Глава 3, Метро - Подземен свят
- K_56anime
- 19/07/21г.
- Научна фантастика
- 14 Глави
- 287 Прочита
Глава 3Пътуване
Година: Неизвестна Място: Неизвестно Час: Неизвестен
Джин осъзна, че не може да се измъкне толкова лесно от ловеца. Реши да стои с него поне засега.
- Къде отиваме? – попита той.
- В най-отдалечените станции. – отговори бързо ловецът. Джин въздъхна. Това щеше да е дълго пътуване, а той искаше да се прибере преди обяд.
- Не може ли някъде по-близо? Все пак трябва да открадна нещо за ядене. – започна да мрънка Джин.
- Съмнявам се, че ще можеш да откраднеш нещо вече. Това не е игра. – каза ловецът. Джин видя погледа му и реши да замълчи. Беше имал опит с такива като него и знаеше, че с тях шега не бива.
Седнаха на едни от по-чистите седалки на метрото и се приготвиха за дълго пътуване. Три пъти Джин се опита да избяга и три пъти ловецът го хвана. За първи път крадецът се сблъскваше с такъв човек. Преди това винаги бе успявал да се измъкне. Все пак крадеше от дете, беше ловък и бърз и познаваше цялото метро – съответно целия свят. Реши просто да се рови в телефона си. През цялото това време ловецът го зяпаше, но не обелваше и дума.
- Харесва ти, а? – продума най-накрая.
- Естествено! Все пак благодарение на това нещо не умирам от скука. Също така ме е спасило хиляди пъти. – обясни крадецът.
- Преди хората са имали много от тях – започна да разказва ловецът, – но това ги е погубило. – Ти си късметлия. Имаш това нещо, което някак си е оживяло след апокалипсиса. Знаеш неща, за които богатите биха убили.
- И все пак не мога да проумея защо ме задържаш. Знаеш колко е сложен живота на бедните, нали? Хайде, моля, пусни ме! – примоли се Джин.
- Беден? Не осъзнаваш какво всъщност имаш. – каза ловецът, но сякаш не говореше на Джин. Той, обаче слушаше много внимателно. Реши, че ще опише всичко това в дневника си. Не планираше да остане тук много време.
- Ей, пристигнахме. Няма повече станции. – продума Джин.
- Лъжеш се, това е нещо, което ти не си виждал ! – оповести ловецът след като излязоха от метрото.
- Чакай, как? Та аз съм минавал през цялото метро, а то е гигантско!
- Да не мислиш, че богатите ще оставят такива като вас да влизат в домовете им? – засмя се ловецът. – Няма да ти давам противогазова маска, защото няма да ти е нужна. Там има достатъчно кислород, макар че е близо до местата, където има радиация.
- Просто ми кажи какво искаш от мен! Няма да вляза там. – изкрещя Джин.
- Искаме… Те искат да те изследват. Защо? Не мога да ти отговоря. Заповядаха ми да те заловя жив, така че млъквай и влизай в тайната станция! – извика ловецът. Джин, обаче беше по-бърз. Видя задаващото се метро. Засили се и бързо скочи като с едната ръка се придържаше. Това беше опасен скок, но той го направи с лекота. Все пак бягаше от малък. Докато ловецът се усети, Джин вече беше изчезнал.
- Професионален крадец. Подцених го. – въздъхна той.
