ли болка някъде?

-Не-рече тихо той. Изглеждаше доста замислен и мълчалив. Все едно не му се говореше за инцидента.

-Добре тогава. Вече няма за какво да си тук. Ако имаш проблем ела отново-след тези думи докторът излезе. Момчето отиде и се загледа в огледалото. С ръка опипваше двата белега. Но въпреки това той леко се усмихна. За него означаваха, че той е оцелял и нищо не може да го убие. Все едно символизираха сила. Но Катцки се преоблече и беше готов да излиза.

Тръгна от стаята и като стигна до рецепцията се засече с Изуку, който също излизаше.

-ЗАЩО ВСЕ ТРЯБВА ДА ТЕ ВИЖДАМ ШИБАНЯК!-каза той като правеше леки експлозии към него.

-С-съжалявам!-отвърна момчетолеко нервен. Но въпреки това двамата излязоха от болницата и вървяха към ЮА. През целият път мълчаха и просто ходеха. Никой не искаше да казва нищо.

-Неловко,а? Все пак ти почти го уби и накърни достойството му.

-Замълчи. Качан не е такъв.

-Свиквай с мен. Често ще ме чуваш. Все пак ще съм в тялото ти за доста дъл-

-ЗАМЪЛЧИ ТИ КАЗАХ!-изкрещя Деку на глас като си удряше челото.

-Какво ми каза?-рече Бакуго спирайки се. Изуку сега осъзна, че Катцки е до него и го гледаше със заплашителен поглед. Той настръхна.

-Не, не, не говорех на теб. Съжалявам! Просто... Ному ми говореше и-

-Тц, да вървим-прекъсна той Мидория и продължи да върви.

След около 20 минутно ходене те най-накрая пристигнаха в убежищата на ЮА. Вече влязоха в сгадата и всички ученици бяха във всекидневната заедно с Айзава и Всемогъщ, който беше в по-слабата му форма. Доста от тях все още имаха малки рани и синини.

-Най-накрая се върнахте-отвърна касният им.

-Радвам се, че сте добре момчета-рече Всемогъщ.

-Всемогъщ-раза Изуку, обаче си личеше, че е тъжен като го видя. Трябваше да му каже, че "Един за всички" има и друг притежател, който дори не знае. Но все още не можеше, тъй като всички ученици бяха тук.

-Деку-кун добре ли си? Не изглеждаш щастлив-попита Урарака. След тези нейни думи Изуку се обърна към нея и се усмихна.

-Всичко е наред Урарака-сан!-всички се събраха околонего и го питаха въпроси. Но той наистина не желаеше да отговаря на много от тях.

-Всички отдъпнете се малко от него. Кой знае колко епреживял и сигурно е стресиран. Да то оставим да си почива-рече Яойорозу

-Няма проблем Яойорозу-сан. Всичко е наред.

Бакуго просто се насочи към стаята си. Не искаше повече да стои с останалите.

-Бакуго къде отиваш?-запита го Киришима

-В стаята си. Оставете ме-отвърна той в гръб и си тръгна.

Учениците продължаваха да питат момчето за случилото се там. Деку спести доста неща от историята, защото не искаше да ги тревожи излишно.

След около час той влезе в стаята си. Легна на леглото си уморен и загледа телефона си. Реши да пише на Всемогъщ за да се видят. Разбраха се към 20 в малката горичка на ЮА. Въпреки, че той писа първи, все още не знаеше с какви думи да го каже.

-Дали всичко ще е наред след цялата таци случка. А къде е този Ному? Все още нищо не е приключило и трябва да внимавам повече. Особено с това Ному в мен...

-Нали знаеш, че те чувам? Мога и мислите ти да чуя.

-Именно. Но ако не успея да те премахна с времето ще се науча да те използвам. Няма никога повече да нараняам хората.

-Никога не казвай никога...

Деку вече стана и излезе тихо без никой да го види и се насочи към гората. Затича се към мястото където тренираше. Там вече беше Всемогъщ, чакайки го. Детето стисна юмрук и с решителен поглед отиде при него.

~Авторова бележка~

Да обясня нещо, ако има неразбрали:

Когато Ному говори той принципно говори в умът на Изуку. Това го подчертавам с червен текст. Но Изуку може да говори с него и на глас и наум. Когато е наум го подчертавам със зелено!

Надявам се всички да са разбрали. Ако имате въпроси за нещо-питайте в коментарите! Ще се опитам да отговоря бързо!:)