Глава 2, Малката мaгия СасуСаку

Глава 2, Малката мaгия СасуСаку

Глава 2


Усетих как някой ме спъва и залитнах към земята. Болезнено паднах и чух смехове след това. Беше ясно кой е, моят кошмар-Карин. Леко се надигнах и видях, че всичи се бяха обърнали и ме гледаха, Саске също , но в очакване, което се четеше и в погледа на Темари. Сега, сега трябваше да им покажа, че мога да спазвам обещанията си. Мога да се променя, ... но можех ли настина. Какво щях да й кажа? Станах от земята и се изтупах, погледнах я омразно и след секунди забелязах разочарование в очите на Саске и Тем. Стиснах силно юмрук и се обърнрнах и тръгнах към вещицата. Застанах лице в лице с нея и виждах учудването й.
-Прибирай си щъркеловите крака, проскубан щтраус такъв!-извиках и моментално русокоската и чернокоското си извърнаха главите към мен, както и целият клас.
-Я виж ти, кой бил тук.-подразни се тя, но усетих нотката несигорност в гласа й.
-Мислех, че грозните поне са умни, но уби- ти си гозна и глупава.- тя скръцна със зъби, но не можа да ми отговори. Обърнах се и излязаох от стаята, като развълнувано извиках в коридора.
-HELL , YEAH!
Саске се усмихна и се извърна отново, а Темари побегна след мен , и като ме стигна ме прегърна и започнахме да подскачаме и викаме от щастие.
-Хайде да тръгваме, да го отпразнуваме някъде.-каза тя и бързо грабнахме чантите си ,и бихме дуспата на училището. Цял ден се разхождахме из града и мола, след което си купихме сладолед и тръгнахме към вкъщи, за да се оправим и на работа.
-Сакура, нека си пробваме късмета!
-Не мисля, че ще излезе нещо, но добре...-русокоската развалнувано ме домъкна и си пробвахме късмета, след което се прибрахме.
След работа и двете капнали от умора се прибрахме. Взехме по един душ и седнахме пред телевизора, за да видим дали сме спечелили нещо, в което се съмнявах- с моя кьорав късмет съм за никъде.
-Ано, Сакура , представяш ли си една от нас да е спечелила един милион.-замечтано ме запита русокоската. Заедно с пуканките се настаних до нея на дивана и я погледнах с ирония. Малко се нацупи от погледа ми, защото искрено желаеше тази сума.
Започнах да си играя с пуканките, като ги подхвърлях и улавях с уста, а Ино слушаше телевизора.
-АААААААААА!- Гласът й ме накра да слокна и да удрям с юмруця наляво, надясно. След секунда се усъзнах и дори бях малко раздразнена.
-Какво има толкова?-поптах докато я гледах как скача по дивана.
-С...ак...ур...а!!!-едва едва промълви от напрежението.-Спечелила си! Спечелила си един милион!!!-изкрещя и се хвъгли назад, като последва още един вик, но тизи път от болка.
-Усо... - учудено ми светнаха очите. Веднага си взех билета и пропълзягх към телевизора. Проверих числата... и найстина бях спечелила.-Ааааа!-започнахме да крещим с блондинката и заподскачахме прегърнати.
След още час крещене и подскачане комшиите се оплакаха и спряхме, като прекарахме следващите часове в обмисляне, как да похарчим сумата.

-Ино!!!-викнах за последно и ритнах вратата на банята, след което доста ме запоболя. Бях с чехлите си на заек, но не омекотиха удара. В ръката си държах хавлия и блъсках по вратата. -Хайде изализай вече, че ще се напишкам!-Боже това момиче...
Най-сетне отвори вратата и излезе.
-Побързай да не закъснеем!-измрънка, докато излизаше.Изръмжах и влязох в банята, какви пък бяха тея реплики. Сякаш тя не се заключва цял час в банята, Боже...

След като и двете бяхме готови тръгнахме към училище и по пътя си говорехме. Днес беше петък, а единствено тогава има позволение учениците да носят каквото си поискат, тоест своите дрехи, но естествено ако искат могат да си носят и униформите. Реших да облека дълъг, бял и впит панталон един сив потник. Удобни пантофки без токче и пусната коса. Ино беше с къси дънкови панталонки и лилава блузка, като косата й , както обикновено, беше вързана на опашка и носеше сандали с висока подметка.
-...какво ще кажеш да си купим тази къща?!- Изведнъж ме попита приятелката ми, докато говореше за клюките. Учудено надигнах глава и погледнак огромната къща. Огромна бяла порта с черни железа беше изправена срещу мен, като изобщо не виждах вътре. Отстрани имаше два гаража, преместих погледа си нагоре и видях, че е двуетажна и найстина красива къща.
-Хмм... нека си помислим.-казах и продължигхме, но очите ми бяха останали там. Защо не, може да я  купим, пък и е близо до училището.
Влзохме в огромната зграда, но за разлика от другите дни беше доста шарено и искрено ми харесваше да гледам дрехите на другите. Всеки си имаше различен стил и различен начина на облизачане.
-Хайде, идвай! Стига си бляла!-извика русокоската и ме задърпа напред.Когато влязохме в стаята всички момичета се бяха събрали  на едно място. Оставихме чантите си на чина и решихме да надникнем, но тълпата беше голяма и опита си остана неуспешен.
-Хината-сан какво има?-попитах едно момиче, което беше от последния ''слой'' на тълпата.
-Гледаме блузата на Карин. Това е много скъпа и маркова дреха, затова всички са толкова заинтерисовани.-обясни хината, като кимнах.Тогавба Карин видя , че сме пристигнали и се приближи. Огледа ме от глава до петипрезрително и се изсмя.
-Кажи ми от къде взимаш тези парцали, че да си копувам кърпи за прах от там.
-Я млъквай!-запростестирах веднага.
-О, искаш да кажеш, че можеш да облечеш нещо по-добро?!
-Точно.-Досетих се, че вече съм милионерка, така че можех преспокойно да вляза в състезани с нея. След секунда последва ироничния й вещерски смях.
-Добре тогава, понеделник облечи най-скъпото и предизвикателно нещо , което имаш и ще питаме най-известното момече в училище, коя е по-добра.-заеви , като посочи Саске.Той раздразнено въздъхна и се обърна отново към бандата момчета.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

2

Коментари за глава 2

Публикувай своето мнение...

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾