Глава 7, Метро - Подземен свят
- K_56anime
- 19/07/21г.
- Научна фантастика
- 14 Глави
- 287 Прочита
Глава 7Пленникът
Година : Неизвестна Час : Неизвестен Място : Неизвестно
Ловците заобиколиха Джин. Той разбра, че няма начин да избяга и реши да се предаде. Заключиха го с белезници и го отведоха в метрото. Не знаеш къде ще отиде. Беше чувал само слухове, за това как се отнасят с престъпниците. Беше сигурен, че ще отидат в онази непозната станция, където живееха богатите. Въобще не искаше да отива там, защото щеше трудно да се измъкне. Планираше да си е вкъщи поне до вечеря. Трябваше му и нов дом, след като ловците знаеха сегашния му. Щеше да се върне, за да вземе дневника си. Искаше да опише приключението си до новата станция.
- Ще те помоля за телефона. – прекъсна мислите му ловецът. – Трябва ни.
- В левия ми джоб. – каза Джин. Преди няколко дни си беше сложил парола. За него това беше най-доброто нещо в телефона му. Беше чел, че ако имаш парола, никой освен теб не може да го ползва. Предстоеше му да разбере колко глупав е бил.
- Лицево разпознаване. – изсумтя Ясухиро, след като го взе. – Значи ще трябва да го отворим по трудния начин. Когато стигнем в станцията ще използваме специален инструмент, с който ще го отключим.
Крадецът въздъхна. Богатите бяха богати, следователно имаха напреднала технология. Те не изпитваха болката от апокалипсиса. Сега даже нямаше да му дадат джаджата. Метрото беше бързо, така че пристигнаха бързо. Скочиха от метрото и стъпиха на непознатата земя. Един ловците извади личната си карта, допря я до една от крайните стени и тайна врата се отвори. От нея излизаше светлина, а Джин беше чувствителен към светлината. Всички хора бяха, след като нямаше слънце.
- Върви. – заповяда му един ловец, който също беше заслепен. Джин се възползва от ситуацията и си взе телефона обратно. Бързо свикна със светлината и влезе в непознатото. Видя голяма лаборатория. В центъра ѝ беше разположен голям стол. Ясухиро го завърза за него. След десет минути дойде един мъж с очила. Очилата сочеха, че е богат. Само богатите можеха да си ги позволят. Той си сложи ръкавици и започна да преглежда Джин. Крадецът се опитваше да го отблъсне, но не можеше. Усещаше умора, а това беше странно за него, защото винаги имаше енергия. Човекът, който очевидно беше доктор приключи с прегледа.
- Добре, да започваме с експериментите. – каза докторът. – Отне ви доста време да го заловите. Дори легендарният ни ловец Ясухиро Кано не успя да го хване от първия опит.
- Доста е ловък. – отговори му ловецът. Едното му око беше затворено. Явно още го болеше от битката.
- Е, както и да е. Нека да го освободим от белезниците. – рече докторът.
- Не! Все още може да избяга. – отвърна ловецът. – Обикновената упойка няма да му стигне!
- Не ставай смешен. – засмя се докторът. – Трябва да е силен като носорог, за да не заспи от упойката.
Свали белезниците на ръцете му, а Джин чакаше само това. Беше получил силен прилив на енергия. Отново изпитваше това чувство. Удари докторът с едната ръка и той излетя на няколко метра. Ясухиро Кано понечи да усмири крадецът, но и той излетя. Джин махна със сила белезниците. Останалите ловци вдигнаха тревога, но бяха прекалено бавни. Джин вече беше изчезнал. Извади телефона си, за да премине през тайната врата. Тя полудя, заради магнитната сила и се разруши. Десетки ловци го преследваха, когато се качи на метрото. Ясухиро беше пръв. Джин вече беше гладен, затова направи нещо рисковано. Извади телефона и го долепи до метрото. То се забърза и сини искри започнаха да се отделят от мястото на крадеца. За първи път се движеше толкова бързо. Едвам виждаше, но все пак успя да направи смъртоносния скок и да се приземи на някаква станция. После започна да повръща. После припадна. После се събуди и отиде при Наруми. Имаше да разказва доста.
